точно в момента, когато вратата на асансьора се отвори. Придружаваше ги служител от охраната и двамата не продумаха. Всеки се бе затворил в собствения си пашкул.
Когато вратата се отвори, и двамата забързаха към лабораторията. Беше отворена и Миюки им махаше да побързат.
— Стана! Елате да видите! Всички знаци са каталогизирани.
— Всички ли? — изненада се Карън.
Джак разбираше изненадата й. Отне им часове, докато достигнат до номер четиридесет в списъка, който наброяваше повече от триста двойки. Как Миюки бе успяла да приключи толкова много работа за нула време?
Тя не отговори. Когато я последваха в лабораторията, само посочи към екрана. Символите бързо се сменяха.
— Гейбриъл прави проверка — обясни тя. — Ще му отнеме около час, докато приключи, след което ще се опита да декодира надписите.
Карън стоеше и невярващо клатеше глава.
— Но как? Как успя да го направиш?
— Както вече ти обясних, Гейбриъл е изкуствен интелект. Може да се учи от опита си. Докато вечеряхте, аз го накарах да проучи първите четиридесет двойки, да определи защо сме отхвърлили или приели отделни признаци и да ги включи в системата си за сравнение, след което да приложи същите параметри към останалите двойки. — Миюки се ухили. — И той успя да го направи! Научи се от нашите примери!
— Но той е компютър! — каза Карън. Джак забеляза, че тя прошепна думите, сякаш се страхуваше да не засегне по някакъв начин Гейбриъл. — Как можем да сме сигурни, че решенията му са правилни?
Вместо да се обезсърчи, Миюки се въодушеви още повече.
— Защото след като приключи, беше в състояние да разшири откъслечните си знания за лунния календар и системата за отбелязване на дати на тези хора.
— Какво искаш да кажеш? — Карън все още бе настроена скептично. — Какво е научил?
— Вътре в текста има скрити препратки към определено място в Пасифика.
— Какво място? Нищо не разбирам.
— По-добре да обясни Гейбриъл, защото, честно казано, и аз не го разбирам много добре — Миюки погледна настрани и заговори на невидимия си партньор: — Гейбриъл, обясни изчисленията си, ако обичаш.
— Разбира се, професор Накано. От звездната карта и разчитането на лунния календар открих препратка към определено място, триангулирано от местоположението на луната, слънцето и полярната звезда според текста.
Джак бе потресен от чутото.
— И си успял да го направиш, преди да можеш да преведеш езика им?
— Всичко е само астрономия и математика — обясни Миюки. — Числата и движението на звездите наистина са космически език. Подобна информация може да се преведе много лесно, тъй като е относително константна при всички култури. Всъщност когато археолозите правели първите си опити да дешифрират древноегипетските йероглифи, най-напред успели да разчетат числата и астрономическите знаци. Същото се отнася и за това — Миюки посочи редуващите се знаци.
— И какво откри? — нетърпеливо попита Карън.
— Върху надписа от пирамидата има две препратки — каза Миюки. — Всяка от тях се отнася до едно и също място в Пасифика. Гейбриъл, извикай картата на втория монитор и ни покажи мястото.
На малкия екран се появи карта на Пасифика. Джак усети пристъп на deja vu. Спомни си за неотдавнашната дискусия с Джордж за загадките на Триъгълника на Дракона. Очакваше, че мистериозната точка ще бъде мястото на кристалния обелиск. Но вместо това доста по на юг замига малка червена точка, точно на север от екватора.
— Гейбриъл, увеличи образа триста пъти.
Картата се разгъна и сякаш се гмурнаха към дълбините на Южния Пасифик. Островите, които дотогава бяха толкова малки, че не се виждаха, сега започнаха да растат и можеше да се разчетат имената им — Сатавал, Чуук, Пулусук, Мортлок. Всички те бяха част от Микронезия. Червената точка се намираше на югоизточния край на един от тях.
Това беше Понпей, столицата на Микронезийските федерални щати.
Карън се изправи на стола си.
— Гейбриъл, можеш ли да увеличиш още за повече подробности?
Макар че я познаваше по-малко от ден, Джак усети, че Карън явно се досеща за нещо.
Другите острови на Микронезия изчезнаха и очертанията на Понпей запълниха екрана. Мигащата червена светлина се намираше недалеч от югоизточния бряг на острова.
Джак се наведе към екрана. Не можеше да разчете името.
— Какво пише?
Карън не помръдна. Почти не гледаше екрана.
— Нан Мадол.
— Село ли? — погледна я Джак.
— Развалини — отвърна тя. — Едни от най-забележителните мегалитни останки в Южния Пасифик. Обектът заема площ около осемнадесет квадратни километра и е същинско инженерно чудо от канали и базалтови постройки. И до днес никой не знае кой го е построил.
Джак се облегна назад и кимна към съседния екран, където продължаваха да се сменят знаците.
— Може би ние вече знаем.
— Трябва ми повече информация! — Карън сграбчи Миюки за ръкава.
Приятелката й се намръщи.
— Съжалявам. Разполагам само с това. След като Гейбриъл провери работата си, ще е необходим най- малко един ден, за да започне някакво по-сериозно разчитане. С новите знаци общият брой на простите йероглифи стана над петстотин, а на съставните — около десет хиляди. Работата няма да е от най- простите.
— Колко време смяташ, че ще отнеме? — Карън бе останала без дъх.
— Мини утре в късния следобед — каза Миюки. — Може би, повтарям — може би, дотогава ще разполагам с нещо.
— Цял ден! — изстена Карън. — Какво ще правя цял ден? Джак се досети, че антроположката има нужда от нещо, върху което да съсредоточи енергията си.
— Ами обещанието към мен?
Карън учудено вдигна вежди. Не го бе разбрала.
— Древният град при Чатан. Обеща да ме заведеш дотам. Тя грейна, но не заради причината, заради която се бе надявал Джак.
— Прав си. Щом там се споменава Нан Мадол, значи в Чатан може да има и други следи. Струва си да се провери отново.
— И този път ще имаш по-подходящ спътник от мен — обади се Миюки. — Силен мъж, който да ти пази гърба.
Карън погледна към Джак, сякаш едва сега го забеляза.
В зелените й очи Джак разпозна горящата страст да се впусне към следващата загадка. Потърси и нещо друго… но не намери.
Подсмихна се. Дотук с романтиката.
14.
Под пълна пара
Дейвид Спенглър бавно плъзна подводницата около стоманената основа на дълбоководната
