— Равностойна размяна. Кристалът срещу жената. После си стискаме ръцете и забравяме за станалото.
Да бе, помисли си Джак. Вярваше на Дейвид толкова, колкото би повярвал на кобра. Но нямаше избор.
— Кога?
— За да не реши някой да доведе и статисти… да кажем, утре сутринта. В морето. По изгрев слънце.
— Става, но аз определям мястото. — В главата му започна да се оформя смътен план.
— Съгласен… Но ако видя и едно ченге наоколо, ще нарежа жената на парчета и ще нахраня акулите с тях.
— Ясно. В такъв случай утре по изгрев слънце на източния бряг на остров Накапф. — Джак повтори името буква по буква. — Знаеш ли къде се намира?
— Ще го намеря. Ще се видим там. Радиото замлъкна. Джак остави микрофона.
— Знаеш, че това е капан — каза Чарли.
Джак се свлече в седалката.
— О, разбира се, без капчица съмнение.
17.
Смяна на курса
Половин час преди изгрева Джак плуваше в тъмната вода. Провери светещия циферблат на водолазния си часовник. Засега се движеше по разписание. Беше скочил от кърмата на „Дийп фатъм“ преди десет минути. Екипиран в неопренов костюм, плавници, кислородни бутилки и надуваема спасителна жилетка, той отдавна се бе преборил с болежките и раните си. Плуваше спокойно, като махаше бавно, но силно с плавниците си и бързо се спускаше надолу към дъното. Ловко заобиколи поредната каменна колона, която изникна пред него от мрака. С помощта на екипировката за нощно гмуркане на Робърт — малки ултравиолетови фенерчета, закрепени на китките, и маска за нощно виждане — нямаше проблеми с тъмнината.
Погледна компаса и коригира курса си към мястото, където бе спрял полицейският катер на Спенглър. Двата съда бяха пристигнали до източния бряг на остров Накапф един час по-рано и предпазливо бяха хвърлили котва на около километър един от друг в очакване на изгрева.
Джак обаче беше във водата преди още корабът му да спре. Планът му изискваше бързина, невидимост и прикритието на нощта. Малко преди това бе получил по факса схема на катерите, използвани от полицията в Понпей, както и кода за електронните ключалки на катера на Дейвид. Ако Карън се намираше на борда му, непременно е заключена.
Появи се нова каменна колона, после още една. Джак намали скоростта си. Напред изникнаха стените на порутени сгради, покрити плътно с корал и с люлеещи се на течението водорасли. Джак вдигна фенерчетата. Зад постройките се простираха още руини.
Това бе потъналото каменно селище Канинф Намкхет.
Карън му бе разказала за него на път за Нан Мадол. Това бе причината да избере мястото. Полицейските катери имаха хидролокатори, а Джак се нуждаеше от колкото се може повече прикритие, за да доплува незабелязано под кораба на Спенглър.
Гмурна се до дъното и продължи, като се придържаше плътно до колоните и сградите. Не искаше да оставя голяма сянка на екрана на хидролокатора. Когато стигна на около двеста метра от целта си, избра възможно най-заплетения маршрут, като не се отделяше от стените.
Видя над главата си сигналните лампи на катера, които грееха над водата. През маската му за нощно виждане гледката приличаше на ярко украсена коледна елха. Продължи още по-предпазливо, като правеше кратки преходи и паузи сред нишите и купищата нападали камъни.
Най-накрая се озова на десет метра под кила на катера. Погледна часовника си. Закъсняваше с няколко минути. Слънцето скоро щеше да изгрее.
Джак изпразни жилетката си и се спусна на дъното. Скри се в сянката на някаква дебелостенна постройка. Смъкна от себе си бутилките, плавниците и тежестите. Задържа в устата си регулатора на акваланга. Освободи от хълбока си втората, по-малка резервна бутилка с кислород за Карън и я остави до другата екипировка. Всичко беше наред.
