Нейните очи също проблеснаха гневно.
— Като изобличиш проклетото копеле. Само така можеш да победиш! — Тя го докосна по коляното. — И аз ще ти помогна. Не си сам, Джак. Трябва да го разбереш.
Той затвори очи, въздъхна и няколко секунди остана така. Когато отново отвори очи, болката бе все още там, но не бе така всепоглъщаща. Зад нея надничаше онзи Джак, когото бе видяла на летището в Окинава.
— Може би си права. Прекалено много неща са заложени на карта. Дейвид трябва да си получи заслуженото, но единственият начин за това е да се открие истината за Еър Форс 1. Няма да му позволя да победи.
— Ще го направим заедно. Джак кимна неохотно.
Карън почувства, че критичният момент между тях е отминал… че бившият тюлен рядко допуска някой да сподели скръбта и вината му.
Джак вдигна ръката й до устните си. Краткото докосване я накара да изтръпне цялата.
— Благодаря ти — прошепна той.
Шокирана от внезапната проява на близост, Карън не можа да помръдне.
Джак пусна ръката й. Карън видя в очите му объркване, сякаш импулсивната му реакция бе изненадала и самия него.
— Трябва да вървим — обади се Миюки от изхода и махна с ръка.
Двамата продължиха да се гледат мълчаливо още секунда.
— Да вървим — най-сетне каза Карън. — Имаме много неща за обмисляне.
Дейвид стоеше на кърмата на изследователския кораб. В хеликоптера зад него се товареха последните принадлежности на групата му. Пътуването до Понпей щеше да отнеме седем часа. Благодарение на помощта на Ружиков американското посолство на острова бе предупредено за пристигането му и го очакваше.
— Командир Спенглър.
Дейвид се обърна. Така беше потънал в собствените си мисли и планове, че не бе усетил приближаването на дебелия мексиканец.
— Какво има, Кортес?
— Помолихте да ви съобщя, когато сме готови да изпомпаме водата от „Нептун“.
Дейвид прочисти гърлото си.
— Разбира се. Готови ли сте?
— Да, сър. Ако дойдете в командния център, ще можете да наблюдавате процеса.
Дейвид му направи знак да върви. Кортес го поведе към надстройката на кораба и сви към главната наблюдателна зала на второ ниво. Бившата каюткомпания бе претъпкана с компютри, монитори и всякакво оборудване. В малкото помещение вече имаше четирима други учени, които побързаха да направят място на Дейвид и се спогледаха нервно.
Кортес го заведе до редица монитори. Посочи два от екраните.
— Тук получаваме картина от роботите. Както виждате, „Нептун“ е готов за втория етап.
Дейвид огледа сглобената база. Представляваше три поставени един над друг пръстена върху четирикрака рамка. От най-горната част към повърхността се издигаха захранващи и комуникационни кабели. Наблюдаваше как единият от роботите поставя на място поредния „светлинен стълб“ на базата. Всеки от тях бе висок шест метра и завършваше с мощен халогенен прожектор. Общо дванадесет на брой, стълбовете обкръжаваха базата и превръщаха дъното в добре осветено място за акостиране.
На ярката светлина Дейвид видя как „Персей“, пилотиран от лейтенант Брентли, бавно кръжи около голямата база. Напълно сглобена, тя предлагаше повече от хиляда и двеста квадратни метра обитаема площ.
Кортес седна пред конзолата.
— Гледайте трите централни монитора. Ще включа вътрешните камери. По една за всяко ниво в комплекса.
На екраните се появиха неясни и тъмни изображения на запълнени с вода помещения. Виждаха се съвсем малко подробности. Единствената светлина идваше отвън.
— Какво наблюдавам? — попита Дейвид.
Кортес потупа първия монитор.
— Най-долното ниво е предназначено само за пристигащите подводници. В средното се намират лабораториите, а в най-горното са жилищните помещения. — Той погледна към Дейвид. — Избрахме това подреждане, за да може при опасност горното ниво да бъде демонтирано ръчно и да изплава само. Предпазните мерки в целия комплекс обаче не са никак малко.
Дейвид въздъхна, без да си прави труда да скрива нетърпението и раздразнението си.
— Чудесно. Готови ли сте да пресушите комплекса или не?
— Разбира се. Проверихме всичко по три пъти.
— Тогава започвайте. Трябва да тръгвам след час.
С крайчеца на окото си забеляза как двама от техниците се споглеждат с доволни усмивки. Явно нямаше да липсва никому.
— Просто чакахме да дойдете. — Кортес се наведе над един от компютрите и заговори по микрофона: — „Персей“, тук е повърхността. Готови за продухване. Повтарям, готови за продухване.
Единият от мониторите показа как подобната на торпедо подводница рязко зави и започна да се отдалечава от базата.
— Разбрано. Напускам района — разнесе се от колоните гласът на лейтенант Брентли.
— Започваме. — Кортес чукна няколко клавиша на клавиатурата си. — Ниво 1… продухва се. Ниво 2… продухва се. Ниво 3… продухва се.
Образите на екраните изчезнаха в експлозия от мехури и кипяща вода.
— Вижте — Кортес посочи централните монитори. Нивото на водата във вътрешността на базата започна да спада и образът се изчисти. След няколко минути водата изчезна съвсем. Помещенията останаха мокри, но обитаеми. Вътрешното осветление премигна и се включи.
— Установяване на налягане от една атмосфера. Проверка на целостта на корпуса. — Кортес се усмихна към Дейвид. — Всичко е в ред, командир. „Нептун“ е готов да посрещне гости.
Дейвид потупа мексиканеца по рамото. Колкото и да не му се щеше да го признае, човекът си разбираше от занаята, — Добре работа, Кортес.
— Оттук ще се заемем ние, командир — ученият стана от конзолата. — Знам, че трябва да отсъствате няколко дни, но не трябва да се безпокоите. Екипът ми няма да ви подведе.
— Най-добре да не го прави — каза Дейвид, докато се обръщаше към изхода. Не успя да вложи достатъчно суровост в думите си. На кораба всичко вървеше като по часовник.
От командния център се спусна на палубата. В момента, в който излезе от охлажданата с климатици надстройка и се озова под палещите лъчи, бе посрещнат от заместника си. Ролф носеше черно пилотско яке.
— Готови сме за тръгване, сър. Джефрис току-що се свърза в Понпей. Джак Къркланд и жената са кацнали преди час. В момента са под наблюдение.
— Добре.
Всичко вървеше идеално. Първо базата, а сега и това. Сякаш Къркланд нарочно го улесняваше. Измъкването на антроположката и кристала й от разширяващата се зона на бойни действия около Окинава щеше да е по-трудно. Но в затънтените води на приятелски настроената към Съединените щати Микронезия нямаше да имат никакъв проблем.
— Сър, Джефрис също така каза, че жената се опитва да наеме лодка до някакви развалини в югоизточната част на острова.
Дейвид кимна. През нощта бе изучил подробно топографските карти на Понпей. Познавяше острова на