Джак нежно допря устни в дланта и.
— Ще се видим скоро.
Тя затвори длан, сякаш за да запази целувката.
— Не си и помисляй друго.
Джак отново стана. Нямаше повече какво да си кажат. Намести раницата на Карън на рамото си и забърза към джета. Другите наближаваха сред руините.
Джак се настани на седалката, сложи слушалките на ушите си и закрепи оръжието. Запали двигателя и включи рева му в хора на останалите. Даде пълна газ и полетя напред.
Слънцето потъваше зад хоризонта. Докато над руините на Нан Мадол падаше мрак, Джак си спомни предупреждението на Мваху.
Старото суеверие. Смъртта дебне в мрака.
Дейвид Спенглър стоеше на върха на централната кула, една от най-високите постройки в Нан Мадол. Имаше великолепен изглед към целия мегалитен град. Гледаше през очилата си за нощно виждане началото на гонитбата. Джетът на Джак изведнъж се стрелна от скривалището си зад едно от островчетата.
— Намира се в четвърти квадрант — сигнализира той на хората си. — Заградете района и го дръжте там.
Другите три джета рязко се завъртяха и се насочиха към посоченото им място. Слушаше разговорите на преследвачите, докато затягаха примката.
Дейвид си позволи да се усмихне. Тъмнината винаги е била един от най-добрите съюзници на група „Омега“. Докато Джак се луташе сляпо насам-натам, хората му, екипирани с очила за нощно виждане и фенери с ултравиолетова светлина, се придвижваха бързо и ловко. Гледаше как капанът се затваря. Всичко щеше да приключи тази вечер.
Докосна микрофона си.
— Джефрис, провери острова, където се криеше Джак. Виж дали не е оставил някого там.
Знаеше, че Джак като нищо може да реши да се направи на герой и да накара хората му да гонят вятъра, докато истинската награда оставаше скрита някъде другаде.
Отдолу чу един от джетовете да набира скорост. Беше оставил последния в резерва за случай на неочакван обрат. Сега резервният джет с рев се насочи към малкото островче.
Дейвид въздъхна и отново проследи гонитбата. Когато пристигнаха, беше заповядал на хората си да заловят Къркланд и останалите живи. Но Джак се бе оказал по-способен противник, отколкото бе очаквал. Наложи се да промени заповедта на „Убийте го на място“.
Но въпреки това беше разочарован. Екипът му бе надхитрен. Бе прекарал много часове в планирането на мисията. Осигури полицейски катер и шест джета. Официалното обяснение беше, че преследва контрабандисти на наркотици. Беше оставил катера оттатък рифа и очакваше пристигането на Джак и останалите. Видя как обикаляха из развалините и най-сетне спряха канутата си. По-нататък бе съвсем лесно да доплават с джетовете през отворените към океана порти и да продължат тихо през руините. Бе наредил районът да се отцепи, а той и екипът му започнаха лова.
Дейвид все още не бе наясно как Джак и останалите успяха да се измъкнат от капана. Ролф и Хендъл обясниха, че са използвали някакъв каменен щит. След това очевидно са се скрили в тайни тунели и по- късно Джак успял да убие един от хората му. Всичко това бяха врели-некипели и щеше здравата да нахока подчинените си след акцията.
От мястото си видя как джетът на Джак бе заобиколен отвсякъде в едно особено тясно място. Всички възможни пътища за бягство бяха блокирани от хората му. Джак беше хванат в капан. Нямаше да се измъкне втори път.
— Пипнете го! — нареди Дейвид. — Стреляйте на месо!
Злорадо наблюдаваше как хората му го доближават. Щом не можеше да присъства лично, оставаше му втората възможност — да гледа как Къркланд бива обкръжен и застрелян като куче.
— Виждам го! — извика един от хората му по радиото. Едва се чуваше от рева на двигателя на джета.
Ехото от изстрела се понесе над руините. Подплашени птици запляскаха с криле отляво и излетяха от гнездата си. Но погледът на Дейвид остана прикован към бялото петно на джета на Джак.
Петното блесна ярко и заслепи очите му като светкавица на фотоапарат. Дейвид изруга, свали очилата за нощно виждане и примигна няколко пъти.
По радиото се разнесоха ликуващи възгласи. Дейвид сви победоносно юмрук. Сред руините изригна огнен стълб и озари водата в каналите.
Радиото изпращя.
— Пипнахме го, сър! — възкликна Ролф. — Подпалихме му задника. Целта е унищожена.
Карън чу стрелбата. Сви се от страх, след което чу още по-ужасяващ звук — приглушена експлозия. Трясъкът се разнесе из тунелите и ехото му дълго отекваше от всички страни. Звукът се разпространяваше странно през подземните проходи. Дори собствените им стъпки звучаха по-скоро като маршируване. Това я изнервяше… сякаш не бяха сами.
А сега тази стрелба и експлозията. Карън опря юмрук в гърлото си, като се молеше Джак да е добре.
Мваху бе приклекнал напред в ниския тунел. Малкият и фенер беше в ръцете му. Той бе единственият им източник на светлина.
— Продължавай — с треперещ глас каза Миюки. — С нищо не можем да помогнем на Джак.
Мваху кимна. Карън ги последва.
Тунелите бяха издълбани в самия коралов риф. Стените и таванът бяха груби и неравни и трябваше да внимават да не се наранят. Единствено подът бе гладък, изтрит през вековете от краката на минаващите и от течащата от време на вреле вода. В каналите все още имаше локви — леденостудени и хлъзгави от водораслите.
— Още малко — обеща Мваху.
Карън се надяваше да е така. Макар и в безопасност, тя се чувстваше безпомощна и сякаш попаднала в капан. Струваше й се, че с всяка измината стъпка изоставя Джак в лапите на бандата убийци сред развалините. Ако не й бяха конфискували пистолета в Япония…
Мваху стигна до един завой и им направи знак.
— Вижте!
Карън и Миюки го настигнаха. Отворът се намираше малко зад завоя. Въпреки че слънцето беше вече залязло, навън все още бе по-светло, отколкото в мрачните тунели. Забързаха към изхода.
Карън със закъснение усети опасността.
— Чакайте!
Миюки и Мваху вече бяха излезли отвън. Карън побърза да ги настигне. Посочи фенерчето в ръката на Мваху.
— Изключи го!
Той изумено погледна фенерчето, сякаш държеше отровна змия, и го пусна.
Карън се наведе, напипа фенерчето и го изключи. Изправи се и се огледа наоколо. Бяха излезли от ниска базалтова постройка недалеч от брега на остров Темвен. Всъщност каменният кей, където бяха наели канутата, се намираше на не повече от петдесетина метра от тях.
Дали ги бяха забелязали? Дали току-що не бяха провалили опита на Джак да ги спаси?
Отговорът не закъсня. Карън чу звука на приближаващ джет. Някой идваше да провери какво става. Прецени разстоянието до изхода към брега. Убийците вече бяха нащрек и знаеха накъде ще се насочат. Но какво друго им оставаше?
Затвори очи, взе решение и включи отново фенерчето.
