Боинг 27 — 200B
(ОБОЗНАЧЕНИЕ: VC — 25A)
18:56
КАПИТАНЪТ: Хонолулу, тук е Виктор Чарли Алфа. Обновете данните за метеорологичната ситуация. На няколко пъти здравата ни раздруса.
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Защо не отговарят?
КАПИТАНЪТ: Хонолулу, тук е Виктор Чарли Алфа. Моля, отговорете. Имаме проблем с радара и компасите. Можете ли… Дръж се!
[силен тътен и трополене]
НАВИГАТОРЪТ: Какво беше това, по дяволите?
КАПИТАНЪТ: Поредната въздушна яма. Опитай да се издигнеш.
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Издигам се на десет хиляди и шестстотин метра.
НАВИГАТОРЪТ: Получавам противоречиви данни от ВНС11. Омега, радарът, секстантът… пълна каша. Ще се опитам да определя местоположението на ръка.
КАПИТАНЪТ: Да се стегнем, момчета.
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Много е тежък, сър. Не може да се издигне повече.
КАПИТАНЪТ: Какво?
НАВИГАТОРЪТ: Пълна безсмислица. Засичам земя пред нас.
КАПИТАНЪТ: Трябва да е остров Уейк. Ще се опитам да хвана някоя местна радиостанция. [пауза] Остров Уейк, тук е Виктор Чарли Алфа.
Имаме нужда от помощ.
[мълчание в продължение на четиридесет секунди]
НАВИГАТОРЪТ: Прекалено голям е, сър. Не е възможно.
Ще проверя ръчния секстант.
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Какви са тези светлини?
КАПИТАНЪТ: Просто отблясъци по стъклото. Продължавай издигането.
НАВИГАТОРЪТ: Къде сме, по дяволите?
[силен тътен]
НАВИГАТОРЪТ: Какво става? Какво става?
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Губим височина. Губя контрол!
КАПИТАНЪТ: Господи! НАВИГАТОРЪТ: Летим над суша!
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Не виждам! Светлината!
[скърцане на метал, рев на вятър]
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Двигател едно гори!
КАПИТАНЪТ: Изключи го! Веднага!
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Да, сър.
НАВИГАТОРЪТ: Какво става, по дяволите!
КАПИТАНЪТ: Хонолулу, тук е Виктор… ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Има нещо пред нас! Има нещо пред нас!
НАВИГАТОРЪТ: Не засичам нищо. Нищо на радара… нито на другите уреди!
КАПИТАНЪТ: Хонолулу, тук е Виктор Чарли Алфа. Помощ, помощ!
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Небето! Небето се разтваря!
[силен трясък и тишина]
КРАЙ НА ЗАПИСА: 19:08
Джак свали листата.
— Господи! Какво се е случило?
Хюстън се размърда в стола си и протегна ръка за листата.
— Всеки момент ще пристигне хеликоптер, за да ме вземе. Искам да изслушам записа лично. Но има само един начин да разберем… Отговорът лежи на дъното.
Джак посегна с трепереща ръка към чашата си. Изпи съдържанието й на един дъх. Скъпият алкохол изгори гърлото и хранопровода му.
— Джак…
Джак отново напълни чашата си. Облегна се назад и пак отпи, този път по-внимателно. Очите на двамата се срещнаха.
— Ще ида — простичко каза той.
Хюстън кимна и вдигна чашата си. Чукнаха се.
— За липсващите приятели — каза Джак.
9.
Парчетата от пъзела
Карън забързано прекоси паркинга. Закъсняваше за обедната среща с Миюки. Кабинетът и лабораторията на приятелката й се намираха на четвъртия етаж на старата сграда Ягасаки, която преди това е била седалище на местните власти. Университетът в Рюкю бил основан от американската гражданска администрация през 1950 г. и построен върху останките на древния замък на Шури, но през 1972 г. ръководството му било поето от японците. Оттогава университетът се бе разширил значително и бе обхванал и съседните райони и сгради.
След като изкачи енергично стъпалата и мина през двойната врата, Карън отиде до портиера и размаха личната си карта.
Той провери името й в списъка на бюрото си, след което кимна и й направи знак да продължи. Ректорът не искаше да поема никакви рискове. Макар че Окинава вече се окопитваше след катастрофата, все още от време на време се случваха обири. Допълнителните предпазни мерки трябвате да опазят оцелялото ценно имущество на университета.
Карън тръгна към стълбището покрай редицата асансьори, оградени с жълта лента с надпис „Не работи“. Помисли си, че компаниите, произвеждащи тези ленти, сигурно бележат огромни печалби. Подобни ленти бяха окачени навсякъде из града като празнични транспаранти.
Погледна часовника си и тръгна нагоре по стълбите. Това бе първата възможност за двете приятелки да се срещнат на спокойствие след завръщането от злополучното пътешествие до руините при Чатан. Миюки й се бе обадила тази сутрин и я бе убедила да дойде в лабораторията й. Имаше новини за кристалната звезда, но не желаеше да разказва подробности по телефона.
Карън се чудеше какво ли е открила приятелката й. През изминалите три дни тя правеше свое собствено изследване — изучаваше загадъчните знаци и се мъчеше да проследи произхода им. Напредваше бавно. Островът имаше проблеми с електрозахранването, което се отразяваше и върху комуникациите. За известно време знаците й приличаха на онези в градовете по долината на река Инд в Пакистан, но при по-внимателен анализ разбра, че приликата е само външна. Все пак проучванията й не бяха пълна загуба на време. Те я насочиха по една друга пътека — към друг подобен език, който за нея бе още по-вълнуващ. Въпреки това имаше нужда от още проучвания, за да се осмели да изкаже теорията си на глас.
Миюки я чакаше в края на стълбите, облечена в безупречно чиста бяла престилка.
— Портиерът ми се обади, че се качваш — каза тя. — Ела.
— Какво откри? — попита Карън, докато вървяха по коридора.
Миюки поклати глава и я поведе покрай кабинетите на Другите преподаватели.
— Ще видиш сама. А какво става с йероглифите? — Май попаднах на следа — колебливо отговори Карън. Миюки я погледна изненадана.
— Сериозно? Накарах Гейбриъл да се опита да ги разчете, но не е напреднал особено.
— Нима може да го прави? Да дешифрира?
— Един от основните му алгоритми е декодираща програма. Шифрирането е удобен модел за
