въздържаш.
Карън не пропусна двусмислието в думите й. Изчерви се още повече. Продължи да гледа приятелката си, когато Джак се обади от вратата:
— Искаш ли да ти донесем нещо, Миюки?
— О, няма нужда. Не аз съм гладната. По-добре се погрижи за Карън. И колкото по-бързо, толкова по- добре.
— Няма проблем! — Джак излезе. Карън игриво тупна Миюки по ръката.
— Ама че си гадна!
— А ти си задръстена. Хайде. Действай. Вече го проверих. Няма халка, няма дори приятелка. А ми се струва, че и той те харесва.
— Не е вярно. Дори не ме поглежда. Миюки завъртя очи.
— Не и когато може да забележиш. Сякаш гледам двама тийнейджъри, които се събличат с погледи, само че внимават другият да не се усети.
— Не ме е оглеждал.
Миюки сви рамене и се обърна към компютъра си, Карън я докосна по рамото.
— Наистина ли го правеше?
— Като влюбено кученце. Хайде, върви. Почеши кученцето по коремчето и ме оставете на мира за няколко часа.
— Отиваме само да вечеряме.
— Ъхъ.
— И двамата сме професионалисти, един вид колеги.
— Ъхъ.
— И той ще остане тук само още два дни.
— Ъхъ.
Карън се почувства безсилна и се обърна.
— Това е само една вечеря! — подметна тя на път към изхода.
— Ъхъ — последва я отговорът на Миюки.
На връщане от ресторанта Джак се смееше толкова гръмогласно, че минаващите дребни японци започнаха да се обръщат след него. Той се смути и се наведе към Карън.
— Не може да бъде! Казала си на президента на Британското антропологическо общество да си измъкне главата от задника?
— Предизвика ме — сви рамене Карън. — Той и смърдящите му идеи. Какво му разбира главата от Южния Пасифик? Прадядо ми е обиколил всеки остров десетилетия преди онзи нещастник да започне да напикава пелените си. Какво право яма тъпият тлъст задник да твърди, че прадядо ми не е бил с всичкия си?
— О, не се съмнявам, че отговорът ти съвсем го е убедил в това. Сигурно си мисли, че цялата ви фамилия е побъркана. Нищо чудно че си дошла чак в Япония.
Карън го изгледа изпепеляващо, но Джак виждаше, че гневът й е престорен.
— Всъщност не съм прокудена от Канада. Реших да дойда тук, за да правя свои проучвания. Полковник Чърчуърд, дядото на майка ми, може и да е изказвал някои нелепи твърдения за потънал континент в центъра на Тихия океан, но аз дойдох тук, за да докажа, че приетата историческа догма за района е невярна. А след тези нови открития започвам да мисля, че твърденията на прадядо ми не са лишени от основания.
— За загубения континент ли? — насмешливо попита той.
— Стига, Джак, помисли малко. До бреговете на Чатан от морето се появява древен град. И ако изчисленията на Гейбриъл за календара от звездната камера са верни, той е бил построен преди около дванадесет хиляди години. По онова време морското равнище е било с около деветдесет метра по-ниско от сегашното. Кой знае още колко градове лежат на дъното на океана? Ами твоя обелиск? Да не искаш да кажеш, че представителите на онази изчезнала раса са можели Да се спускат до океанското дъно и да дълбаят надписи върху кристални пирамиди?
— Не знам какво искам да кажа. Но след всичко, което ми Показа днес, започвам да гледам по-широко на нещата.
Карън кимна, очевидно доволна от отговора.
— Наистина трябва да видиш града и пирамидите. Това ще Те убеди окончателно.
— Честно казано, не бих имал нищо против.
— Ако остане време, ще те заведа. Дотам са само два часа Нът с моторница.
— О… ами, с удоволствие. Значи се уговорихме.
Почувстваха се неловко. Продължиха да вървят в мълчание през градината на университета. От двете страни на пътеката растяха лавандула и хибискус, но единственият аромат, който долавяше Джак, бе нейният жасминов парфюм. Какво в тази жена го привличаше така силно? Лиза беше два пъти по- забележителна физически. Но въпреки това в дързостта и ентусиазма на Карън имаше нещо възбуждащо и заразително.
По време на вечерята бе открил, че тя е твърде своенравна. Умът й бе остър като бръснач, имаше доста пиперлив език, а в очите й непрекъснато играеше дяволито пламъче, Кривата й усмивка бе едновременно насмешлива и омайваща. Когато стигнаха до десерта, вече бе престанал да вижда в нея Дженифър, а просто Карън… и гледката не го разочарова.
— Почти стигнахме — тихо каза Карън и най-сетне наруши мълчанието.
Да не би в гласа й да се долавяше съжаление? Джак усещаше същото в сърцето си. Жадуваше да прекара насаме с нея още няколко откраднати часа. Установи, че неусетно е забавил крачка.
Тя също закрачи по-бавно. Когато стигнаха до стълбите към входа, тя спря и се обърна към него.
— Благодаря за вечерята. Прекарах чудесно.
— Това е най-малкото, с което бих могъл да се отплатя, че ме приюти при себе си.
Стояха прекалено близо един до друг, но никой не понечи да се отдръпне.
— Трябва да видим дали Миюки не е открила още нещо — каза Карън и вдигна ръка към сградата. Изкачи първото стъпало.
Лицето й се изравни с неговото. Очите им се срещнаха и останаха така един удар на сърцата повече отколкото трябваше. Джак се наклони към нея. Беше глупаво, неуместно, детинско… но не можеше да се спре. Не знаеше дали споделя чувствата му, затова продължи бавно. Ако се дръпнеше, това щеше да бъде отговорът й.
Но тя не се отмести. Само устните й се отвориха едва-едва.
Тъкмо протегна ръце към нея, когато откъм вратата един глас внезапно излая нещо. Освети ги лъч на фенер. Карън се задави от изненада и отстъпи крачка назад.
Човекът им говореше нещо на японски. Лъчът се отмести и Джак забеляза, че това е дежурният от охраната на сградата.
— Какво иска? — попита той, когато пазачът се обърна. — Миюки го е предупредила да ни чака. Има новини. — Карън тръгна нагоре по стълбите. Гласът й ставаше все по-въодушевен и прогони страстта, която бе припламнала само преди миг. — Да вървим!
Джак я последва, едновременно разочарован и облекчен. Нелепо беше да започва връзка с тази жена, още повече че след два дни щеше да си тръгне. Не че спазваше някакво правило против срещите за една нощ. Макар че сърцето му бе затворено, той имаше физически потребности като всеки друг мъж и рядко се случваше да не успее да си намери партньорка, която с радост би споделила леглото му по време на престоите в някое пристанище. Но сега усещаше, че един малък флирт с Карън едва ли ще го задоволи. Всъщност нещата можеха да се влошат.
Изкачи се по стъпалата и влезе вътре. Може би беше най-добре да оставят чувствата на стълбите.
Карън вече бе до асансьорите в другия край на фоайето и му махна с ръка. Ускори крачка и пристигна
