пръсти.
— Кога смятат да отидат там? — Късно следобед.
Дейвид се замисли за миг и отново кимна. Времето щеше да им стигне.
— Дай ми Джефрис. Искам готова моторница. — Той разкопча якето си. — Ще поздравим господин Къркланд и приятелите му с добре дошли.
Главоболието все още пулсираше в слепоочията на Джак. А разнебитеният джип „Чероки“, който подскачаше по черния път през джунглата, никак не правеше положението по-поносимо. Карън седеше зад волана и напрегнато се взираше през мръсното стъкло, за да не пропусне някой указател.
— Сигурна ли си, че знаеш накъде караш? — попита Миюки от задната седалка.
Едно особено силно друсване запрати дребната жена почти до тавана. Тя тихо изруга на родния си език.
— Това е правилен път — каза Мваху, който също бе седнал отзад. — Мост до остров Темвен не е много далеч.
— Значи си бил на Нан Мадол и преди? — попита Карън с надежда да изкопчи повече информация от него.
— Свещено място. Идвал с баща три пъти.
Карън погледна многозначително Джак.
Той разтри слепоочия с надежда да прогони главоболието. След кацането бе успял да поспи, но болката от изминалите двадесет и четири часа не можеше да се премахне с една дрямка.
Карън бе наела колата и се спазари за лодка, с която да разгледат развалините. Тръгнаха късно следобед, защото най-добрият момент за оглеждане бе по време на прилива, когато лодките можеха да минават по дълбоките един метър канали. Иначе трябваше да газят до колене в тиня.
Джак се прокашля и откри начин да се разсее от главоболието.
— Карън, не си ми разказвала за Нан Мадол. Какво му е специалното на това място?
— За острова има много митове и предания — отговори тя. — Но историята за Нан Мадол е най- интересната. Според мита двама демиурзи — Олосипа и Олосопа — пристигнали на острова на голям кораб от някаква изгубена земя.
С помощта на магически сили те преместили гигантските базалтови трупи през острова и помогнали на местните жители да построят каналния град. Според някои митове трупите сами се носели по въздуха.
— Да бе! — поклати глава Джак.
— Никой не знае със сигурност каква е истината — сви рамене Карън. — Но загадката си остава. Целият комплекс Нан Мадол се състои от двеста и петдесет милиона тона. Как са успели да ги съберат на едно място?
— С големи салове — предположи Джак. — Бамбукът е чудесен строителен материал, а на острова има колкото искаш от него. — Той кимна към заобикалящата ги джунгла.
Карън поклати глава.
— През 1995 г. учените се опитали да транспортират еднотонен блок, като използвали всякакви възможни видове салове. Не успели. Справили се само с камъни, тежащи неколкостотин килограма. Как тогава необразованите местни жители са можели да придвижват камъни, някои от които достигат до петдесет тона? И след като ги докарвали на място, как са ги повдигали и нареждали на височина дванадесет метра?
Джак сви вежди. Макар и да не искаше да го признае, тайната бе интригуваща. Как ли наистина?
— Нямам представа какъв е отговорът — продължи Карън, — но митът за демиурзите ми се струва интересен. Още едно предание за хора със свръхестествени способности от изчезнал континент.
— Колко стари са развалините? — попита Джак и се облегна назад.
— Хмм… по този въпрос още се спори. В момента се предполага, че са на около деветстотин години според радиовъглеродни дати от проби от пещ, изследвани през шестдесетте в Смитсъновия институт. Но други изследователи твърдят, че са по-стари.
— Защо?
— Радиовъглеродните дати от пещи само доказват, че те са били използвани по времето на пробата, а не че са били построени тогава. В началото на седемдесетте един археолог от Хонолулу с помощта на най- новите за времето си техники получил дата, по-стара с над хиляда и сто години. Кой може да каже със сигурност? — сви рамене Карън.
Миюки се наведе напред и пъхна глава между тях.
— Вижте.
Карън намали скоростта, когато отпред започна да прос-ветлява. Джунглата свършваше.
— Най-сетне — промърмори Джак.
Пред тях се разгърна широк залив, ярко осветен от следобедното слънце. В средата му се издигаше стръмен планински остров, обкръжен с блата. От височината на пътя се виждаше кораловият риф около малкия остров, който обагряше сините води с розови и нефритени тонове.
— Нан Мадол е от другата страна на остров Темвен — посочи Карън. — Гледа към открития океан.
Зави и насочи джипа надолу по стръмния склон към стоманения мост с две платна, който свързваше острова с брега. Спуснаха се в сенките. Залязващото слънце се скри зад планините на Понпей. Не след дълго се носеха над кораловите атоли и дълбоките сини води.
Карън пое ролята на екскурзовод.
— Заливите навсякъде наоколо са пълни с потънали развалини — колони, стени, каменни пътища, дори един малък замък. По време на Втората световна война японски водолази съобщили, че са открили на дъното ковчези от чиста платина.
— Платина ли? Тук?
— Ъхъ. Водолазите успели да извадят една част. Платината станала един от основните износни суровини на острова по време на японската окупация.
— Странно. — Джак се загледа във водата.
— Всъщност неотдавна покрай източния бряг на остров Накапф бяха открити още мегалити — тя посочи един остров, който едва се виждаше на хоризонта на изток. — Потънало каменно селище, наречено Канинф Намкхет. Преданията на местните жители са известни от десетилетия, но водолазите го преоткриха едва през последните пет години.
Джипът напусна моста с подскок, който разтърси бъбреците им, и продължи по крайбрежния път, обикалящ малкия остров. Карън увеличи скоростта. Скоро излязоха от сенките и се озоваха под слънчевите лъчи на южното крайбрежие Пред тях и отдолу се появиха руините на Нан Мадол.
Поразен от гледката, Джак свали картата, която изучаваше. Далеч навътре в плиткото море се простираха стотици изкуствени островчета. Сградите и укрепленията бяха изградени изцяло от базалтови греди и плочи, напомнящи грубите къщи от неодялани дървета в Америка. Цялото място бе оградено от гигантска дига, построена също от базалт.
— Невероятно — каза той. — Сега разбирам защо го наричат Тихоокеанската Венеция.
Древният град се простираше на повече от шестнадесет квадратни километра. Пресичащите се канали свързваха отделните му райони. Беше обрасъл с гъсти горички от мангрови дървета. Камъните проблясваха на слънчевата светлина, отразявайки лъчите с кварцовите съставки в базалта.
— Сравняват го с построяването на Великата китайска стена — каза Карън. — Построили са целия град върху кораловия риф, като са издълбали каналите в самия него. Съществува и огромна система от тунели, която свързва отделните островчета. Добре че земетресенията в деня на затъмнението не са били толкова силни тук. Би било голяма трагедия да се изгуби това място.
Джак се взираше, все още невярващ на очите си.
— Но той е огромен!
Карън кимна и преодоля последните завои преди началото на града.
— Това е поредната загадка. Защо е толкова голям? За да може да съществува, такъв град се нуждае