Изправи се, опипа колана си и отново провери дали двете водонепроницаеми найлонови торби са на мястото си. После угаси ултравиолетовите фенерчета. Настъпи мрак.
Вече напълно готов, Джак пое дълбоко дъх, изплю мундщука и заплува към повърхността, като се насочи към кърмата. Докато се издигаше, издишаше бавно, за да компенсира разликата в налягането. Въпреки това изплуваше прекалено бързо, но не можеше да рискува да го засекат.
След няколко секунди дланта му опря гладката долна повърхност на корпуса. Насочи се към задната част на катера, като внимаваше да не доближава едва въртящата се перка. Излезе на повърхността в сянката на кърмата и свали маската си. Лицето и ръцете му бяха намазани с мазут, за да не отразява светлината.
Забеляза един от хората на Спенглър, облегнат на парапета. В устата му висеше цигара. Джак се заслуша. Не чу гласове или стъпки, но не можеше да рискува. Плъзна се към десния борд, извади от колана си огледало, закрепено на края на антена, и го вдигна към кърмата. На палубата имаше само един пазач. Добре, помисли си Джак. Носът на катера бе насочен към неговия кораб и Спенглър не бе сложил засилена охрана на кърмата. Завъртя антената към предната палуба и забеляза движение. Двама души. А може би повече.
Джак бързо свали огледалото и се върна обратно при стълбата на кърмата. Провери я с ръка. Спасителната стълба бе закрепена за корпуса с нитове, така че не би трябвало да издаде нито звук.
Извади едната найлонова торба. Пръстите му напипаха дръжката на пистолета вътре. Вдигна ръката си над водата и проби тънкия найлон, за да може да постави пръст на спусъка. Предпазителят вече бе свален. Зачака удобен момент.
Докато чакаше, непрекъснато отклоняваше поглед към часовника си. Хоризонтът на изток започваше да порозовява. „Хайде, твоята кожа…“ Пазачът метна цигарата си в морето. Тлеещият фас прелетя над главата на Джак и изгасна със съскане. Пазачът се прозя и се обърна с гръб към парапета. Бръкна в джоба си и измъкна пакет „Уинстън“. Почука го, за да извади поредната цигара.
Джак се издърпа с една ръка нагоре по стълбата, закрепи се здраво с краката си, насочи пистолета и стреля. Прикри глухия звук от заглушителя с безобидна кашлица. По бялата палуба се пръснаха кръв и мозък. Джак успя да хване падащото тяло и използвайки тежестта му като лост, се покатери през парапета. Остави безшумно тялото на палубата.
Като се привеждаше, притича до резервоара с гориво, освободи втората найлонова торба и натисна червения бутон. Преглътна с усилие, провери още веднъж часовника си и пъхна пакета зад стоманения варел.
Обърна се и бързо се промъкна до вратата, водеща към стълбата за трюма. Надзърна вътре, като държеше пистолета си напред. Нямаше никого. Отвори вратата докрай и се спусна по слабо осветените стълби в трюма. В дъното на коридора имаше метална врата с малко прозорче.
Джак предпазливо влезе в коридора. Наоколо бяха складирани сандъци и рула мушама — потенциални места за засада. Продължи нататък с насочен напред пистолет. И тук нямаше хора. Стигна до вратата, погледна през прозорчето и въздъхна облекчено. Карън беше завързана за малкото легло вътре в помещението.
Бързо набра кода на ключалката и бравата издайнически изщрака. Рязко отвори вратата и се претърколи вътре, готов за засада. Завъртя се с насочен пистолет. Нямаше никаква охрана.
Карън се мъчеше да се освободи. Очите й се ококориха от изненада.
— Джак!
Докато пристъпваше към нея, изведнъж разбра, че в гласа й има не изненада… а страх.
Чу шум зад себе си и рязко се завъртя. Дейвид стоеше на прага с насочен към гърдите му пистолет.
