Блейкли вдигна двуцевката и стреля. Създанието изръмжа и отстъпи крачка назад. На десния му хълбок се появи кървава рана. Роланд също стреля, улучи го в горния крайник и то се извъртя от силата на изстрела.
— Бързайте! — извика Роланд, като стисна Блейкли за рамото, а Джейсън, за ръката. Тласна ги към тясната уличка, разположена между столовата и едно дървено спално помещение. — Тичайте!
Блейкли тръгна напред и чу зад гърба си последователните изстрели от пистолета на Роланд, последвани от трясъка на счупено дърво. После настъпи тишина.
Само след секунда Роланд бе отново до него и го прегърна през рамото, за да могат да вървят по- бързо.
— Проснах го на земята, но то се опитва пак да стане…
Откъм гърба им отново се раздаде гневен вой.
— Тук — каза Блейкли, като с мъка си поемаше въздух. Бе посочил спалното помещение.
— То може да нахълта тук и повторно ще се окажем в капан.
— Не, последвайте ме — настоя Блейкли и ги поведе към спалнята. Бе празна и единственият звук бе стара мелодия, разнасяща се от радиото. — Оттук. — Влезе с куцане в игралната зала и даде знак да го последват.
До билярдна маса с разкъсан зелен филц бе подпряна щека, сякаш играчът я бе напуснал временно, колкото да изпуши цигара. В ъгъла примигваше и подрънкваше игрален автомат.
— Накъде отиваме? — попита Роланд.
— Към гаража… За да си намерим транспорт… — отвърна Блейкли и кимна в посока към коридора, намиращ се в края на помещението.
— Да вървим — съгласи се помощникът му.
Зад гърба им се взриви прозорец и из цялото помещение се разлетяха парчета стъкло. Звярът, който ги преследваше, кървейки от няколко рани, се приземи на пода с глух удар. Старата билярдна маса се оказа на пътя му и отклони неговото внимание за няколко секунди, точно толкова, колкото им трябваха, за да избягат. Създанието се нахвърли върху масата като върху живо същество и започна да я разпаря със зъби и нокти.
— Оттук — прошепна Блейкли и отвори странична врата.
Гаражът вонеше на изгоряло масло и разлят бензин. Слабият лъч на фенерчето на пръв поглед успя до открие само празно пространство. Накрая, на последната площадка, се откри единичен „Форд Бронко“. Бе един от последните нормални камиони, оцелели след пристигането на електрическите мулета. И слава Богу. Може би все още щяха да имат шанс да се спасят.
Роланд бързо се появи редом до него.
Блейкли погледна надолу и изпита ужас: колата нямаше гума. Предната лява джанта бе празна. Нямаше нищо чудно в това, че засега никой не се бе заинтересувал от този автомобил. Опита се да сподели възраженията си пред Роланд, но помощникът му буквално го тикна в камиона. Примирил се с това, той се отпусна на седалката. Джейсън бързо се настани отзад. Ключовете за щастие се намираха на таблото.
— Да знаете, че возенето няма да е гладко — каза Роланд, — Закопчайте коланите. — Натисна дистанционното управление. Металната врата на гаража започна с дрънчене да се издига нагоре, твърде бавно за съжаление. Всички затаиха дъх, докато вратата продължи да се издига. Появиха се външните светлини. Пътят пред тях изглеждаше чист.
— Звукът на двигателя ще ги привлече така, както мишката привлича котки — предположи Роланд, докато запали двигателя. Включи на първа скорост, даде газ и бронкото се устреми напред. От голата джанта се посипаха сини искри, когато металът застърга върху камъните.
Тъкмо когато напуснаха спалното помещение, през една врата нахълта звярът. Издаде рев и скочи към камиона. Макар и ранен, опита се да ги нападне.
Джейсън отскочи от прозореца, когато видя и чу щракането на трионестите зъби пред очите си. Ноктите на животното започнаха да стържат боята по вратата.
— Дай газ! — изкрещя момчето.
