сякаш продължи безкрай. Джак се хвърли към нея. Устните му се движеха, но не можеше да чуе думите му. Огромен камък се стовари с трясък в съседното помещение. Когато шумът започна да заглъхва, тя най-сетне го чу.
— … наред. Почти ни улучиха, но засега сме цели.
Тя кимна. Очите й се бяха напълнили със сълзи.
Помогна й да се изправи. Този път тя остана в прикритието на обятията му. Върнаха се при входа. Джак изрита и другата си обувка.
— Взимам моторницата и си разкарваме моментално задниците оттук.
— O, не! — изстена Карън.
Той я прегърна силно.
Ниската постройка от другата страна на канала беше напълно разбита. Димът бе така гъст, че едва виждаха. Силата на експлозията беше отхвърлила моторницата обратно до входа. Лесно можеха да се качат, но лодката бързо се пълнеше с вода. Огромните камъни бяха пробили дупки по целия и корпус. От разбития резервоар изтичаше гориво.
— А сега какво ще правим? Джак поклати глава.
Разнесоха се нови експлозии, този път по-далеч на юг. Джак дръпна Карън към себе си.
— Седни.
Двамата се отпуснаха на каменния под, опрели гърбове в стената. При всяка експлозия камъните потреперваха. Карън откри, че се обляга повече на Джак, отколкото на стената.
Ослушваха се в продължение на половин час. Навън съвсем се стъмни. Писъкът на ракетите и глухите взривове още се чуваха, но вече далеч на юг.
— Май приключиха тук — най-сетне заговори Джак. — Просто ответен огън, колкото да те изтормози и сплаши. Вече сме в безопасност. Ще останем тук през нощта. Утре ще доплувам до Чатан и ще потърся помощ.
Карън потрепери.
— Китайците…
— Мисля, че ще ни оставят на мира. — Джак стана и отиде до входа. — Ще остана да пазя.
Карън се приближи до него. Вече бе станало студено. Усети топлината, която излъчваше тялото му, и се притисна към него.
Тъмното небе беше изпълнено с дим. Един самолет прелетя в западна посока. Карън с тревога проследи курса му Някакво движение наблизо привлече погледай. Забеляза във водата отвъд развалините блясъка на звездите върху метал — Какво е това? — попита тя и присви очи.
— Къде?
Тя посочи. Джак замижа, след което изрови бинокъла от раницата й. Погледна през тях и се навъси.
— Страхотно…
— Какво има?
— Кула. Китайска подводница. Сега разбирам защо бомбардираха развалините. Прикриващ огън, докато тя се е промъквала насам. Видях някакъв вид специални части да се качват на понтонна лодка.
— Защо? Какво правят?
— Сигурно са изпратени да разузнаят или за саботаж. — Той свали бинокъла. — Добре ли плуваш?
— Достатъчно добре. Да се махаме.
В далечината продължаваха да разцъфтяват огнени цветя.
— Всичко ще бъде наред — обеща й той.
През тътена на експлозиите Карън дочу звук някъде съвсем наблизо. Стъпки върху скала. Обърна се и се стресна при вида на тъмната фигура на входа.
— Джак!
Той се извърна като лъв. Мъжът насочи към него пистолет.
Дори в полумрака Карън разпозна татуировката на ръката му — навита змия с рубиненочервени очи.
Лоурънс Нейф се събуди от чукане по вратата. Повдигна се на лакът.
— Какво има? — сънено попита той.
Погледна към часовника на нощното шкафче. Още нямаше шест. Вратата се открехна.
— Сър?
Разпозна гласа и веднага изпита лошо предчувствие.
— Никълъс? — Шефът на ЦРУ никога не го бе търсил в спалнята му. — Какво се е случило?
Никълъс Ружиков влезе в стаята, като за миг спря на прага.
— Съжалявам, че притеснявам вас и първата дама, но… Нейф разтърка очи.
— Мелъни е все още във Вирджиния за откриването на някаква проклета статуя. Какво искаш?
Ружиков затвори вратата зад себе си.
— Китайците са атакували Окинава.
— Какво?
Нейф седна и запали нощната лампа. Едва сега видя, че директорът все още бе с костюма от вечерта. Ружиков пристъпи още напред.
— Току-що получихме сведения за схватки между техни и наши части в района на островите Рюкю.
— Кой е започнал пръв?
— Всички наши доклади обвиняват китайците…
— А какво казват те?
— Твърдят, че се опитваме да пробием блокадата на Тайван, и са предприели защитни мерки.
— Страхотно, просто страхотно… и кое от двете е вярно?
— Сър?
— На четири очи — кой пръв е дръпнал спусъка? Ружиков погледна към стола. Нейф му махна с ръка.
Шефът на ЦРУ седна с дълбока въздишка.
— Какво значение има? Китайците знаят, че търсим повод за официално обявяване на война. Ако искат да задържат района, Окинава е най-близката и най-непосредствената заплаха. Бомбардирали са острова с ракети.
— Щети?
— Само няколко попадения в необитаеми райони. Засега новите системи „Пейтриът“ се справят добре.
Нейф изгледа директора.
— И какво ще предприемем сега?
— Съветът на началник-щабовете на Въоръжените сили вече е в Оперативния център и очаква нарежданията ви.
Нейф стана от леглото и закрачи из стаята.
— С тази агресия срещу нашите сили в Пасифика… — той погледна многозначително Ружиков. — Непровокирана, разбира се…
— Точно така ще го обявят всички новинарски канали.
Той кимна.
— В такъв случай едва ли бихме срещнали особено силна опозиция срещу официалното обявяване на война.
— Не, сър.
Нейф спря до студената камина.
— Ще направя обръщение към Съвета на началник-щабовете, но искам пълната подкрепа на Конгреса. Не желая нов Виетнам.
