изграждане на изкуствен интелект, и ако съпоставиш…
Карън вдигна ръка в знак, че се предава.
— Добре, вярвам ти. Гейбриъл научил ли е нещо?
— Само едно… то е една от причините да ти се обадя. Можеше да постигне по-голям напредък, ако имаше повече образци. Повече данни, които да може да сравни, да съпостави и да изгради езиковата база.
Карън прехапа устна и призна тайната си.
— Мисля, че мога да му осигуря. Миюки отново я погледна и се намръщи.
— И как?
— Исках да потвърдя идеята си, преди да я изкажа публично. Но библиотеката е затворена и не мога да ползвам интернет при този режим на тока. От вчера нямам външна линия.
— Какво търсиш?
— Примери на писмеността, открита на остров Рапа Нуи.
— Рапа Нуи ли? Това да не е Великденският остров, онова място с големите каменни глави?
— Именно.
— Но той се намира на другия край на Тихия океан! Карън кимна.
— Тъкмо затова ми трябва повече информация. Не познавам този район. Проучванията ми са съсредоточени върху Полинезия и Микронезия.
Стигнаха до лабораторията. Миюки отключи вратата с магнитната си карта и я задържа, за да може да мине и Карън. Влязоха в малко преддверие. На стените висяха колосани бели „Чисти костюми“. Зад стъклената врата пред тях се намираше лабораторията на Миюки, цялата в неръждаема стомана и линолеум. Всяка повърхност блестеше под неоновите лампи без нито една прашинка или петънце.
Карън свали полото и маратонките си и взе един от костюмите. Беше все още твърд след химическото чистене и гладенето. Напъха се в комбинезона и седна на малката скамейка, за да нахлузи хартиените ботуши.
Миюки стори същото. Настояваше лабораторията й да бъде стерилно чиста. Не желаеше външни фактори да се намесват в работата на десетките компютри, ограждащи центъра на помещението — рожденото място на Гейбриъл.
— И каква е тази връзка с Рапа Нуи?
Карън напъха късата си руса коса под хартиеното боне за еднократна употреба.
— През 1864 един френски мисионер съобщава за откриването на стотици дървени таблички, жезли и дори черепи, върху които били нанесени непознати йероглифни знаци. Местните жители наричали езика ронго-ронго, но не можели да го четат. Някои твърдели, че писмеността е от времето преди пристигането им на острова през 400 г. сл. Хр. За съжаление повечето от находките били унищожени. Днес в музеите и университетите се пазят само около двадесет и пет от тях.
Миюки се изправи.
— И каква е следващата стъпка?
— Искам да вляза в мрежата и да издиря артефактите. Да потвърдя хипотезата.
Миюки започна да се заразява от възбудата на Карън.
— И ако се окажеш права, ще ги вкараме в базата данни на Гейбриъл. Така той би могъл да ги дешифрира!
— Ако успее, това ще бъде археологическото откритие на века.
— Тогава да се залавяме за работа. Гейбриъл може да ти осигури връзка, като се закачи за някоя от военните линии на американците. Те са най-стабилни.
Миюки тръгна към стъклената врата за лабораторията.
— В състояние ли е да го направи?
— Разбира се — кимна Миюки. — Кой мислиш, че е най-големият поддръжник на изследванията ми? Американските военни силно се интересуват от изкуствения интелект и практическото му приложение. Имам трето ниво на достъп.
Отново използва магнитната си карта и отключи вратата, която се отвори със съскане. Помещението бе със слабо повишено налягане — допълнителна застраховка срещу замърсителите, проникващи в лабораторията. Карън я последва в стерилната стая.
— Много проблеми си създаваш, за да избегнеш чистенето на прах — иронично подхвърли тя.
Миюки се престори, че не е чула, и пристъпи към наредените в полукръг компютърни монитори. Наблизо имаше два стола на колела. Седна в единия и направи знак на Карън да се настани в съседния.
— Нека ти покажа какво успя да декодира Гейбриъл до този момент. — Тя започна да пише по клавиатурата, като същевременно говореше на глас. — Гейбриъл, би ли извел изображенията на йероглифите?
— Разбира се, професор Накано. И добро утро, Карън Грейс! — разнесе се изкуственият глас от стереоколоните зад тях.
— Добро утро, Гейбриъл! — отговори Карън. Все още се чувстваше неловко да разговаря с машина. Хвърли поглед през рамо към колоните. Сякаш някой стоеше зад нея. — Б-благодаря за помощта.
— Зо мен бе удоволствие, доктор Грейс, Дадохте ми занимателна главоблъсканици.
По извитата редица монитори се появиха знаците на неизвестната писменост — птици, риби, човешки очертания, геометрични фигури и странни завъртулки.
— Какво е научил? — попита Карън.
— Успя да дешифрира малък отрязък в началото.
— Занасяш ме! — Карън се изправи.
Знаците се понесоха по екрана, докато се появи отрязък, маркиран с червено. След това пълзящите образи замръзнаха, оставяйки подчертаната част в центъра. Тя се състоеше от шест символа.
— Гейбриъл смята, че това са знаци от лунен календар. Така да се каже, някаква дата.
— Хмм… централните символи наистина приличат на полумесеци на нарастваща или намаляваща луна. — Карън се облегна назад. — Но ако е дата, какво означава тя? Датата на полагането на надписа или на някакво историческо събитие?
— По-скоро второто — отвърна Миюки. — Описание на нещо, което се е случило.
— Защо мислиш така? — Миюки не отговори.
— Какво има? — погледна я Карън.
Миюки въздъхна.
— Гейбриъл стигна до заключението за датата, като съпостави знаците със звездната карта върху тавана на вътрешната камера.
Карън си припомни картата от кварц върху купола.
— Е, и?
— Той въведе изображението от картата в астрономическа програма, след което съпостави резултатите с лунния календар. — Миюки погледна към Карън. — И изчисли приблизителната дата, отбелязана в надписа.
— Невероятно… И какво? Коя е датата?
— Гейбриъл?
— Образите означават четвъртия месец на лунната година — отговори програмата.
Карън погледна четирите полумесеца. — Ранна пролет.
— Точно така… а от относителното разположение на изобразените съзвездия мога да намеря и приблизителната година.
— Плюс-минус петдесет години — обади се Миюки.
— Разбира се, не бих могъл да бъда по-точен.
— Това е достатъчно точно! — Мислите на Карън запрепускаха. Ако изчисленията на Гейбриъл се окажеха верни, това щеше да даде идея преди колко време са били построени сградите. — Коя е годината? Преди колко време?
— Според астрономическата карта — преди дванадесет хиляди години.
