— Не зная. Колоната излъчваше някакви странни вибрации или хармонии. Обърка компаса ми. Усещах ги дори с кожата си. Побиваха ме тръпки.
— Защо не ми каза? — Лиза вдигна вежди.
— Не исках това да повлияе на прегледа на „Наутилус“. Ако имаше някакво друго обяснение, исках ти да го откриеш.
Бузите на Лиза почервеняха.
— За Бога, много добре ме познаваш! При всички положения щях да съм еднакво прецизна.
— Права си. Извинявай.
Лиза се измъкна от подводницата. Джаки помогна по стълбата. Очите й се стрелнаха към адмирала, след което отново се насочиха към Джак.
— Чарли се е затворил с Джордж и изучава онзи твой секретен диск. Ще видя дали са научили нещо. — Тя мина покрай него. — Наистина трябваше да ми кажеш, Джак.
— Какво е това според теб? Лиза сви рамене.
— Не знам, но си струва да се разбере. — Идвам и аз.
Робърт изпълзя изпод опашката на подводницата.
— Всички връзки са в идеално състояние, Джак — докладва биологът. — Ако се наложи да се гмурнеш още веднъж, нямаш никакви проблеми.
Джак кимна разсеяно.
— Робърт, би ли правил компания на адмирала за няколко минути? Има малко бренди в шкафа под микровълновата печка.
— Да, знам къде си го скрил. Но какво става?
— Ще ти кажем веднага щом научим повече подробности — отвърна Лиза и хвърли яден поглед към Джак, след което продължи нататък.
— Веднага се връщам! — извика Джак на адмирал Хюстън. Отговорът бе кимване и махване с ръка.
Джак последва Лиза към стълбата за долната палуба. Тя се спусна по стръмните стъпала преди него. На първото от долните нива се намираха лабораторията на Робърт, корабната библиотека и малкият кабинет на Чарли. Под тях бяха каютите на екипажа.
Лиза мина през лабораторията и стигна до покоите на Чарли. Почука на стоманената врата.
— Кой е? — обади се отвътре Чарли.
— Лиза и Джак. Отваряй!
След малко ключалката изщрака и вратата леко се открехна. Чарли надникна отвътре.
— Само исках да се уверя, че сте сами. — Гласът му беше възбуден. Геологът отвори вратата по- широко. — Влизайте, влизайте… трябва да видите това.
— Откри ли нещо? — попита Джак, след като влязохме.
— О, да, човече, може да се каже.
Лабораторията на геолога не бе по-голяма от едноместен гараж, но всеки квадратен сантиметър от нея бе използван максимално добре. Оборудването и инструментите бяха грижливо подредени по рафтовете — резачки за скали, бургии, сита, везни, магнитометри, дори комплект за анализ на вътрешната структура на минерали. Джак не знаеше за какво служат по-голямата част от инструментите. Тук бе царството на Чарли.
С двойната си докторска защита по геология и геофизика ямаецът можеше да постъпи в който университет пожелае. Но вместо това той се бе озовал на кораба на Джак, за да продължи изследванията си.
— Не съм гонил научни звания, за да се завра в някоя аудитория — бе заявил той преди седем години с блеснали от възбуда очи. — Не и при положение че навън има толкова неща за изучаване. Океанското дъно, Джак! Точно върху него са написани миналото и бъдещето на Земята. Там долу! То чака някой да го прочете. И този някой съм аз!
Сега очите на Чарли блестяха по същия начин и от възбуда и въодушевление. Геологът им махна да се приближат до работната му маса. Върху нея бяха настанени телевизор и видеоуредба.
Пред него стоеше прегърбен корабният историк. Професорът бе забол нос в екрана, присвиваше очи зад дебелите си очила и водеше записки в бележника си.
— Изумително… просто изумително — промърмори той, без да прекъсва работата си.
Лиза и Джак го наобиколиха, като се опитваха да видят и те нещо от образа на екрана.
— Какво откри? — попита Джак.
Сякаш едва сега Джордж забеляза присъствието им. Обърна се с широко отворени очи.
— Трябва да слезеш отново там! — възбудено каза той и хвана Джак за ръкава.
— Какво? Защо?
— Трябва да започнем от самото начало — намеси се Чарли.
Той насочи дистанционното и започна да връща записа. Джак гледаше как кристалното копие изчезва в мрака. Накрая Чарли спря превъртането и пусна диска. Обелискът бавно се появи отново, докато геологът говореше:
— Беше прав, Джак. Кристалът изглежда е естествено образувание. Анализирах записа много внимателно и доколкото мога да съдя по стените и равномерното пречупване на светлината, това би трябвало да е чист кристал.
— Но какъв? Кварц?
Чарли наклони глава, без да откъсва поглед от екрана. — Не. Просто кристал. Не зная. Поне засега. Но бих продал „Дийп фатъм“ за парченце от него.
— Значи смяташ, че е нещо ново? Високият ямаец кимна.
— Никъде другаде на планетата няма природна среда като онази долу. — Чарли чукна по екрана. Подводницата бавно обикаляше искрящата колона и я показваше от всеки ъгъл. Видеоизображението беше кристално чисто и детайлно. Направо безупречно. Нямаше никаква следа от смущенията, за които бяха споменали на повърхността. — При това налягане и соленост на водата кой може да каже как растат кристалите?
Джак се настани на един от столовете и се наведе към екрана.
— Значи искаш да кажеш, че сме първите хора, които виждат подобно кристално образувание?
Чарли се засмя и накара Джак да откъсне очи от екрана.
— Не. Не казвам това, човече… Изобщо не съм го казал. — Той взе дистанционното и забави картината.
Джак наблюдаваше как колоната забавя въртенето си, докато подводницата завършваше обиколката. Чарли стопира записа точно когато ксеноновите прожектори започнаха да пълзят настрани от нея. Джак си спомни, че тъкмо тогава се бе обърнал, за да продължи търсенето на черните кутии. Гледаше в друга посока и бе пропуснал онова, което бе заснела камерата.
На падащата под ъгъл светлина можеха да се видят малки несъвършенства върху кристалната повърхност.
— Какво е това?
— Доказателство, че ние не сме откривателите на кристала. — Чарли отново се зае с дистанционното и образът изпълни монитора. Драскотините се превърнаха в редове от малки белези, прекалено равномерни и точни, за да бъдат естествени. Джак отново се наведе към екрана. Въпреки че образът не бе фокусиран, не можеше да има грешка.
Джордж заговори със страхопочитание:
— Това е писменост. Някакъв древен надпис.
— На тази дълбочина? — Джак зяпна невярващо. Дълбоко в кристала бяха изсечени цели групи и редове малки иконографски изображения — животни, дървета, изопачени фигури, геометрични форми.
Джак не можеше да отрече онова, което бе пред очите му. Всеки символ бе нанесен върху гладката повърхност и запълнен с някакъв блестящ метал. Не беше оптическа измама.
Това бе древна писменост… върху обелиск на повече от шестстотин метра под водата.
