— Чудесно — отвърна Ашли. — Ами ако там има други хищници? Достатъчно малки, за да пътуват из тези тунели?
Майкълсън повдигна рамене.
— Добре, да продължим напред — каза Ашли. — Искам да не се делим повече — добави. После помогна на Майкълсън да намести спящия Вилянуева. Той изстена, когато го докоснаха. Челото му бе влажно, но нямаше треска. Нуждаеше се от бърза помощ. Проклетата радиостанция пък не отговаряше.
Майкълсън тръгна нагоре по тунела, като дърпаше тюлена зад себе си. Ашли пък тикаше шейната отзад. Коленете и се разраниха, докато достигнаха изхода. Накрая вървеше Бен, който влачеше раниците. Един последен тласък, и тюленът се озова извън тунела. Ашли, като се препъваше, го последва. И се оказа в страната на чудесата.
— За Бога! — възкликна Бен, който след миг също се измъкна от тунела. — Струва ми се, че съм умрял и съм се оказал в небесата!
Ашли бе изумена. Пещерата имаше размерите на малък салон за танци. Бе почти уютна. Подът и стените и бяха покрити със сияещи кристали. Някои, малки като нокти. Други, с големината на пъпеши. Пречупваха светлината в безброй примигващи искрици. Навсякъде се виждаха небесни дъги. Като пристъпваше внимателно по неравната повърхност, Ашли отиде до центъра на помещението. Бе зинала от удивление.
— Знаеш ли какво представлява това? — запита Бен, като я стисна за ръката.
Тя поклати глава. Линда и Халид, застанали на няколко метра от тях, разглеждаха един от по-големите кристали.
— Намираме се във вътрешността на гигантски геод — каза Бен.
— Това какво означава? — полита тя без особен интерес, тъй като все още бе замаяна от природното великолепие.
— Няма как да не си ги виждала. Това са кухите камъни, които продават в магазините за минерали. Строшиш ли ги, виждаш, че отвътре са покрити с чист кварц или с лилави аметистови кристали. Образуват се предимно във вътрешността на вулканите и излизат на повърхността при изригване.
— Виждала съм ги, как не. Рядко обаче са по-големи от топки за бейзбол.
— Това ми е известно — додаде той и огледа още веднъж пещерата. — Такова нещо досега не е откривано. Да не забравяме все пак, че се намираме на километри под активен вулкан.
Тя го погледна в лицето. Изглеждаше грубовато в отразената светлина. Волевата му брадичка бе още по-видима, докато гледаше тавана. Възбудата му и се стори заразителна. Тя го стисна за ръката.
Майкъл сън направи крачка напред:
— Ако това е наистина кварц, възможно е да се отразява по някакъв начин на радиовръзката. Съмнявам се обаче да е така.
Тя не се бе замисляла върху това. Започна да се изпълва с надежда. Може би…
— Това не е кварц — обади се Халид.
— Така ли? — попита тя, изненадана от обаждането му. Той обикновено бе сдържан човек. — Какво е в такъв случай?
— Диамант.
— Точно така, диамант — засмя се Бен.
— Кой от нашата компания е геолог? — попита Халид. — Погледнете само под какъв ъгъл кристалите пречупват светлината. Това е диамант.
Изумени от чутото, всички започнаха мълчаливо да оглеждат кристалите около себе си. Халид леко се изкикоти.
— Боже мой! — възкликна Линда, като взе в ръката си парче диамант с размерите на топка за голф.
Ашли си спомни за диамантената статуетка. Колко ли други подобни пещери имаше тук? Тези богатства…
Възбудата обаче не успя да разсее тревогите и. Пусна ръката на Бен.
— Преди да започнете да си броите стотинките, не забравяйте, че първо трябва да се измъкнем оттук — каза. — Майкълсън, направи още един опит за връзка. Останалите да подготвят бивак за нощта.
