раздразнение.
— Носът ти може да надуши пържен бекон зад хоризонта. Това беше стара шега, която непрекъснато си разменяха.
Метаболизмът на младия морски биолог беше забележителен. Поглъщаше четири пъти повече от теглото си на ден и въпреки това си оставаше кльощав като бамбукова пръчка.
— Значи е готова? — Робърт хвърли гладен поглед към печката.
— Почти.
Робърт погледна Лиза и клекна до кучето.
— Да не би на Елвис да му има нещо?
— Сигурно му липсва шефът — сви рамене Чарли.
— Цял ден се въртя около мен. Не ме остави на мира, докато не се скрих в товарния отсек.
Лиза се изправи.
— Досажда на всички ни… и май не е заради Джак. Мисля, че е нещо друго.
Елвис като че ли я разбра, излая и размаха опашка. Тръгна към вратата, после спря и се обърна към тях.
— Какво има? — Когато Лиза пристъпи след него, той се отдалечи на още няколко крачки и отново спря и се обърна. Лиза погледна Чарли и Робърт. — Иска нещо.
Чарли поклати глава.
— Може би някой да му измъкне играчката. Тримата тръгнаха след кучето. Сякаш усетил, че са го разбрали, Елвис бързо хукна нагоре към мостика.
— Къде ни води? — попита Робърт.
Елвис задраска по вратата. Лиза я отвори и кучето се хвърли към малката свързочна кабина. Лиза изгледа останалите и отвори и нея.
— Сигурно е подгонил някой плъх — каза Чарли. — Когато беше пале, все ги дебнеше. По-добър е и от котка.
Елвис беше тикнал носа си в дръжката на най-долното чекмедже. Лиза го отвори. Чарли влезе след нея. Чекмеджето беше пълно с хартии и стари разпечатки.
— Нищо не виждам — каза Лиза.
— Сигурно иска да пуснеш факс на Джак — пошегува се Робърт.
Елвис се пъхна между Чарли и Лиза и започна да драска с лапа чекмеджето, като ръмжеше. Движенията му ставаха все по-енергични.
— Добре, старче. Дай да ти помогна.
Чарли отмести кучето, измъкна чекмеджето и изсипа съдържанието му на пода. Елвис обаче не му обърна внимание и насочи носа си към празното пространство в шкафчето. Чарли коленичи и погледна вътре, но беше прекалено тъмно.
— Дайте ми фенерче.
Робърт грабна едно от мостика и го подхвърли на Лиза, която го предаде на Чарли.
Почти опрял буза в пода, Чарли насочи лъча към тъмното пространство.
— Ако тук има плъх… — предупредително започна той. В същия миг светлината се отрази в нещо, скрито зад металната рамка на шкафчето. — Ох, мамка му…
— Какво има? — попита Лиза.
Чарли тихо изруга. Премести се по-напред и освети малка платка, монтирана върху гнездо от малки сиви кубчета. Примигваха червени светлинки.
— Май опипахме плъха на Елвис.
Карън отпи от бутилката с минерална вода. Почиваха в една от постройките без покрив.
— Разказите за изчезналия континент в Пасифика не се ограничават само до островите — продължи тя, докато прибираше шишето обратно в раницата. — В древни китайски предания от времето на разпадането на единната държава се споменава за огромна земя в Тихия океан, наречена Пен Джиа. Вярвало се, че я населяват хора, които са безсмъртни и могат да летят.
— Ъхъ — отговори спътникът й.
Карън погледна към Джак, който се бе провесил през един от прозорците. Той намокри носната си кърпа със студена морска вода, седна на перваза и сложи кърпата върху лицете си. Цял ден бяха бродили нагоре- надолу из руините и спряха само колкото да хапнат набързо хляб и сирене. Засега търсенето им не се увенча с успех. Бяха открили няколко украсени с миди фрагменти керамика и части от счупени статуетки, но никакви допълнителни надписи или кристали. Само камънаци и още камънаци. Морската вода, пясъкът и теченията бяха унищожили всичко с изключение на базалтовите кости на древния град.
— Умори ли се? — попита го Карън, давайки си сметка, че лекциите й сигурно влизаха през едното му ухо и излизаха през другото. Седна до него на широкия перваз. — Съжалявам, че те мъчих цял ден. Може би най-добре ще е да се връщаме. — Тя погледна часовника си. — Да се надяваме, че Миюки е постигнала някакъв напредък.
Джак махна кърпата от лицето си и се усмихна.
— Няма за какво да се извиняваш. Отвори ми очите за минало, за чието съществуване не бях и подозирал. Вече повече от десет години обикалям океана и търся съкровища, но не съм чувал и една десета от това, което ми разказа.
— Благодаря, че си ме слушал. Джак се изправи.
— Но, за съжаление, си права. Трябва да тръгваме обратно. Карън погледна през прозореца. Започваше да се смрачава. Върху водите бяха запълзели дълги сенки. Тя кимна.
Джак й подаде ръка и й помогна да стане. Отидоха до входа на сградата, където беше завързана моторницата. Докато Джак се суетеше около въжето, тя се зае да прибере багажа.
Както беше с въжето в ръка, Джак изведнъж замръзна.
— Чу ли… — В следващия миг вече тичаше към другия край на помещението, като я повлече със себе си. — Залегни.
Карън също го чу. Висок вой, който ставаше все по-силен.
— Какво е това? — вдигна глава тя.
— Ракети — изсъска той и я прикри с тялото си.
— Какви…
Светът експлодира. Джак се претърколи от нея и надникна през прозореца. Карън отиде при него. На юг към небето се издигаше стълб от дим и парчета скала. Докато гледаха втора експлозия пръсна на парчета една от базалтовите статуи далеч на запад. Каменна ръка прелетя пред залязващото слънце.
— Какво става? — уплашено се сви Карън.
Над главите им прелетя самолет и се насочи на юг. Беше с американски опознавателни знаци. От корема му се отделиха две ракети и огнените им опашки разцепиха потъмняващото небе. Прелетяха и други самолети. Един се носеше ниско над островите, като оставяше тъмна димна следа след себе си.
Джак дръпна Карън надолу.
— Нещо ми подсказва, че блокадата около Тайван току-що е пламнала — двамата запълзяха към прозореца. Хоризонтът на юг беше озарен, сякаш изгряваше ново слънце. — По-добре да се омитаме оттук.
Наблизо избухна нова експлозия, последвана от втора. Ушите на Карън писнаха, докато се мъчеше да се изправи. Небето се изпълни с димни черти. Върнаха се при входа.
— По дяволите! — измърмори Джак. Беше отвързал моторницата и сега тя се поклащаше на няколко метра от сградата. Свали раницата и започна да събува обувките си. — Сега ще я хвана.
Карън го задържа за лакътя, докато той подскачаше на един крак. Нов писък раздра въздуха и продъни ушите им, този път много по-близко. Когато я погледна, очите на Джак бяха огромни. Двамата едновременно се хвърлиха настрани от входа и се проснаха зад прикритието на стените.
Карън изпищя, когато взривът разтресе стените и отгоре й се посипа прах. Грохотът на детонацията
