— Благодаря за търпението, лейтенант. Можем да продължим. Опитайте да вземете проба, без да разрушите надписа.
— Слушам, сър. Огледах пилона. Няма надписи в близост до върха. Да се опитам ли да взема проба оттам?
— Да. Много добре.
Фердинанд наблюдаваше на екрана как „Персей“ кръжи около високия четиридесет метра кристал и се издига към върха му. Образът се фокусира върху заострения край на обелиска.
— Ще се опитам да откъсна парче от самия връх — гласът на пилота потъна в шум, когато подводницата приближи до колоната.
— Внимавайте.
Видеосигналът също започна да се влошава. „Персей“ се движеше все по-бавно и по-бавно. Накрая едната от Титаниевите ръце предпазливо се протегна напред.
— Внимавайте — предупреди Фердинанд. — Не знаем колко чупливо е това нещо.
В отговор се чуха само няколко накъсани думи, едва различими от шума: — … странно… трептения… не чувам… Джон докосна Фердинанд по рамото.
— Сигурно емисиите на кристала заглушават комуникациите. Спомни си докладите от подводницата на спасителния кораб.
Фердинанд кимна, като се питаше загрижено дали нямаше да е по-добре, ако беше изчакал завръщането на Спенглър. Ако с флотската подводница се случеше нещо…
— Първото дълбоководно обрязване — промърмори Джон. Фердинанд пропусна покрай ушите си опита за хумор на приятеля си и затаи дъх.
Щипците доближиха върха. Внезапно от колоните се разнесе гласът на Брентли, отново кристално ясен:
— Мисля, че…
Видеоизображението замръзна. Джон и Фердинанд се спогледаха объркано. Намръщен, Фердинанд почука монитора. За миг му се стори, че подводницата изчезва и се появява отново.
— … успях! — най-неочаквано довърши Брентли в мига, когато видеото продължи.
Подводницата започна да се отдалечава от колоната. Титаниевата и ръка бе вдигната високо нагоре. В щипците й проблясваше парче кристал.
— Успя! — възкликна Фердинанд.
— Майната им на прекъсванията! — радостно изтърси Джон. Присъстващите възкликнаха радостно… и млъкнаха, когато подът изведнъж затрепери.
Настъпи тревожна тишина. Фердинанд затаи дъх. Треперенето се засили и се превърна в яростно друсане. Вратите се разтресоха.
— Земетресение! — извика Джон.
От различни места се разнесоха викове и писъци. Видеовръзката с „Персей“ прекъсна. Екранът на монитора изпращя и се покри с паяжина от пукнатини.
Джон се заклатушка към близкия илюминатор.
— Ако някоя от връзките се скъса…
Фердинанд знаеше опасността. На дълбочина шестстотин метра налягането отвън се равняваше на над седемдесет килограма на квадратен сантиметър. И най-малкият пробив щеше да доведе до моментална имплозия.
Завиха предупредителните сирени. Навсякъде замигаха червени светлини.
— Отстъпете в Ниво 3! Готови за евакуация! — изкрещя заповедта Фердинанд.
Един от морските биолози затича към него и едва не се сблъска с Джон.
— Люковете са се заключили. Не мога да мина на ръчен контрол.
Фердинанд изруга. В случай на опасност системите за безопасност автоматично заключваха и изолираха всяко ниво, но ръчният контрол би трябвало да работи. Изправи се върху гънещия се под в момента, когато главното осветление изгасна. Станцията потъна в червената светлина на аварийните лампи.
— Господи! — възкликна Джон. Продължаваше да притиска лице към илюминатора.
Фердинанд се добра до съседния илюминатор.
— Какво има?
Отне му няколко секунди, преди да асимилира гледката. Близката гора от стълбове се люлееше сякаш под напора на ураганен вятър. В далечината ярки огнени отблясъци маркираха местата на новопоявили се магмени цепнатини. Но не това бе предизвикало възклицанието на Джон.
В посока откъм обелиска океанското дъно се разделяше от назъбена пукнатина. Разшири се пред очите на Фердинанд и ужасният й зигзаг се протегна към „Нептун“.
— Не…
Време за евакуиране нямаше.
Другите учени също се бяха залепили за илюминаторите. Възцари се гробна тишина. Някой зашепна молитва. Фердинанд не можеше да направи нищо, за да предотврати наближаващия край на мечтата на живота си. Съдбата му бе в Божиите ръце. Затвори очи и опря чело в студеното стъкло. Колко души щеше да убие тук? Измъчван от страх и чувство за вина, отначало не забеляза, че люлеенето и тътенът започват да отслабват. Трусовете престанаха.
Фердинанд вдигна глава. Джон се взираше в него с уплашена усмивка.
— Свърши ли?
Фердинанд погледна през илюминатора. Пукнатината бе стигнала на метър от единия стоманен крак на „Нептун“. Последва още един трус, след което всичко се успокои.
— Размина ни се на косъм — обади се Джон. Фердинанд кимна.
Радиото изпращя.
— „Нептун“, тук е „Персей“. Добре ли сте там долу? Фердинанд се затътри към предавателя, щастлив, че Брентли се е измъкнал невредим.
— Всичко е наред, „Персей“. Само ни пораздруса.
— Радвам се да го чуя! Ще съобщя на повърхността.
— Благодаря, „Персей“.
Стовари се в стола си и се обърна към Джон.
— Да се надяваме, че няма да се повтори. Джон кимна.
— Дано. Не си взех достатъчно резервно бельо. Фердинанд едва-едва се усмихна. Помъчи се да успокои побеснялото си сърце. Наистина се бяха отървали на косъм.
— Казелели! — поздрави ги на местното наречие дребният лодкар и се усмихна широко. Беше гол до кръста и носеше широки шорти, достигащи до възлестите му колене. Зад него към открито море се простираха изкуствените островчета на Нан Мадол.
— Иа иромв?
— Добре сме — отвърна Карън и леко сведе глава. — Менлау. Благодаря. Обадих се по-рано, за да наема една от гребните ви лодки.
Човекът енергично кимна.
— Учените. Да. Имам нещо по-добро от гребна лодка. — Той се обърна и ги поведе по късия кей от черен базалт към две дълги канута. — Много по-добри. По-малки. По-добре пътува канали. По-бързо.
Карън колебливо погледна канутата от стъклопласт. Не изглеждаха особено надеждни дори за плитките канали.
— Мисля, че ще свършат работа. Усмивката на лодкаря стана още по-широка.
— Имам карта. Два американски долара.
— Имам своя собствена — поклати глава Карън. — Благодаря.
— Аз бъде ваш водач. Седем американски долара на час. Аз покаже всички забележителности. Разкаже предания.
