повърхност.
— Кой може да е направил това? — попита Джак. Джордж свали очилата си.
— Никога не съм виждал нещо подобно. Смятам обаче да вляза в интернет и да пусна запитвания в някои археологически сайтове. Може и да изскочи нещо. — Вдигна бележника си, в който бе прерисувал скици на знаците. — Щеше да е по-добре, ако разполагах с повечко данни — добави историкът и погледна многозначително Джак.
Чарли изключи екрана.
— Съгласен съм с професора. Имаме нужда от повече данни. Всички бяха вперили поглед в Джак. Джордж проговори пръв:
— Трябва отново да се спуснеш там долу.
— Аз… още не съм решил.
Изобщо не бързаше да се връща в подводното гробище.
— Трябва просто да приберем парите и да се омитаме — подкрепи го Лиза. — Изпълнихме задълженията си към флота. От нас не се иска да измъкваме парчета от самолета… а и не ми хареса какво стана, когато Джак се намираше до онова нещо.
— Какво имаш предвид? — вдигна вежди Джордж. — Какво се е случило?
Лиза се обърна към Джак, предполагайки, че той ще обясни. Джак запази мълчание. Изглеждаше му тъпо да споделя смътните си опасения, които бе изпитал там долу.
— Проверката на „Наутилус“ показа, че е съвсем в ред — обясни Лиза. — Уреди, компютри, радио, акумулатори… всичко е направо като ново. Но Джак спомена, че за времето, когато нямаше връзка с повърхността и се намираше близо до колоната, е усетил вибрации, които идвали от нея.
Чарли се опита да предложи приемливо обяснение.
— Ако акумулаторите на подводницата за момент са дали дефект, двигателите биха могли да изгубят синхрон и да причинят вибрациите. — Той погледна към Джак. — Или пък си усетил слабата сеизмична активност. Засякохме я по същото време, когато изгубихме връзката.
Джак беше объркан. Усети как се изчервява.
— Не, вибрациите не бяха от подводницата. Усетих ги… не зная, сякаш някак по-електрически…
— Късо съединение? — не отстъпваше Чарли.
— Не открих никакви следи от късо съединение — поклати глава Лиза.
Джордж пъхна бележника в джоба си.
— И какво е според теб?
Лицето на Джак вече бе пламнало. Не можеше да погледне останалите в очите.
— Беше от колоната. Не мога да го обясня, но съм сигурен. Кристалът излъчваше някакви… не знам… хармонии, вибрации, еманации.
Джордж и Чарли впериха очи в него. Долови съмнение в погледите им.
— Ако е така, това е още една причина да се спуснеш долу. Ще проведем наше собствено разследване — каза най-после Чарли.
Джордж кимна.
— И ако има още надписи, бих искал да разполагам с пълно копие.
Енергично почукване по вратата спаси Джак от даването на отговор.
— Робърт е — обади се от другата страна морският биолог. — Какво има? — попита Джак, доволен, че може да отложи задаването на допълнителни въпроси.
— Получихме съобщение от „Гибралтар“. Имат новини за катастрофата.
Джак отключи вратата. Надяваше се да са открили някакъв конкретен отговор, нещо, което ще направи ненужни евентуални нови потапяния.
Робърт стоеше на прага. Махна с ръка на всички.
— Пращат ни копие от записа на разговорите в пилотската кабина.
— Да вървим — каза Джак.
— Каквото и да са открили, всичко се пази скрито-покрито — разпалено продължи да обяснява биологът. — Видях изражението на адмирала, когато му докладваха по секретната линия. Изобщо не беше щастлив. Поиска да му пратят по факса пълно копие на записа.
Джак забърза, изкачи се по стълбите на главната палуба и оттам — нагоре към мостика. Вътре откри двама помощници на Хюстън — в униформи, въоръжени, неподвижни и напрегнати. Същински близнаци булдози.
В капитанското кресло се бе настанил счетоводителят на „Дийп фатъм“.
— Къде е адмиралът? — попита Джак.
Кендъл Макмилън посочи към затворената врата на свързочната рубка.
— Вътре. Каза да го изчакаме.
Джак намръщено погледна към затворената врата. Това бе неговият кораб. Не му харесваше някой да не го допуска до сърцето на собствения му кораб — дори да е адмирал. Тръгна към вратата, но двамата здравеняци се изпречиха на пътя му с ръце върху пистолетите си.
Преди да избухне конфликтът, вратата се отвори. Първо бе кучето на Джак. Елвис излезе от свързочната, като размахваше опашка. Появи се и адмиралът. Джак отвори уста да смъмри стареца, но я затвори отново, когато видя колко бледо е лицето на Марк Хюстън. Челото на адмирала бе покрито с дълбоки бръчки.
— Какво има? — попита Джак.
Хюстън се огледа. Целият екипаж на кораба се бе натъпкал в малкото помещение.
— Може ли да пийнем по нещо някъде наблизо?
Джак направи знак на останалите да се махнат и се обърна към стария си приятел.
— Елате. Имам бутилка двадесетгодишно уиски в каютата си.
— Точно каквото ми предписа докторът — с мъка се усмихна адмиралът.
Джак го заведе до каютата си, отвори вратата и я задържа пред стареца. Щом влязоха, Хюстън кимна към вратата.
— Заключи.
Джак се подчини и посочи към двата кожени стола пред лавиците с морски сувенири. Хюстън отиде до тях и докосна един стар секстант.
— Същият ли е, който аз ти дадох?
— Да, след като приех мисията на совалката.
Хюстън се обърна и се отпусна с дълбока въздишка в единия стол. За първи път Джак видя истинската му възраст. Изглеждаше смазан и победен.
— Значи все пак не си изхвърлил съвсем миналото си — той посочи назад към секстанта.
— Не и важните неща.
Джак отиде до шкафа и извади бутилката уиски и две чаши. Хюстън кимна. Помълча известно време.
— Джак, реши ли дали ще помогнеш при изваждането на части от Еър Форс 1?
Джак въздъхна. Наля по два пръста във всяка от чашите. Знаеше, че Хюстън обича уискито чисто.
— Не, сър… все още правим преглед на подводницата.
— Хмм… — промърмори адмиралът и взе подадената му чаша. Отпи разсеяно — очевидно обмисляше нещо. Накрая остави чашата си на масичката от тиково дърво. Бръкна във вътрешния си джоб и извади сгънати листа. — Може би това ще ти помогне да решиш — каза той и му подаде листовете.
Джак ги хвана, но адмиралът не ги пускаше.
— Това е секретна информация. А ако ще ни помагаш, трябва да бъдеш в течение — каза той и едва тогава пусна доклада.
Джак отиде до стола си.
— От черната кутия в кабината ли е?
— Да, последните минути преди катастрофата.
Джак седна и бавно разгъна листовете. При цялото си нежелание да продължи участието си в операцията, не можеше да устои на любопитството. Зачете се.