След тези думи цялата и умора внезапно се стовари отгоре и. Заболяха я изведнъж всички мускули. Почувства нараняванията и драскотините по цялата си кожа. Имаше усещането, че е тичала в течение на дни. Погледна часовника си. Минаваше полунощ.
— Все още никой не отговаря — каза Майкълсън и изключи радиостанцията.
Бен бе седнал върху надуваемия си дюшек и наблюдаваше геопозиционния си компас.
— Това също не работи — констатира той. — Майкълсън може би е прав, че тук има някакви смущения. Компасът ми е настроен на вълната на радио маяк в базата. Това чудо продължава да работи, но не може да улови сигнала на радиофара.
Ашли кимна с разбиране. Бе твърде уморена, за да може да разсъждава ясно, и същевременно твърде разтревожена за Джейсън.
— Нищо чудно да има повреда в електрозахранването на базата — предположи тя. — Сутринта ще направим още един опит за връзка.
Разтри очите си с юмруци и се опита да прогони образа на Джейсън. Ако мислеше непрестанно за него, щеше да се разплаче. А и какво можеше да направи сега? По-добре щеше да бъде да изчака сутринта.
Доближи се Бен, който току-що бе надул и нейния дюшек.
— Леглото ви е готово — каза той с поклон.
— Благодаря, Бен — отвърна тя, като взе дюшека си с уморена усмивка.
— Ей, там открих едно местенце със сравнително равен под. Колкото за двама души — каза Бен. В крайчеца на устните му се бе появила усмивка. Естеството на поканата му бе съвършено ясно.
В отговор тя отиде до посоченото от него място и остави там дюшека си. Усмивката му ставаше все по- широка с всяка нейна крачка.
— Кой ще застъпи пръв на пост? — попита тя.
— На пост ли? — учуди се Бен. Тя кимна утвърдително.
— Да. Тук живеем в един непознат свят. Пълен с хищни охлюви, с акули, — големи колкото китове, а сега и с двуутробни хищници. Нямаме представа какви други твари живеят още. Ей така, за всеки случай някой ще трябва да остане на пост… Ще се редуваме.
— Готов съм да застана — каза Майкълсън. — Тъй като пещерата има два отвора, предлагам на смяна да има по двама часовои.
— Много разумна идея — съгласи се Ашли. — Има ли желаещ да застъпи заедно с Майкълсън? — попита, като погледна Бен право в очите.
Той издържа погледа и за няколко секунди, сетне въздъхна и вдигна ръка.
— То се е видяло, че май все на мен се случват такива работи.
След решението хората, които не бяха на смяна, се оттеглиха в леглата си. Ашли се отпусна в дюшека си, сякаш в прегръдката на любим. След миг бяха изключени всички фенери с изключение на един. Ашли затвори, очи, очаквайки да бъде погълната от мрака. Какво за Бога…? Тя приседна върху дюшека. Пещерата не бе станала по-тъмна. Продължаваше да свети.
— Хей, така ще спестим от батериите! — възкликна Бен.
— Светлината идва от стените — каза биоложката Линда. — А след това диамантите я пречупват.
Отиде до една стена, където няколко диаманта бяха паднали на земята. След като си поигра малко с острието на ножа си, извърна се към тях и им го показа. То светеше с мека жълта светлина.
— Гъби — поясни Линда.
Превъзходно, няма що, помисли си Ашли. Като гледам какъв ни бе досега късметът, сигурно имат някакво вредно излъчване.
— Страхотна находка — каза Линда, след като се настани върху дюшека си и избърса острието на ножа в чантата си за събиране на образци. — Това е петият фосфоресциращ вид, който открих досега. Дори и в базата Алфа рибите фосфоресцираха, защото върху люспите им бяха полепнали фосфоресциращи гъбички. Това обаче е нещо друго. Заради него почти си заслужава да те преследват чудовища.
— Едва ли си заслужава обаче чак да загинеш, затова — каза Майкълсън, като приседна и положи
