8.
Краят на играта
Облечен в обичайната си бяла памучна роба и червени гащета, Джак си почиваше в шезлонга на предната палуба на кораба. Косата му бе още мокра от продължителния душ, но късният следобед беше топъл. Приятно му беше да чувства върху себе си последните лъчи на залязващото слънце. Елвис се бе излегнал до шезлонга.
В другия край на палубата заоблените контури на „Наутилус 2000“ отразяваха светлината с титаниев блясък. Робърт се бе пъхнал под изкараната на сух док подводница и проверяваше всеки квадратен сантиметър от нея. Лиза седеше вътре и правеше същото. Засега изглеждаше, че подводницата е издържала на чудовищното налягане без никакви проблеми. Единствената и грижа бе прекъсването на връзката. Лиза проверяваше компютърната и комуникационната система и се мъчеше да открие някакъв дефект в работата им, но засега без успех.
— Как е челюстта ти?
Джак насочи вниманието отново към госта си. Адмирал Марк Хюстън се бе разположил в съседния шезлонг. Пуфтеше с дебелата пура от безценните запаси на Джак. Адмиралът почеса Елвис зад ухото и бе възнаграден с бавно помахване на опашка.
— Имало е и по-лоши случаи.
Джак разтри челюстта си. Продължаваше да усеща тъпа болка.
Хюстън дръпна от пурата си и я огледа с удоволствие.
— Кубински тютюн… Май престъпвам много забрани…
— Но си струва, нали?
— О, разбира се!
Той лапна отново пурата и дръпна силно. Очите му се присвиха от удоволствие, когато издиша.
Като се изключат адмиралът и двамата му лични адютанти, Джак си бе върнал отново контрола върху „Дийп фатъм“ — поне засега. Дейвид Спенглър и другите правителствени служители бяха заминали незабавно за „Гибралтар“ с кутиите, пазени от въоръжена охрана. Адмиралът предпочете да остане. Щяха да го извикат в мига, когато успееха да разчетат нещо от записите. Дотогава всички чакаха със затаен дъх.
— Доколкото разбирам, срещата ви с командир Спенглър не е довела до изясняване на положението — каза Хюстън.
— А вие какво очаквахте? — Джак се отпусна в шезлонга си. Първо „Гибралтар“, после адмирал Хюстън и накрая Дейвид Спенглър. Всички отново заедно. Бягаше от миналото си повече от десет години, а стигна там, откъдето бе тръгнал. Въздъхна. — Нищо не се променя. Дейвид ме мразеше още преди инцидента със совалката. Чувстваше се обиден, защото аз съм му седнал на мястото.
— Това не беше по твое желание, а решение на НАСА. — Да бе, обяснете му го на Спенглър. Страхотна дандания се вдигна вечерта преди старта. За малко да не излетя.
— Спомням си. Беше открил, че си ходил със сестра му през годината на обучението в НАСА. — Хюстън посочи с пурата си подутата устна на Джак. — И изглежда старата ненавист си е все така силна.
Джак поклати глава.
— Изгуби сестра си. Кой може да го обвинява?
— Ти например. Губили сме и други совалки. Всеки знае за рисковете. — Адмиралът дръпна отново от пурата си. — Освен това у господин Спенглър има нещо, което просто не харесвам. И никога не съм харесвал. Под тази негова хладнокръвна маска винаги е имало много омраза. Изобщо не съм изненадан, че се е забъркал с Никълъс Ружиков в ЦРУ. Тези две акули така си пасват!
Думите на адмирала изненадаха Джак. Лицето му го издаде.
Гласът на Хюстън стана напрегнат.
— Просто се пази от него, Джак. — Той посочи подпухналото му око. — Не позволявай чувството ти за вина да те оставя беззащитен. Не и когато той е наоколо.
Джак си спомни омразата в очите на Дейвид: „Още не съм приключил с теб, Къркланд.“ Може би наистина е по-добре да послуша съвета на бившия си командир и да стои настрана. Затвори очи и се облегна назад.
— Само ако бях забелязал няколко секунди по-рано… или ако държах ръката й по-здраво…
— Премислянето на миналото е нещо съвсем в реда на нещата, Джак. Но знаеш, че понякога стават и гадости. Не можеш да забележиш всеки куршум, полетял към главата ти. Животът просто не е толкова честен.
— Откога сте така философски настроен? Хюстън тръсна пурата си.
— С възрастта човек понатрупва малко мъдрост.
В другия край на палубата Лиза подаде глава през люка.
— Джак, ела да видиш нещо. Джак изпъшка и се надигна.
— Какво има?
Лиза само му махна с ръка.
— Добре. Идвам. — Стана от шезлонга. Адмиралът се понадигна с намерението да го последва. — Стойте си спокойно — обърна се към него Джак. — Сега се връщам.
Елвис вдигна глава и също започна да се изправя на крака. Джак го спря със знак.
— Ти също. Стой на място.
Немската овчарка отново легна, но изсумтя с явно неодобрение. Хюстън потупа кучето по хълбока.
— Ние, старците, ще си правим компания.
Джак завъртя очи и прекоси палубата. Спусна се надолу по стълбата при Лиза. Тя се бе настанила в седалката на „Наутилус“ и Джак се наведе над нея.
— Какво има?
— Виж часовника. — Лиза посочи червените цифри. Секундите си течаха съвсем нормално. — А сега погледни моя часовник.
Джак погледна малкия „Суоч“ на китката й, след това отново премести поглед към електронния часовник на подводницата. Изоставаше с малко повече от пет минути.
— Е, изостанал е малко.
— Преди спускането лично синхронизирах часовника, когато настройвах биосензорната програма. Беше точен до стотна от секундата.
— Все още не виждам какво значение има.
— Сравних разликата във времето със записите на програмата. Съвпада абсолютно точно с времето, през което връзката бе прекъснала.
Джак се намръщи.
— Значи повредата е повлияла и на часовника. Може би някой от акумулаторите е сдал багажа.
— Не, акумулаторите са си в ред — промърмори тя и вдигна поглед към него. — Когато загубихме връзка, забеляза ли часовника да спира?
Джак поклати глава и в ъгълчетата на устата му се появиха бръчки.
— Не. Всъщност спомням си, че го проверих. Часовникът си работеше съвсем нормално през цялото време.
Лиза се размърда в седалката.
— Нищо не мога да разбера. Диагностиката на системите показва, че всичко е в ред. Джак, има ли нещо, което криещ от мен?
Той хвърли поглед през рамо. Адмиралът се наслаждаваше на пурата си. Джак заговори тихо. По време на доклада след спускането бе спестил подробностите около странната кристална колона. А и без това никой не се заинтересува особено.
— Онази колона, която открих там долу… — Да. Онази от диска, дето го даде на Чарли.
Джак прехапа устна. Не искаше думите му да звучат като брътвеж на луд. Прекара пръсти през косата си.
