непрекъснато се оглеждаше през рамо. Шумът се превърна в рев, отекващ от околните стени.
— По-бързо!
Плясъците станаха още по-силни, а скоростта им се увеличи едва-едва. Джак разбираше, че няма да успеят. Видя малък страничен канал.
— Натам!
Мваху бързо зави по тесния проход.
Джак заплува след тях. От три страни ги притискаха голи стени — каналът свършваше само на няколко метра по-нататък. Бяха приклещени. Трябваше отново да се потопят.
Знаеше, че не може да рискува дори да надзърне. Заслуша се напрегнато, опитвайки се да определи момента, хвана Карън и вдигна другата си ръка.
Двигателят вече се чуваше съвсем близо. Спусна ръка към водата. Другите поеха дъх и изчезнаха. Джак отново потопи главата си така, че очите му да останат над водата.
Джетът мина по главния канал, но пилотът — точно копие на предишния — гледаше към големия остров отсреща. Мъжът стоеше изправен и държеше едната си ръка до ухото — слушаше и докладваше за обстановката по радиовръзка. Думите му се заглушаваха от шума на двигателя.
Джак се молеше да продължи нататък.
Сякаш чул безмълвната му молба, мъжът рязко се обърна. Джак едва успя да се потопи навреме под водата и оттам видя как преследвачът им спря джета.
Карън дръпна ръката му. И тя, и останалите оставаха без въздух. Той стисна ръката и, след това я пусна и се отдалечи от нея. Карън се опита да го хване за ризата, но той изби ръката й настрани.
Джетът се обърна към тях. Джак видя как мъжът посяга за пушката си. Издиша бавно и се потопи още по-надълбоко. Измъкна се от страничния канал и се промъкна под десния борд на джета. Не искаше да изоставя другите, но трябваше да използва моментното отвличане на вниманието на преследвача.
Опря крака в дъното на канала и присви очи нагоре. „Хайде!“ — мислено подтикна останалите. В същия миг чу как някой рязко ритна дъното и изплава, явно останал съвсем без въздух.
Нямаше време за губене. Оттласна се с цялата сила на краката си и се изстреля нагоре.
Пилотът, все още обърнат към страничния канал, бе насочил оръжието си в погрешна посока. Забеляза атаката прекалено късно. Джак го свали от седалката. Мъжът сграбчи кормилото и се опита да се завърти, но лакътят на Джак посрещна лицето му, счупи носа и заби костиците в мозъка. Моментална смърт.
Джак не спря. Старите инстинкти се събудиха отново. Взе от убития оръжието и радиопредавателя и бутна тялото в канала.
Когато се метна обратно на седалката на джета, видя Карън, която се взираше шокирана в него.
— Убий или ще бъдеш убит — измърмори той и включи двигателя. — Хайде.
Карън протегна ръка и Джак я изтегли на седалката зад себе си. Нямаше място за другите двама.
— Дръжте се за плъзгачите — инструктира ги той. — Ще ви тегля.
Миюки и Мваху доплуваха от двете страни на джета и се хванаха.
— Готови ли сте?
— Д-да. — Миюки трепереше.
Джак потегли. През шума на двигателя чу наближаващия рев на другия джет. Увеличи скоростта, но протестният вик на Миюки го накара да спре. Японката се задави и изплю морска вода.
— Съжалявам — каза той, докато си отваряше очите на четири за втория противник. Стискаше нервно кормилото. — Не можем да им избягаме по този начин.
— А тунелът на Мваху? — Карън кимна към канала.
Щяха да стигнат точно навреме, помисли си Джак и потегли бавно.
— Задръжте въздуха.
Насочи се към островчето, което бе посочил Мваху. Щом се изравни с него, зави по напречния канал и спря.
— Това ли е мястото? — обърна се Карън към Мваху. Полуудавен, островитянинът посочи към задната страна на единствената възниска постройка.
Джак преметна оръжието през рамо, скочи на брега и помогна на останалите да се качат на покрития с бурени остров. Бързо заобиколи сградата и рязко спря.
— Мамка му! — Входът бе препречен от голям базалтов блок. Джак отпусна рамене и унило се обърна. — Това ли е твоят вход към тунелите?
Мваху постави длан върху камъка. Очите му се напълниха със сълзи. Нямаше смисъл от отговор. Карън доближи островитянина.
— Можем да го преместим. — Тя смъкна мократа си раница. — Това е базалт. А кристалът е у нас.
Джак погледна към канарата. Беше в сянка.
— Трябва ни слънчева светлина. Карън му подаде кристала.
— Ще ти я осигуря. — Извади пластмасова пудриера от раницата си, отвори я и отчупи капака с огледалцето. Отиде до ъгъла, улови лъчите и насочи слънчево зайче към блока.
— Заслужава си да се опита — усмихна се Джак.
Отиде до канарата и постави върху нея звездата. Дъвката не успя да се залепи за грапавата повърхност, но откри, че може да държи звездата и да бута с рамо. Кимна на Карън.
Трябваха й няколко опита, за да уцели кристала. Джак буташе всеки път, когато звездата започваше да свети с отразената светлина. Блокът беше много по-масивен от капака на гробницата и ужасно тежък. Джак заби пети в земята и натисна с всички сили. Мваху също се присъедини към него. Канарата бавно се отмести.
— Не чувам другия джет — каза Миюки.
Джак спря и се ослуша. Тя бе права. Руините бяха потънали в тишина.
— Сигурно е открил тялото и в момента докладва. — Отново се облегна на камъка. — Хайде, времето изтича.
Карън наклони огледалото. Звездата ярко пламна. Двамата мъже наблегнаха с всички сили. Канарата се отмести и освободи малък отвор, достатъчен да се промъкне по-дребен човек.
— Повече не ни трябва — каза Карън. — Ще се промъкнем. Подаде на Джак раницата си и се промуши през цепнатината.
— Мваху е прав — обади се отвътре тя. — Има тунел. Слиза стръмно надолу.
Джак направи знак на Миюки и Мваху да тръгват. Двамата бързо се пъхнаха вътре в каменната постройка, а Джак отиде до другия край на камъка. Той вече стърчеше извън края на сградата и бе окъпан от слънчевата светлина.
— Ти си — обади се Карън отвътре. — Джак?
Той преметна раницата й през рамо и постави звездата върху камъка.
— Джак?
Кристалът ярко заблестя. Джак се приведе, напрегна всичките си сили и бутна. Огромният камък се потътри обратно в сянката. Изправи се и се върна при входа. Без слънчева светлина бе невъзможно камъкът да се върне обратно.
— Какво правиш? — обади се Карън от другата страна. Цепнатината бе широка колкото дланта му. Тя беше притиснала лице към отвора.
— Не можем да оставим вратата отворена — отвърна той. — Ще намерят джета и бързо ще разберат накъде сме тръгнали. Ще ни преследват в тунелите.
— Но…
Отново се разнесе рев на двигател. Първо един, после още един, и още един.
— Идват. — Джак се изправи. — Ще се опитам да им отвлека вниманието.
Той отстъпи и пъхна звездата в раницата на рамото си.
— Но ако ме хванат, ще получат онова, което искат — кристала. Така че би трябвало да ви оставят на мира.
— Джак… — Карън протегна ръка през цепнатината. Джак коленичи и я пое.
— Опитай да се свържеш с властите.
Карън кимна. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Добре.
