Когато наближиха езерото, където се чуваше стрелба, Роланд намали ход. Димът от пожарите и експлозиите бе толкова гъст, че дори и фаровете на бронкото осветяваха пространството само на два метра разстояние.
— В правилна посока ли се движим? — попита Роланд.
— Според мен да — отвърна Блейкли и приведе глава напред. Носът му насмалко не докосна предното стъкло. Късогледството и димът му пречеха да бъде категоричен. — Ако големите пожари останат откъм лявата ни страна, би трябвало да се насочим право към езерото, Блейкли надникна в стъклото на задно виждане. Джейсън, закопчан с колана си, бе застинал неподвижно.
— Как си, Джейсън? — попита го той.
Момчето не помръдна. Само очите му се раздвижиха и срещнаха погледа на Блейкли в огледалото.
— Това лято хич го няма — каза Джейсън и намести спортния сак в скута си.
Прав е, помисли си Блейкли. Кимна на момчето и отново впери поглед в пътя пред тях.
Внезапен порив от пещерен въздух разчисти тесен тунел в димната мъгла. Миг преди тунелът да се затвори повторно под тежестта на пушеците, той успя да види това, което търсеше.
Вода. Езерото! Бяха успели!
Роланд също го бе забелязал. Поради неравност на пътя всички подскочиха на десетина сантиметра от седалките си.
— Надявам се, че умееш да управляваш моторна лодка по-добре, отколкото камиона — каза тихо Блейкли.
Бронкото внезапно подскочи наляво. Кормилото се измъкна от ръцете на Роланд.
— Дръжте се! — успя да изкрещи Роланд непосредствено преди камионът да събори осветителен стълб и да се блъсне в стената на една сграда.
Предпазният колан на Блейкли се вряза в рамото му. Въпреки това той се удари във вратата, изстена и докосна натъртеното място на главата си.
Роланд разкопча колана си и се наведе към него.
— Добре ли сте?
— Ти в какво се блъсна? — попита Блейкли.
— Пазете се! — изкрещя Джейсън зад тях. Вече бе разкопчал колана си и се бе прехвърлил на предната седалка.
Задното стъкло на бронкото се пръсна на парчета, ударено от крокодилска глава. Защитният слой на стъклото не и позволи да го пробие и то се омота около муцуната на звяра. Създанието се опита да се освободи от него.
— Навън! — изкомандва Роланд. — Към водата! Роланд издърпа Джейсън със себе си. Блейкли също се отмести от седалката и изпълзя извън колата. Устремиха се към водата, обвити от облаци дим. Блейкли отчаяно се надяваше да е прав и доковете да са наблизо. Като хвърли поглед назад, забеляза как звярът все още се опитваше да измъкне главата си от колата. Успееше ли да го стори, щеше да ги настигне само за секунди. Той спря.
— Какво правите? — попита Роланд.
— Ти продължавай. Вземи момчето със себе си. Аз ще го забавя.
— Да не сте обезумели? Та вие не сте добре! — прекъсна го Роланд. — По-добре вземете вие Джейсън, а аз ще ви настигна. Оставете ми само двуцевката си.
Блейкли се поколеба. Старшият бе именно той, Роланд изтръгна пушката от Блейкли и я насочи към него.
— По-бързо! — каза.
Блейкли чудесно знаеше, че Роланд няма да стреля, но не му се губеше време за спорове. Ревът на звяра се бе променил. Животното бе успяло да се освободи.
— Запали двигателя!
Блейкли, препъвайки се, се затича подир Джейсън. Въздухът зад гърба му бе разкъсан от изстрела на двуцевка. Започна да се моли за приятеля си.
— Вече го виждам! — извика Джейсън, намиращ се на няколко крачки напред.
През задимения въздух просветнаха светлините на дока. Слава Богу. След няколко мига краката им затрополяха по дървената основа на кея.
В далечината се разнесоха изстрели.
Отляво видяха зелена понтонна лодка „Зодиак“, привързана към кея с две въжета.
— Скачай вътре! — изстена Блейкли, но момчето вече го бе сторило. — Сега ще запаля двигателя. Искам да си близо до въжето. Когато ти кажа да дърпаш, изтегли края на въжето, за да отвържем лодката.
— Разбирам — отвърна Джейсън, вперил поглед в дока.
Блейкли хвана въжето за запалване и го дръпна. Двигателят изпърпори, но не запали. Направи повторен опит. Със същия резултат. Майната му.
— Роланд иде!
Блейкли повдигна поглед. Към тях се бе затичал неговият помощник. Силуетът му едва се виждаше през дима. Отново дръпна въжето на двигателя. Този път той насмалко не запали. Блейкли започна да се моли за Роланд, когато го видя да се доближава към кея.
Нейде из дима се подаде главата на влечуго и захапа Роланд по рамото. Тялото му бе повдигнато във въздуха и сетне се просна по гръб върху кея. Падна до лодката, като при удара се чу звукът от трошащи се кости. От разкъсаното му рамо започна да струи кръв.
Блейкли направи крачка към него. Смяташе да го придърпа към лодката.
Чудовището се бе надвесило над кея. Очевидно се боеше от водата.
Роланд, от чиято уста бе започнало да тече кръв, се опита да се надигне, но безуспешно. Обърна се към Блейкли и поклати глава. Със здравата си ръка освободи последното въже. Лодката се отдалечи от кея.
— Тръгвайте — простена. Свали един пръстен от лявата си ръка и го подхвърли към лодката.
Блейкли улови пръстена и го разпозна. Принадлежеше на партньора на Роланд в Сиатъл.
— Кажете на Ерик, че няма да го забравя — помоли Роланд и измъкна пистолета си от пояса. Междувременно чудовището направи пръв предпазлив опит да стъпи на кея.
Блейкли изтегли въжето на двигателя и той най-сетне запали. Лодката започна да се отдалечава бързо от кея и носът и се надигна. Блейкли проследи с поглед как съскащото чудовище се доближава до неговия помощник.
Роланд се опита да се прицели, но вече бе изгубил сили. Първият му изстрел отиде нахалост. Чудовището се надвеси над него. Роланд опря пистолета до челото си.
Блейкли отмести поглед.
Над водната повърхност се разнесе звукът на изстрел.
Когато Блейкли се извърна, димът вече бе образувал пелена между него и кея. Само мъждукащо петно в мрака разкриваше местоположението му.
Откъм брега се чу изпълненият с разочарование рев на чудовището. Бяха го лишили от възможността да убие плячката си.
Глава 17
— Как така да я няма Линда? — попита Ашли, като отмести поглед от радиостанцията. Не бе успяла да се свърже с никого. — Нали казах никой да не напуска тунела? Майкълсън опакова радиостанцията и посочи пространството зад себе си.
— Съжалявам. Обърнах се с гръб към нея и към Халид само за секунда и после видях, че са изчезнали. Изходът от тунела е на сто метра от нас.
— Това е само заради клаустрофобията — вметна Бен. — Тук е прекалено тясно.
— В търбуха на някой от тези хищници ще и се види още по-тясно.
— Халид междувременно огледа следващата пещера — каза Майкълсън. — Самият аз не съм я виждал, но той ми обясни, че е безопасна. Там имало само един тесен втори тунел. Твърде тесен, за да се промъкнат през него тези създания.
