Най-сетне успя да различи неясната фигура на Мваху, който се промъкваше на няколко метра пред него. Дочу шепот.
— Виждам края — някъде отдалеч се обади Миюки.
Джак се молеше да не говорят повече. Тръгна по-бързо, без да обръща внимание, че жули коленете и лактите си. Не след дълго забеляза края на тунела — ярко осветен от слънцето квадрат.
— Внимавайте — прошепна той към останалите.
Видя как японката се измъква от тунела и изчезва. Останалите я последваха. Запълзя след тях, стигна до края и подаде глава навън. Тримата го чакаха в широк около метър канал, пълен до кръста със застояла вода. Едва сега разбра къде се намират — спомни си за изкуствения канал, разделящ площада на две. Вдигна глава нагоре и прецени ситуацията. Каменният мост се намираше на двадесетина метра от тях. Заслуша се, но не чу никакви гласове.
Джак се измъкна от шахтата и също се озова в канала. Водата му се стори прекрасно хладна, но солта защипа одраните колене и лакти.
— Дренажна система — тихо каза Карън, като кимна към тунела.
Той кимна. Не беше като да пълзиш в отходна тръба. Погледна въпросително Мваху. Преди островитянинът да им посочи накъде да тръгнат, над площада и някъде зад тях се разнесе силен глас:
— Къркланд! Покажи се, ако искаш другите да живеят!
Джак замръзна. Познаваше този противен глас. Спенглър. Стисна юмруци.
Карън докосна рамото му и поклати глава. Посочи към Мваху, който почти плуваше по изкуствения поток.
Миюки тръгна след него. Карън я последва. Джак отпусна юмруци. Знаеше, че сега не беше времето да се изправя срещу Дейвид. Още не. Не и докато другите са изложени на опасност. Потопи се във водата и безшумно заплува след останалите.
Чу тропане на кубинки върху камък… идващи право към тях. Изсъска на другите и посочи с палци нагоре.
Мваху се мушна под моста и се обърна. Направи знак на останалите да го последват. Не след дълго Джак и двете жени бяха до него. Мостът бе толкова нисък, че между него и водата се подаваха само главите им.
Преследвачите отгоре вече тичаха право към скривалището им. Двама души, доколкото можа да прецени по стъпките им.
Джак прехапа устни. Слънцето бе слязло съвсем ниско и целият канал бе в сянка. Под моста бе още по- тъмно. Но ако се сетят да го осветят…
Двамата стигнаха на моста и спряха. Сенките им паднаха върху отсрещната стена на канала.
— Някаква следа? — рязко попита Спенглър.
— Не, сър. Продължаваме да претърсваме сградата. Не могат да се измъкнат. Целият остров е под наблюдение. Няма начин да не бъдат засечени.
— Добре.
— Сър, току-що се обади Ролф. — Последва пауза, след това гласът продължи възбудено: — Открил е тунел!
— По дяволите! Защо не са го забелязали по-рано! Хайде. Кажи на Ролф да приготви гранатите.
— Да, сър. — Стъпките се отдалечиха от моста обратно към голямата постройка.
Джак не чака повече. Сръга Мваху да продължава напред.
Четиримата заплуваха един зад друг към далечната стена. Не смееха да си поемат дъх. Всички се придържаха към най-дълбоките сенки в канала. Когато доближиха стената Джак забеляза, че каналът свършва. Не се виждаше изход навън.
Мваху ги изчака да се съберат. Когато дойде и Джак, островитянинът направи знак с ръка, че трябва да се гмурнат. След това се потопи под водата и изчезна.
— Каналът е свързан с останалите, иначе щеше да е пресъхнал — прошепна Карън, но погледна загрижено към базалтовите греди.
— Ще се справиш — окуражи я Джак.
Карън кимна, свали раницата си и я задържа в ръце.
— Тръгвам. — Пое дълбоко дъх и се потопи в застоялата вода. Оттласна се с крака и изчезна в подводния тунел.
Миюки изглеждаше твърде уплашена, за да помръдне. Джак се плъзна до нея.
— Ще тръгнем заедно.
Тя кимна и преглътна с усилие.
— Не съм особено добър плувец.
Въпреки това решително му протегна ръка. Той я хвана.
— На три.
— На три — повтори тя.
Джак преброи и двамата се гмурнаха под водата. Откри лесно прохода. Беше доста широк. Отблъсна се от стената и поведе Миюки през тунела. Беше не по-дълъг от два метра. В другия край се виждаше светлина.
Джак изплува и откри, че е попаднал в един от съседните канали. Миюки изплува до него и махна мокрите кичури от лицето си. Бяха скрити под надвисналите отгоре им папрати.
Джак чу тихо бръмчене. Звукът ставаше все по-силен.
— Мамка му!
— Какво? — попита Карън.
— Колко дълго можете да издържите, без да дишате?
— Колкото е необходимо — сви рамене Карън. Шумът премина във вой. Идваше от съседния канал.
— Какво е… — отвори уста Карън.
— Хванете се за ръце — прекъсна я Джак. — Гмурнете се под водата и стойте, докато не ви дам знак.
Те се подчиниха и главите им изчезнаха. Джак също пое дъх и се потопи. Над водата останаха само очите му. През завесата от папрат видя черен джет, който с рев взе завоя. Насочи се към тях, като се носеше от единия край на канала до другия и леко докосваше стените му. Джак се притисна към каменната стена.
Полуизправен, пилотът огледа острова и намали, докато минаваше покрай тях. Беше облечен в черен неопренов костюм с вдигната на челото маска и носеше чифт огледални слънчеви очила.
„Продължавай нататък, задник!“ Джак знаеше, че другите няма да издържат още дълго без въздух. В огледалните стъкла на слънчевите очила забеляза собственото си лице, скрито сред листата. Бялата му кожа сякаш светеше в сенките. Трябваше да намаже лицето си с кал. Но вече бе твърде късно.
Джетът мина на сантиметри от него и едва не одраска бузата му. Мъжът върху него не усети присъствието им. Когато се отдалечи, Джак разпозна автоматичното оръжие на гърба му. „Хеклер и Кох“ MP5A3. Предпочитаното оръжие на тюлените.
Не изпусна стрелеца от очи, докато не се скри зад ъгъла, след което повика останалите. Те трескаво поеха дъх.
Джак се заслуша напрегнато. Дочу шум на втори двигател. Още един джет! Предположи, че пазачите са само двама и обикалят острова. Разполагаше най-много с три минути, за да състави план.
— Трябва да се махаме оттук. Веднага.
Мваху посочи към едно островче на петдесетина метра от тях.
— Още тунели. Излизат на бряг. — Но и самият той не изглеждаше особено уверен.
— Сигурен ли си?
Мваху го погледна и сви рамене.
— Прав си — въздъхна Джак. Нямаха друг избор. Трябваше да рискуват. — Размърдай се, народе. Идват ни още гости.
Шумът от двигателя на втория джет ставаше все по-силен.
Мваху водеше. Водата тук бе по-дълбока. Наложи се да плуват. Джак изтръпна, като чу плясъците. Щом вторият патрул се появеше зад ъгъла, щеше да ги забележи веднага, Джак плуваше последен и
