Пасифик — каналният град Нан Мадол, камъните Лате на Марианските острови, колосалната Грамада в Тонга.
— Щом този древен народ е бил толкова надарен, какво му се е случило?
Карън се замисли и очите й се ококориха.
— Не зная. Някакъв ужасен катаклизъм. Прадядо ми изучавал табличките на маите и вярвал, че някога в центъра на Пасифика е съществувал голям континент. Нарекъл го Му… според хавайското му наименование.
— Твоят прадядо ли?
— Полковник Чърчуърд. — Тя му се усмихна. — В уважаваните научни кръгове са го смятали за… е, за доста ексцентричен.
— Аха… — завъртя очи Джак.
Карън го изгледа с добре имитирана свирепост.
— Въпреки всички ексцентричности на прародителя ми сред жителите на тихоокеанските острови наистина много често се срещат митове за изгубен континент. Индианците от Централна и Южна Америка наричали тези изчезнали хора виракоча. На Малдивските острови били известни като Редин — местната дума за „древен народ“. Дори полинезийците говорят за Вакеа, древен учител, който пристигнал на грамаден кораб с огромни платна и гребци. Просто разказите из целия Пасифик са прекалено много, за да могат да се пренебрегнат току-така. А ето че сега разполагаме с още една следа. Потънал град, издигнал се отново от дъното.
— Но това е само един град, а не цял континент.
Карън поклати глава.
— Преди дванадесет хиляди години тези води са били с деветдесет метра по-плитки. Много от местата, които сега са под водата, са били суша.
— Все пак това не може да обясни изчезването на цял континент. Щяхме да знаем за съществуването му, дори да се намира на деветдесет метра под водата.
— Така е. Не мисля, че изчезването на континента се е дължало единствено на промяната на морското равнище. Погледни този град. Земетресенията са издигнали тази част от крайбрежието нагоре, докато в Аляска целият Алеутски архипелаг потъна. Има стотици подобни случаи. На потъващи и издигащи се острови.
— Значи смяташ, че някакъв голям катаклизъм е разкъсал този континент и го е потопил.
— Именно. Знаем, че горе-долу по същото време, преди дванадесет хиляди години, е настъпила някаква голяма катастрофа с резки промени в климата. При това внезапно. Откриват се мастодонти, замръзнали прави и с трева в коремите си. Цветята замръзвали, докато цъфтели. Според една от теориите изригнал огромен вулкан или серия от вулкани, които изхвърлили достатъчно количество пепел в горните слоеве на атмосферата, за да се стигне до рязко понижаване на температурите. Ако наистина е имало подобна сеизмична активност, може би трусовете са били достатъчно силни, за да разцепят и потопят континента.
Докато слушаше, Джак си спомни за кристалната колона на шестстотин метра под повърхността на морето. Възможно ли е сегашното дъно някога да е било суша? Част от изчезналия континент на Карън? Замисли се върху теориите й. Изглеждаха прекалено дръзки. Но въпреки това…
Карън го погледна и се изчерви.
— Извинявай, не исках да ти надувам главата. Но прекарах цяла седмица във висене над книги и исторически текстове. Това ми помага да изкажа теориите си на глас.
— Е, няма съмнение, че добре си се справила с домашното.
— Просто продължавам проучването на прадядо си. — Тя се обърна напред. — Може и да е бил луд. Но ако успеем да дешифрираме писмеността, сигурна съм, че ще открием отговора. Какъвто и да е той.
Джак усети отчаяние в гласа й. Прииска му се да я докосне и да я успокои. Но си наложи да не пуска кормилото. Най-добрият начин да я успокои бе да и помогне да реши загадката.
Докато завиваше между двете пирамиди, той мислено подреди теориите на Карън — изгубен континент, потънал вследствие на някакъв древен катаклизъм, древна морска раса, владееща тайнствени сили, и в центъра на всичко това — кристал, какъвто не е откриван досега. Колкото и да се опитваше да отхвърли теориите, усещаше, че Карън е попаднала на вярна следа. Но въпреки това основният въпрос си оставаше без отговор — какво общо има всичко това с падането на Еър Форс 1?
Самият той нямаше отговор, но знаеше, че тази интригуваща жена е най-близко до намирането му. Засега щеше да я следва.
Силен рев заглуши шума от двигателя и ги накара да се огледат. Ниско в небето към тях летеше военен самолет. Когато прелетя отгоре, Джак разпозна силуета му — F-14 Томкат от някоя от военните бази в Окинава.
Карън намръщено проследи самолета.
— Нещата май започват да загрубяват — каза тя.
Дейвид нахълта в каютата си. Двамата мъже веднага скочиха на крака — заместник-командирът Кен Ролф и Ханк Джефрис, свързочникът на групата. Масата в средата бе покрита с различни комуникационни средства — два сателитни телефона, GPS монитор и два лаптопа IBM, свързани с модеми и мрежови кабели.
— Какво научихте?
Ролф бе видимо притеснен.
— Сър, проследихме всички телефонни връзки от „Дийн фатъм“. — Откри един лист сред бъркотията на масата и го погледна. — Правени са обаждания до Първа кредитна банка в Сан Диего… частна вила в предградията на Филаделфия… апартамент в Кингстън, Ямайка… офиса на авиокомпания „Куантас“ на атола Кважелийн и… — Ролф погледна към Дейвид — … няколко обаждания до университета в Рюкю на Окинава.
Дейвид протегна ръка за листа. Ролф му го подаде.
— Всичко е подредено по дати и часове.
— Много добре. — Дейвид прегледа списъка от горе до долу. Университетът в Рюкю. Срещу обажданията бе написано женско име — доктор Карън Дж. Грейс. — Знаем ли коя е жената?
Ролф кимна.
— Свързахме се със сайта на университета и свалихме данните й. Гостуващ професор по антропология от Ванкувър.
— Каква е връзката и с Къркланд? Ролф нервно погледна към Джефрис.
— Направихме проверка, сър. Забелязахме, че първата връзка между „Дийп фатъм“ и университета е била осъществена един ден след като корабът напусна нашия район.
— Някаква идея защо Къркланд се е обаждал на тази жена?
— Всъщност точно върху това работехме в момента. Изглежда първоначалният контакт е бил осъществен не от „Дийп фатъм“. Тя първа се е обадила.
Дейвид се намръщи и свали листа.
— Тя ли?
— Да, сър. На нас също ни се стори подозрително. Затова лейтенант Джефрис през последния половин час следи всички съобщения по електронната поща, които са стигали или излизали от кораба. Отне ни известно време, докато убедим интернет доставчика им да ни позволи достъп — Ролф завъртя единия от лаптопите към Дейвид. — Свалихме съобщенията им. Разменили са си общо пет.
Дейвид опря длани на масата и се наведе към екрана.
— И всички те се отнасят за някаква неразгадана писменост — добави Ролф.
Дейвид удари с длан по масата.
— Знаех си. Копелето е открило надписа!
Ролф се пресегна и отвори едно от съобщенията.
