засилваше, но на него не му пукаше. Дъждът и лошото време му бяха помогнали още веднъж да избяга. Скрити в тежката сутрешна мъгла, за трите часа след бягството на Джак бяха успели да се отдалечат на повече от осемдесет километра от остров Понпей.
На север се виждаше малкият атол Пинджелап. Хората му прехвърляха екипировката в надуваемата лодка на катера. След като свършеха, щяха да вземат пленницата, да напуснат катера и да се скрият на брега. Хеликоптерът за евакуиране вече пътуваше насам.
Слушаше по засекретената линия как Ружиков продължава да му трие сол на главата. Мисията не само че се оказа пълен провал, но и бе проведена некадърно и уличаваше американското правителство. Посолството в Понпей вече вреше и кипеше, към властите летяха уверения, че върху виновниците ще бъде стоварена цялата сила на закона. Посланикът категорично отричаше да знае за хората на Дейвид и какво са вършили в Нан Мадол. Сметките на някои ключови понпейски служители набъбнаха. Дейвид знаеше, че не съществува проблем или недоразумение, което не може да не изчезне, ако пожертваш достатъчно пари в брой. До утре всички доказателства за участието на Съединените щати щяха да потънат.
— Имам си достатъчно проблеми с войната — завърши тирадата си Ружиков. — Не ми е до замазване на лайната след вас, командир.
— Да, сър, но Джак Къркланд…
— В доклада ви пише черно на бяло, че сте го елиминирал. — Така се надяваме. — Дейвид си спомни кипящата вода която подхвърляше и люлееше кораба. Няма начин Джак да е оцелял, помисли си той с присвити очи. Но не можеше да бъде напълно сигурен. Копелето имаше повече животи и от някоя проклета котка. — Но остава екипажът му, сър. Смятаме, че кристалът е у тях.
— Това вече не е важно. Учените са успели да вземат проба. В момента я изследват и първоначалните данни са повече от интересни. Но което е по-важно, Кортес смята, че разчитането на надписа върху обелиска може да ускори изследването. Така че забравете за кристала. Основен приоритет на мисията ви е да закарате антроположката в базата „Нептун“.
Дейвид стисна юмруци.
— Слушам, сър.
— След това ще помогнете на флотския екип да измъкнат обелиска и да го докарат в Щатите. Едва тогава ще ви се даде право да довършите останалите неща. — Бившият морски пехотинец едва удържаше гневното си избухване.
По лицето на Дейвид сякаш плъзнаха пламъци. Никога досега не се беше случвало да бъде руган от шефа на ЦРУ. Имаше трима мъртви и един тежко ранен. Мисията щеше да бъде огромна черна точка в досието му.
— Чувате ли ме, командир Спенглър?
Дейвид беше престанал да слуша, обладан от гняв и срам.
— Да, сър. Незабавно ще откараме антроположката в подводната база.
Последва тежка въздишка.
— Командир, ситуацията на изток се влошава с всеки изминал миг. Около Тайван се води ожесточена морска битка. Окинава е подложена на непрекъснати ракетни атаки. А във Вашингтон вече се обмисля отговор с ядрено оръжие. — Ружиков направи пауза, за да подчертае важността на думите си. — Така че разбирате значението на мисията ви. Ако има начин да се използва скритата в този кристал сила, той трябва да се открие колкото се може по-бързо. За постигането на целта трябва да се използват всички възможни средства. Тук няма място за лични войни и вендети. Дейвид затвори очи.
— Разбирам. Няма да ви разочаровам отново.
— Докажете го, командир. Откарайте жената на „Нептун“.
— Вече сме на път.
— Много добре.
Връзката прекъсна. Дейвид не затвори веднага. Да ти го начукам, добави безмълвно той, след което тресна слушалката.
В далечината се чу слабо боботене. Хеликоптерът им бе подранил. Дейвид пристегна якето си и излезе навън под дъжда. Отиде при Ролф.
— Доведете жената — нареди кратко.
— Мисля, че все още е в безсъзнание.
— Тогава я донесете. Напускаме веднага.
Дейвид гледаше отдалечаващия се помощник и опря юмруци на бедрата си. Може би бе прекалил с грубостта си към жената. Припомни си как след измъкването на Къркланд бе излял яростта си върху нея. Но вече нямаше да допуска грешки. Нито свои, нито на хората си, а още по-малко — нейни.
Ролф се появи отново и се заизкачва по стълбите, преметнал пленницата през рамо.
Дъждът сякаш я посъживи. Тя се размърда и вдигна глава. Лявото и око беше затворено, а от носа и разцепената и устна течеше кръв. Закашля се.
Дейвид се обърна, доволен, че е жива.
„Не. Не съм бил прекалено груб.“
Ивицата вода между Тайван и Филипините беше претъпкана с кораби, оръдията на много от които бълваха огнени езици. Адмирал Хюстън наблюдаваше битката през зелените стъкла на мостика. Небето бе изпълнено с дим, превръщащ дневната светлина в сумрак. Тази сутрин „Гибралтар“ се бе присъединил към бойната група на „Джон К. Стенис“ състояща се от самия самолетоносач клас „Нимиц“ заедно с всичките му въздушни сили на борда и ескадра разрушители.
Точно когато „Гибралтар“ пристигна в района, китайците започнаха въздушна атака. Изтребители изпълниха небето и обстрелваха корабите с ракети. В отговор нагоре полетяха ракети „Сий Спароу“. Няколко самолета избухнаха и в океана се посипаха огнени потоци, но истинската битка тепърва предстоеше. Китайският флот, който все още бе зад хоризонта, скоро щеше да се включи в конфликта и да пусне в ход тежката артилерия.
Морската битка бушуваше през целия ден.
Южно от „Гибралтар“ гореше разрушителят „Джеферсън Сити“. Евакуацията беше в пълен ход. Хеликоптерите за борба с подводници вече се издигаха като стършели от палубата на „Гибралтар“, за да помогнат на защитата в техния периметър.
Застанал до Хюстън, капитан Бренинг крещеше заповеди на екипажа на мостика.
Хюстън се взираше в дима и хаоса навън. Двете страни методично се изтребваха помежду си. И за какво?
Изпищя аларма. Системата за близък бой „Фаланкс“ в предната част на надстройката завъртя 20 — милиметровите си оръдия „Гатлинг“ и откри огън, като изстрелваше по петдесет снаряда в секунда. Приближаващата към десния борд ракета се взриви на по-малко от двеста метра от кораба.
Изкрещяха се заповеди.
Фрагменти от ракетата полетяха към „Гибралтар“ и заваляха върху бронираните панели от кевлар. Корабът понесе удара с минимални щети.
— Сър!
Един от лейтенантите посочи напред. Два хеликоптера, улучени от парчетата, рухнаха в морето. В същото време оръдията на защитната система на фентайла12 залаяха срещу новите ракети, насочили се към обсадения кораб. Мортирите изстреляха във въздуха облаци метални примамки.
„Гибралтар“ се разтърси от падащите върху него осколки.
— Господин адмирал, трябва да се оттеглим — каза капитан Бренинг. — Положението е прекалено напечено за хеликоптерите.
Хюстън стисна юмруци, но кимна.
— Наредете летателната палуба да се опразни.
Докато заповедта му се предаваше надолу по веригата, Хюстън се обърна към „Джеферсън Сити“. Колко
