изследователска станция. Всеки от четирите метални крака на конструкцията бе здраво закрепен за океанското дъно с триметрови метални клинове. Рамката дори не трепна, когато първата секция от четиритонната станция се спусна върху платформата.
— Оттук всичко изглежда добре — обади се техникът от повърхността. — Как е положението долу?
Дейвид продължи наблюденията си. Лабораторията приличаше на широка двадесет метра поничка, поставена върху поднос на крака. Гмурна се под секцията, изви врат, за да се увери, че отсекът е поставен правилно, и включи предавателя.
— Всичко е наред. Перфектно кацане. Ще откача въжетата.
Дейвид завъртя подводницата и се насочи към четирите дебели кабела за спускане и поставяне на секцията на мястото й.
— Не е необходимо. Имаме добра видимост от роботите, командир. Екипът ни е тренирал подобна ситуация стотици пъти. Достатъчно е само да ни наблюдавате на място.
Увиснал над дъното, Дейвид гледаше как два ъгловати робота бавно пълзят напред, вдигайки облаци тиня зад себе си. Двойката, наречена Хюи и Дюи, се управляваше дистанционно от техниците на повърхността. Заеха се да застопорят секцията за основата й.
До утре щяха да спуснат и другите две секции, да ги закрепят една върху друга и да изпомпат водата от наводнените лаборатории. Планът беше да подадат налягане от една атмосфера, колкото беше налягането и на повърхността. Така учените щяха да се изкачват до кораба със собствената си подводница, без да е необходимо да минават през декомпресиращата камера.
Засега всичко вървеше добре. Дейвид трябваше да признае донякъде способностите на мексиканеца. След като под опашката му започна да пари, Кортес сам затегна режима. Може би все пак ученият заслужаваше да му се подхвърли някой и друг кокал. От вчера не беше престанал да му досажда с исканията си да разгледат кристалната колона по-отблизо. Може би е време да му направи това удоволствие.
След като направи последен оглед, Дейвид започна да кръжи във все по-разширяваща се спирала. На около петдесет метра от него беше гробището на Еър Форс 1. Много от частите му все още лежаха разпилени по дъното. В далечината се издигаха гигантските плосковърхи възвишения, а самите останки бяха заобиколени от гора от стълбове от лава. Дейвид не можеше да си представи по-негостоприемно място на Земята.
Увеличи скоростта и се понесе над мястото на катастрофата. В центъра от Дъното се извисяваше странният кристален обелиск. Спря „Персей“ сравнително далеч. Още изпитваше нервност при мисълта да се доближи прекалено много до гигантската структура, която бе показала такива странни свойства по време на спусканията на Къркланд. Дори от десет метра разстояние можеше да оцени размерите й. Върхът на колоната се губеше в мастиленочерните води далеч нагоре.
Увиснал на място, Дейвид насочи светлините по дължината на обелиска. Многостранната му повърхност сякаш поглъщаше светлината и я връщаше усилена десетократно. Несъмнено бе великолепен и ако шефът му бе прав, може би щеше да се окаже най-мощният енергиен източник на света.
Дейвид спазваше разстоянието. Използвайки тъчпада на видеомонитора си, той увеличи изображението. Драскотините по повърхността започнаха да оформят ред след ред малки фигурки и геометрични форми, които блестяха като сребро. Не можеше да повярва на очите си. Това бе писменост!
— Майната ти, Къркланд! — измърмори Дейвид.
— Какво беше това, сър?
— Нищо. Продължавайте работата по станцията!
Дейвид изключи предавателя. Трябваше да помисли. Джак Къркланд не бе споменал за надписи върху кристала в нито един от докладите си, но Дейвид знаеше, че е бил достатъчно близо, за да ги види. Не би могъл да ги пропусне. Сребристите символи направо сияеха върху кристалната повърхност. Защо бе премълчал? Какво е намислил? Какви други тайни пазеше Джак Къркланд? Дейвид стисна здраво лостовете. Всички инстинкти в него крещяха от подозрение.
Активира кодираната връзка с повърхността. Беше я инсталирал сам, след като се сблъска с известни трудности да разговаря по открития канал.
Заместникът му отговори моментално.
— Какво има, сър?
— Ролф, може би имаме проблем. Искам достъп до всички комуникационни връзки от и към „Дийп фатъм“ от времето на пристигането му тук.
— Сър, не сме държали под наблюдение свързочната система.
— Знам. Но това е просто едно проклето корито. Всеки телефонен разговор би трябвало да минава през сателитна линия. А тя може да се проследи. Може и да не разберем какво точно е казал той, но искам да знам на кого го е казал.
— Да, сър. Ще наредя на Джефрис да се заеме веднага.
— Излизам на повърхността. Искам отговори, когато стъпя на палубата.
— Слушам, сър.
Дейвид превключи каналите и сигнализира на техника. Повтори, че ще излезе по-рано от предвиденото.
— Кажете на Брентли да се подготвя — рязко завърши той. — Лейтенантът може да бъде бавачка на роботите.
Без да чака потвърждение, Дейвид изключи радиото и изхвърли баласта. Натисна газта докрай. „Персей“ се понесе нагоре.
С какво се беше захванал Къркланд?
Слънцето още висеше над източния хоризонт, когато Джак се изправи зад кормилото на шестметровата моторница.
— Проклет да съм — измърмори той, изключи мотора и се плъзна тихо покрай носа на остров Йонагуни.
Отпред покрай брега бе струпан Чатан — малко градче с разнебитени къщи, евтини хотели и крайбрежни ресторантчета. Но не то прикова вниманието на Джак, а двете стъпаловидни пирамиди, издигащи се от морето.
— Изумително, нали? — обади се Карън.
Зад пирамидите се появиха и други части от древния град — базалтови колони, постройки без покриви, обелиски, очукани статуи. Градът се простираше към хоризонта и чезнеше в утринната мъгла.
— „Изумително“ е слабо казано — рече Джак. — Знаех какво да очаквам, но да го видиш с очите си… — Гласът му заглъхна от вълнение и страхопочитание. Накрая той седна отново на мястото си и включи двигателя. — Струваше си разправията да дойдем дотук.
— Казах ти, че си струва.
Карън остана права, докато моторницата летеше към града, с развяваща се назад коса и порозовели бузи от вятъра. Фигурата й се очертаваше на фона на пръските, които се вдигаха покрай бордовете.
Джак я изучаваше с крайчеца на окото си. В пристанището на Наха беше прекарал един влудяващ час, през който едва успяха да наемат моторница. Американските бази по островите бяха вдигнати в пълна тревога заради китайците и морският трафик беше претоварен и хаотичен. Джак бе принуден да плати безбожна цена за еднодневния наем на лодката. За щастие беше взел кредитната си карта. И въпреки това, като гледаше Карън, нямаше как да не признае, че пътуването определено си струваше разправиите.
Когато наближиха първата пирамида, изключи двигателя и плъзна моторницата към нея. Карън седна на мястото си.
— Щом веднъж видиш града, как да не повярваш, че на тези острови някога са живели праисторически хора? — Тя обгърна с жест простиращите се около тях руини. — Не може да е дело на ранните полинезийци. Някой друг, по-древен народ е построил всичко това, както и останалите мегалитни обекти, открити из целия
