Мушамата, зад която се беше крил, сега се бе превърнала в пелерина на раменете му.

— Хвърли оръжието, Къркланд.

Джак се поколеба, но накрая свали пистолета си и го остави на пода.

Дейвид сви рамене под пелерината.

— Ритни го към мен.

Вдигнал ръце, Джак с неохота се подчини.

— Толкова си предвидим, Джак. Вечно се правиш на герой. — Дейвид влезе в стаята. — Знаех как да те накарам да дойдеш тук. Всичко е въпрос на примамка. Но трябва да призная, че не си изгубил форма. Успя да се промъкнеш покрай хората ми, без да те усетят. — Той вдигна пистолета. — За щастие не се доверявам на никого, освен на самия себе си.

— Никога не си бил отборен играч, Спенглър. Точно заради това предпочетоха мен. — Докато лицето на противника му се изчервяваше от гняв, Джак продължи по-бавно: — Заради това ме мразиш като трън в задника си, нали? А не заради сестра си. Не заради смъртта на Дженифър. Не можа да понесеш най- невзрачен тип като мен да победи чистокръвен ариец като теб, нали?

Дейвид яростно пристъпи към него и вдигна пистолета към главата му.

— Никога повече не споменавай името на Дженифър.

Джак рискува да хвърли поглед към часовника си. Петнадесет секунди. Трябваше да задържи Дейвид разгневен и близо до себе си.

— Стига си преигравал, Спенглър. Двамата със сестра ти разговаряхме надълго и нашироко. Зная много неща за теб и баща ти.

Дейвид отново вдигна пистолета.

— Какво ти е казала… Каквото и да е, всичко е лъжа. Никога не ме е докосвал.

Джак повдигна вежда. Навремето Дженифър бе споделила, че баща му го е тормозел физически. Но дали нещата не са стигнали и по-надалеч?

— Май беше обратното — сниши поверително глас Джак. Дейвид го доближи още повече.

— Затваряй си шибаната уста! Пет секунди…

Джак стегна крака и сви юмруци. Дейвид бе така побеснял, че от устните му пръскаха слюнки.

— Никога не ме е докосвал! Една…

Джак замахна с юмрук в мига, когато изтрещя експлозията. Трюмът подскочи под краката им. Юмрукът се стовари странично върху челюстта на Дейвид и го просна на пода.

Той стреля напосоки. Куршумът се заби в стената зад Джак, който се завъртя и изрита оръжието от ръката на Дейвид. То се плъзна по пода.

Дейвид се хвърли напред. Джак инстинктивно отскочи настрани и докато се обръщаше, разбра грешката си. Изиграха го собствените му рефлекси. Дейвид можеше да е пълен скапаняк, но бе и опитен убиец. Стовари се близо до оставения пистолет на Джак и запълзя към него.

— Бягай! — извика Карън. Джак замръзна.

— Той ще те убие…

— Не! Шефовете му ме искат жива! Бягай! Джак спря. Дейвид стигна до пистолета. — Бягай! — изкрещя Карън.

Джак изруга и се стрелна през вратата, като я блъсна зад себе си. Трюмът бе пълен с дим. В горния край на стълбите танцуваха пламъци. Джак се хвърли в близката каюта. Бомбата, изработена от малко парче от пластичния експлозив на самия Дейвид, бе предвидена само колкото да отвлече вниманието на всички, за да могат двамата с Карън да избягат.

Джак прекоси каютата и спусна аварийната стълба. Сложи маската на лицето си, покатери се на стълбата и дръпна резето на люка към палубата.

Някъде пищеше аларма.

Отвори малкия люк и се измъкна горе. Претърколи се по палубата и скочи на крака. Наоколо тичаха мъже с кофи и маркучи. Един от тях спря и запречи пътя му, зяпнал от изненада.

Докато мъжът пускаше кофата и посягаше към пистолета си, Джак се хвърли отгоре му и стовари лакътя си в адамовата му ябълка. Мъжът падна и захъхри. Джак се втурна към парапета на кърмата.