Роланд превключи на втора скорост и натисна педала за газта. Бронкото сякаш за миг спря, като позволи на създанието да нанесе удар по прозореца, като го направи на паяжини. После, сякаш пришпорена от повредата, колата подскочи напред.
Изпълненият с разочарование рев насмалко не заглуши шума на машината, но скоро престана зад гърба им.
Автомобилът заподскача между сгради, палатки и колиби. Тук-там се мяркаха пепелявите от уплаха лица на хора, надничащи от различни убежища.
Роланд се зае с радиостанцията и се опита да установи някаква връзка, но в отговор се чу само пукот. Когато прекосиха моста, водещ към северната страна, пред тях, в близост до периферията на базата, избухна поредица от снаряди.
— Изглежда, войските са започнали да се прегрупират — каза въодушевено Роланд. — Май вече действат координирано. Може би ще успеят да отвоюват базата.
— Дано да успеят — каза Блейкли. Болките в гърдите му не преставаха. — В момента обаче не можем да рискуваме. Най-безопасно място продължава да е водата.
— Ще минем съвсем близо до мястото, където се стреля — съобщи Роланд. — Може би няма да е зле да залегнем. Все пак ще бъдем в относително по-голяма безопас…
Камионът направи завой зад един ъгъл и насмалко не се блъсна в друг автомобил, легнал на хълбока си. Вратите му бяха изтръгнати, покривът — разкъсан на ивици, а наблизо се търкаляше откъсната ръка, все още стискаща пистолет.
— Не гледайте — предупреди Роланд.
Блейкли стисна челюсти, когато бавно заобиколиха колата. Не можа да откъсне поглед от нея. През натрошения метал се виждаше, че вътрешността и бе изпълнена с късове разкъсана плът. Извърна глава, за да не наблюдава следите от касапницата. Зъбите го заболяха.
Когато премести поглед напред, непосредствено пред тях се появи звяр, който им отряза пътя. Бе огромен, колкото мъжки слон, два пъти по-голям от всички останали, които бяха видели досега. Краката му бяха като стволовете на дървета. Ноктите му — големи като сърпове. Челюстите му можеха да погълнат теле на една хапка. Роланд бързо погледна назад и прехвърли на задна скорост.
Джейсън, седнал на задната седалка, не можеше да откъсне поглед от това, което бе пред него.
— Давай, давай, давай… — промърмори.
Със силен стържещ звук бронкото започна да върви назад. Непосредствено зад тях обаче се появи друго чудовищно създание и им препречи пътя. Двете създания заеха бойни позиции и зареваха срещу автомобила. Напрегнаха опашки и се подготвиха да нападат.
— Мамицата им! — изруга Роланд и прехвърли отново на първа скорост. И двете същества бяха грамадни. Можеше да замятат камиона като играчка. Роланд удари с юмрук по кормилото.
Учестеното дишане на Блейкли буквално разкъсваше гърдите му.
Бронкото внезапно рязко отскочи напред. Изглежда, Роланд щеше да се опита да се промъкне покрай предния звяр. Блейкли реши, че нищо няма да се получи. Проклетите създания бяха не само прекалено големи, но и прекалено бързи, Джейсън изпищя, когато Роланд се устреми към чудовището. Непосредствено преди удара обаче той рязко зави надясно. Стоманената джанта премина върху пръстите на краката на звяра. Те бяха буквално смлени, подложени на натиска на острия метал, преминаващ върху грубия камък.
Създанието подскочи нагоре, като протегна дълга шия към тавана. Измъкна наранения си крак изпод камиона, като насмалко не го обърна, Бронкото се задържа известно време на две колела, за не повече от две секунди, след което с трясък се намести отново на повърхността.
Роланд не чака повече и бързо се измъкна покрай нараненото животно. Болката, причинена от осакатяването на пръстите му, го бе разгневила. То нанесе на автомобила удар, който го отмести почти на метър вдясно и насмалко не го натика в една сглобяема къща.
Роланд, стиснал кормилото, се опита да продължи напред. След кратка борба бронкото успя да се отърве от разгневеното чудовище. Звярът зарева разярен, но раната не му позволи да преследва хората. Скоро болезнените му писъци заглъхнаха.
