— Вече чух това от началник-щаба на Военновъздушните сили — сърдито каза Нейф. — Искам отговори, алтернативи…
Председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Хикмън стана от мястото си.
— Остава една-единствена възможност, която не сме обсъждали.
— И каква е тя?
— Както вече се спомена, ние се бием в тази война с една вързана ръка. Можем да променим това.
Нейф се изправи в креслото си. Ето какво искаше да чува — отговори, а не проблеми.
— Какво предлагате?
— Тактически ядрен удар.
Из Оперативния център се разнесе шепот. Нейф стисна колене с ръцете си. Вече бе обсъждал тази възможност с Никълъс Ружиков по-рано през деня. Опита се гласът му да прозвучи развълнувано.
— Формулирали ли сте плана? Генералът кимна.
— Разбиваме блокадата по най-решителен начин. Изненадващ удар. Само по военни цели.
Нейф присви очи.
— Продължавайте.
— От две подводници клас „Охайо“, базирани до Филипините, нанасяме удар върху три критични зони с ракети „Трайдънт Две“. — Генералът посочи целите на картата. — Така ще бъде разбит тилът на блокадата. Китайците ще бъдат принудени да се оттеглят. Но което е по-важно — ще разберат колко сериозно сме решени да защитим интересите си в региона.
Нейф погледна към Никълъс Ружиков. Шефът на ЦРУ му бе предложил подобен сценарий. Ясно беше, че влиянието и пипалата му са стигнали чак до Съвета на началник-щабовете. Нейф се направи на дълбоко замислен, играейки ролята на загрижен патриций.
— Ядрен удар — поклати глава той. — Тъжен е денят, в който китайците ни принудиха да стигнем дотам.
— Да, сър — съгласи се генералът и леко склони глава.
Нейф въздъхна, сякаш е претърпял поражение.
— Но колкото и да е трагично, не виждам друг избор. Пристъпете незабавно към изпълнението на плана. — След внимателно изчислена пауза се изправи на крака. — И нека Бог да прости на всички ни.
Обърна се и се насочи към изхода, следван плътно от агентите на тайните служби.
Не след дълго Никълъс Ружиков го настигна по коридора. Нейф си позволи да се усмихне.
— Добра работа, Ник. Наистина добра.
Лиза откри Джак на носа, вперил очи в хоризонта. Небето бе покрито с тънки тъмносиви облаци и постоянна мъгла, през която не можеше да пробият дори лъчите на обедното слънце. Беше с обичайните си червени гащета и широка разкопчана риза.
Елвис седеше до него и се подпираше в крака му. Лиза не можа да потисне усмивката си при тази проява на вярност и привързаност. Джак разсеяно почесваше кучето си зад ушите.
Лиза тръгна към него, завладяна от непреодолимото желание да изтръгне от гърдите му онова, което го болеше.
— Джак…
Той се обърна към нея, трепна от болка и докосна с пръсти превръзката си.
— Да?
Тя застана до него и се подпря на парапета. Моментът на уединение бе отминал и Елвис се принуди да се свие на кълбо на едно малко по-слънчево местенце на палубата.
Известно време Лиза мълчаливо наблюдаваше морето.
— Джак, защо правим всичко това?
— Какво искаш да кажеш?
— Кристалът е у нас. Миюки твърди, че е близо до разчитането на писмеността. Защо просто не се притаим, докато не получим отговорите, а след това да предадем цялата история на „Ню Йорк Таймс“ например?
Джак силно стисна парапета.
— Ако го направим, Дженифър ще бъде мъртва преди още кървата страница да е излязла от печат.
Лиза мълчаливо се взря в него, като се опитваше да види дали е разбрал грешката на езика си. Но той просто продължи да гледа към морето.
— Дженифър ли?
— Какво?
— Каза, че Дженифър ще бъде мъртва. Джак най-сетне я погледна. На лицето му бяха изписани болка и объркване.
— Знаеш кого имам предвид — промърмори той, като се мъчеше да омаловажи думите си.
Лиза го хвана за ръката.
— Тя не е Дженифър.
— Зная! — рязко отвърна Джак.
Понечи да се обърне, но Лиза го задържа.
— Разкажи ми, Джак.
Той въздъхна, но раменете му останаха напрегнати.
— Животът на Карън е в опасност заради мен… Избягах и я оставих в ръцете на оня луд.
— Но знаеш защо си го направил. Карън е била права. Ако беше останал, и двамата щяхте да бъдете убити. Ако е толкова силна, колкото казваш, ще оцелее.
— Само докато му е нужна на копелето. — Джак се извърна. — Трябва да се опитам да я спася. Не мога само да бягам.
Лиза леко го докосна по рамото.
— Джак, откакто те познавам, ти винаги си бягал. От Дженифър, от катастрофата на совалката, от миналото. Защо спираш точно сега? Какво означава тази жена за теб?
— Не… не зная — Джак помръкна и наведе глава надолу към вълните. После отново погледна към Лиза. — Но бих искал да разбера.
Тя го прегърна през кръста.
— Това исках да чуя.
Облегна глава на рамото му и се опита да преглътне мъката и болката си. Джак най-сетне бе отворил сърцето си — дори съвсем малко — за някоя жена… и това не бе тя.
Той я прегърна през раменете и я притисна до себе си, очевидно усетил тъгата й.
— Съжалявам.
— А аз не, Джак. Но, за Бога, избрал си страхотно време да се влюбиш.
Той се усмихна и я целуна по челото. Стояха така прегърнати, докато през отворената врата не надникна Мваху.
— Миюки казва идвате! Джак се отдръпна от нея.
— Да не би да е превела надписите? Мваху развълнувано кимна.
— Идва!
Лиза последва Джак, който тръгна след тъмнокожия островитянин. Миюки си беше устроила същинска компютърна станция върху голямата маса в лабораторията на Робърт. Около нея бяха разпръснати разпечатки, написани на ръка бележки и чаши за кафе.
Японката вдигна поглед от листа, който четеше. Беше разтревожена.
— Успя ли? — попита я Джак.
Тя кимна и започна да подрежда листата.
— Гейбриъл успя. Но помощта на Мваху бе жизненоважна. Благодарение на познанията му за някои от символите Гейбриъл успя да състави целия речник. Преведе всичко — книгата от гробницата, надписа върху обелиска, дори надписа в пирамидите в Чатан.