Скочи във водата, като държеше маската си, после се оттласна и се насочи към дъното. Включи ултравиолетовите фенерчета на китките си, когато около него започнаха да пищят куршуми. Пренебрегна опасността и затърси мястото, където бе оставил оборудването си.

Откри го бързо. Скрит зад порутената стена, Джак бързо пое въздух от малката кислородна бутилка и я захвърли настрана. Карън нямаше да има нужда от нея. Погледна нагоре.

Катерът все още беше отгоре, но това нямаше да е за дълго. Експлозията на резервоара беше сигналът за Чарли да се обади на полицията. Първоначалният план бе двамата с Карън да се крият тук долу, докато полицията подгони Спенглър.

Докато слагаше плавниците си, забеляза с крайчеца на окото си някакво движение. Рязко се обърна и погледна нагоре.

Към него потъваха малки метални предмети, не по-големи от кутия за газирана напитка. Десетина, а може би и повече. Пред очите му една от тях се удари във висока колона на петнадесетина метра от него. Взривът го притисна към пясъка и изкара въздуха от дробовете му. Очите му пламнаха от болка. Отгоре му се посипаха парчета скала. Претърколи се по дъното, напълно ослепял за момент.

Когато зрението му се върна, забеляза около себе си още десетина заряда. Втори капан. Разполагаше с по-малко от пет секунди, преди всичко наоколо да закипи.

Сграбчи спасителната жилетка и прикрепения към нея резервоар и я надяна, но наопаки. Вместо на гърба, бутилката се намираше на гърдите му. Хвана я между краката си и притисна клапана й в близката колона. Навън изригна кислород под налягане.

Бутилката се превърна в ракета.

Джак я стисна пред гърдите си и я насочи встрани от дълбочинните заряди. Докато се мъчеше да поеме управлението, удари гърба си в някаква стена. По гръбнака му премина огнена болка. Прехапа устни и се опита да намести ръцете си в оплелата се спасителна жилетка. С помощта на краката и плавниците грубо направляваше траекторията си сред лабиринта от колони и стени подобно на топче в някакъв гигантски подводен флипер.

Експлозивите избухнаха. Усети всеки взрив като ритник от муле. Голямо парче базалт прелетя покрай него и отскочи от дъното.

Скоростта му намаля за секунди, след като бутилката остана празна. Заплува, като работеше с все сили с краката, за да се отдалечи колкото се може по-далеч. Накрая когато дробовете му не издържаха, пусна празната бутилка и се отблъсна нагоре към повърхността.

Над него водите вече не бяха мастиленосини, а тъмен аквамарин. Слънцето изгряваше.

Гребеше към слабата светлина и вдъхна дълбоко, когато главата му най-сетне се показа на повърхността. Счупеното му ребро протестираше с всяко вдишване, но вкусът на свежия въздух притъпяваше болката.

Утрото бе мъгливо и предвещаваше дъжд. На седемдесет метра от него водата все още бълбукаше около катера. Сякаш корабчето плаваше в котел с вряща вода. Докато гледаше, последната експлозия стигна до повърхността и вдигна истински гейзер високо във въздуха.

В далечината ревяха многобройните сирени на полицейските катери. Дизеловият двигател на катера на Спенглър изрева. Носът му се вдигна нагоре и той се понесе напред.

Джак можеше само да гледа. Чувстваше се безсилен. Усети горчилката на поражението.

Беше оцелял, но бе загубил Карън. И независимо от думите й, не и оставаше още много живот. Щом добиеха от нея онова, което им трябваше, щяха да я елиминират.

Близо до брега катерът набра скорост и изчезна зад скалите на остров Накапф.

Докато гледаше след него, заваля дъжд. Обърна се по корем и бавно заплува към „Дийп фатъм“.

08:46.

Недалеч от атола Пинджелап

Дейвид стоеше в Лоцманската кабина на катера. Дъждът шибаше яростно стъклото. Бурята се

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату