движеха и други фигури — хора, облечени в бронирани тежководолазни костюми. Приличаха на астронавти, работещи на повърхността на някаква чужда планета… а ако се съдеше по враждебната среда и странния ландшафт с нападалите стълбове лава, това наистина бе един друг свят.
Една лантерна риба, привлечена от движението, доплува до подводницата. Карън я погледна през дебелото дванадесет сантиметра стъкло — двама пришълци от различни земи си размениха влюбени погледи. След това рибата махна с опашка и изчезна.
От предната част се разнесе приглушеният глас на пилота, който пристъпваше към акостиране и разговаряше със станцията.
Подводницата се издигна нагоре и влезе в пристана през люк с размерите на врата на гараж. Люкът бързо се затвори зад тях и водата беше изпомпала навън. Не след дълго Карън вече беше извън тясната подводница.
Протегна ръце зад гърба си. Пилотът — лейтенант Ролф — и нареди да не мърда и свали белезниците й.
Отвързваха я за първи път от момента на залавянето й. Огледа се, като разтриваше китките си, и бързо разбра причината да я оставят свободна. Къде би могла да иде? По целия свят нямаше по-сигурен затвор от този. Бягството бе немислимо.
В задната част на пристана се отвори врата. Към тях приближи посивял пълен мъж на около шестдесет години. Насочи се право към лейтенанта.
— Защо е всичко това? Нямаше нужда да я сваляте тук. Можеше да ни помага и отгоре. Рисковете…
— Така ми бе наредено, доктор Кортес — отсечено отвърна Ролф. — Пленницата оттук нататък е на ваше разположение.
Кортес направи крачка, за да спре лейтенанта.
— Но защо са тези нови заповеди? Командирът ви сигурно се шегува.
— Четохте докладите. — Лейтенантът се качи обратно на пилотското място. — Ще се върна с командир Спенглър. Отнесете възраженията си към него.
Кортес се обърна към Карън и смръщи вежди при вида на лицето й.
— Какво сте й направили? — Посегна колебливо към подпухналото й око, но тя се дръпна. Кортес се обърна към лейтенанта. — Отговорете, по дяволите!
Лейтенантът избегна погледа му.
— Отнесете се към командир Спенглър — повтори той. Лицето на учения помръкна.
— Елате — рязко се обърна той към Карън. — Ще пратя доктор О’Банън да ви види.
— Добре съм — отговори тя, докато вървеше след него към изхода. Бяха й дали два аспирина и й биха инжекция антибиотик. Беше наранена, но не и осакатена.
Кортес я поведе по стълбата към горното ниво. Набързо й обясни разположението на станцията. Карън слушаше внимателно, силно впечатлена от обстановката. Намираше се на шестстотин метра под водата. Трудно беше да се повярва.
Изкачи се на второто ниво, където мъже и жени сновяха в малки лаборатории. Когато пристъпи напред, всички обърнаха глави към нея. Разнесе се шепот. Знаеше, че не представлява особено привлекателна гледка. — … а в нивото отгоре се намират жилищните помещения. Малко е тесничко, но затова пък с всички удобства. — Кортес се опита да се усмихне.
Карън кимна. От вперените в нея погледи се чувстваше неловко.
Кортес въздъхна.
— Извинете, професор Грейс. Едва ли това е най-приятният начин да се срещат колеги и…
— Колеги ли? — тя се намръщи. — Аз съм пленник, професор Кортес.
Думите й го засегнаха.
— Това няма нищо общо с нашата работа, можете да бъдете сигурна. Командир Спенглър има пълната власт и контрол върху тази станция. А когато сме в състояние на война, нашето мнение не се взима под внимание. Дейността ни тук е засекретена и е въпрос на национална сигурност. Свободите са орязани в името на държавните интереси.
— Това не е моята държава. Аз съм канадка. Кортес се намръщи, сякаш не виждаше разлика.
— Най-добрият начин да не се стига до по-нататъшни… ъъъ… — той изгледа обезобразеното и лице — злоупотреби от страна на властимащите е да сътрудничите. Да работите отвътре. След като всичко свърши, убеден съм, че правителството ще ви намери място.
Дрън-дрън, помисли си Карън. Знаеше къде ще бъде това място — на шест стъпки под земята, застреляна като шпионин. Но нямаше нужда да разсейва заблудите му.
— И какво сте научили досега? — смени темата тя. Той се оживи.
— Доста неща. Успяхме да вземем малка проба от кристала. Още първоначалният оглед даде някои изумителни резултати.
Карън кимна, без да споменава за собствените си открития.
— Но след новите заповеди от Вашингтон всякакви по-нататъшни проучвания се отлагат.
— Нови заповеди ли?
— Военните действия са прекалено близо до нас и Вашингтон е на мнение, че сме силно уязвими. Вчера получихме нареждане да измъкнем кристалния стълб и да го откараме в Съединените щати за по-нататъшно проучване. А сега и тази заповед се променя.
— Какво искате да кажете?
— Първоначалният анализ на седиментите и на океанското дъно сочи, че колоната е просто част от по- голяма конкреция. При това много по-голяма. Все още не сме успели да определим дълбочината и площта й. Проклетото нещо не се поддава на стандартните методи на сканиране. Знаем само, че е огромно. Когато съобщихме във Вашингтон, заповедта се промени. — Той тревожно присви очи. — Вместо обелиска, искат да изгребем целия депозит, ако е възможно.
— И как ще го направите?
Той махна към един от илюминаторите. Карън погледна навън.
В далечината едва можеше да различи високия стълб зад светлините. Обелискът на Джак! Около него работеха хора в тежки водолазни костюми.
— Какви са онези хора?
— Експерти сапьори от Военноморските сили. Смятат да пробият дупка в депозита с помощта на взрив и да разработят мината.
Карън зяпна шокирана.
— Кога започват?
— Утре.
Тя се обърна.
— Но обелискът… надписите… Той също изглеждаше огорчен.
— Зная. Опитах се да ги убедя да бъдат по-внимателни. Целият район е нестабилен. Всеки ден сеизмографите отчитат слаби трусове, а преди два дни имаше много силно земетресение. Но никой не ме слуша. Именно затова — независимо от обстоятелствата около пристигането ви — се радвам, че сте тук. Ако знаехме какво е написано върху обелиска, това би могло да накара правителството да забави малко темпото и да си осигурим време за по-задълбочени изследвания.
Въпреки че не желаеше да помага на похитителите си, Карън си даде сметка, че разрушаването на древния артефакт е още по-голямо зло. Отстъпи назад от илюминатора.
— А ако успея да ви подскажа начин как да разчетете надписа?
Той вдигна вежди, явно заинтригуван.
— Но ще трябва да си имаме доверие — понижи глас тя. Той бавно кимна.
— Имам нужда от компютър и досегашните резултати от проучванията ви върху езика.
Той й направи знак да го последва.
— Рик е археологът в екипа ни — също така тихо каза Кортес. — Все още е на повърхността, но мога да го накарам да прехвърли данните в някоя свободна работна станция.
— Добре. Да се захващаме за работа.
Докато вървяха към свободната секция, Карън обмисляше плана си. Колкото и да и се искаше да заблуди
