— И после? — кисело попита Крейг и скръсти ръце.
— После ще направим онова, което каза дамата… ще бутаме!
— Стига, Мат — предупреди го Джени и хвърли поглед назад към репортера. — Ще се доберем до Кактовик. А ако не успеем, имам отдолу авариен резервоар. Ако се наложи, можем ръчно да напълним основния.
Крейг като че ли се отпусна мъничко и кимна.
Мат гледаше отдалечаващата се зад тях горяща брегова линия. Забеляза, че бащата на Джени гледа натам. За миг размениха погледи. Прочете подозрението в очите му. Внезапните експлозии бяха прекалено голямо съвпадение, за да са чиста случайност.
— Какво мислиш? — промърмори тихо Джон.
— Саботаж.
— Но защо? И за какво? Само заради нас ли?
Мат поклати глава. Дори някой да искаше да ги спре или отклони, действията му приличаха на опитите да убиеш муха със сандък динамитни шашки. Крейг ги чу. Гласът му трепереше.
— Това е предварително планирано действие за отвличане на вниманието и насочване по погрешна следа.
— Какво искаш да кажеш? — Мат впери изпитателен поглед в лицето му. Започваше да се безпокои за спътника им. Беше виждал посттравматична стресова дезориентация и преди.
Но Крейг с мъка преглътна и заговори бавно. Очевидно се концентрираше, докато се мъчеше да намери решение на проблема.
— Съобщихме в Прудоу Бей за нападението. Утре щяха да пратят следователи. Обзалагам се, че това ще трябва да почака. Сега всички ще са заети за седмици. Повече от достатъчно, за да могат нападателите да прикрият следите си.
— Значи всичко това е било направено, за да скрият поразиите в планините?
— Не — махна с ръка Крейг. — Подобно мащабно покушение би трябвало да предполага по-сериозни цели. В противен случай е масово изтребление.
За миг Мат имаше усещането, че чува изречени на глас собствените си мисли.
— Експлозиите ще забавят евентуалните проверки в планините. Освен това ще отклонят вниманието и ще осигурят нова и още по-вълнуваща история за разказване. Пожарът в Прудоу Бей ще стои на първите страници с дни. Кой репортер би изпуснал подобна възможност? Да бъде източник от първа ръка. Да е видял всичко с очите си. — Умореният мъж поклати глава. — Копелетата първо се опитаха да ме убият, а сега се мъчат да ме подкупят с още по-съблазнителна и обещаваща новина. Направо я бутат в проклетите ми ръце.
— Отвличане на вниманието и насочване в грешна посока — промърмори Мат.
Крейг кимна.
— При това не насочено единствено към нас. Ние сме дребни риби. Залагам лявата си топка, че цялата атака е предварително планирана. Ние сме само вторични участници. Сасаботьорите искат да отвлекат вниманието на по-широкия свят Сега всички ще гледат към Прудоу Бей, ще го обсъждат и ще разследват катастрофата. Още утре ще довтасат репортери на Си Ен Ен.
— Но защо?
Погледите им се срещнаха. Мат с изненада видя стоманения блясък в очите на Крейг. Спомни си как бе насочил сигналния пистолет към него. Дори изпаднал в стрес, репортерът мислеше бързо. Независимо от уплахата му, дълбоко в този човек се криеше сила. Уважението на Мат към него нарастваше.
— Защо? — повтори Крейг. — И аз това се питам. Може би точно заради отклоняването на вниманието. Целият свят ще гледа фойерверките — той завъртя пръсти във въздуха, — докато истинските поразии се извършват тихомълком ня къде другаде. Не искат да гледаме натам — журналистът посочи на север.
— Научната станция — каза Мат.
Гласът на Крейг се сниши до шепот.
— Там нещо ще се случи. Нещо, за което светът не трябва да научава. Нещо, което оправдава взривяването на Прудоу Бей.
Сега Мат разбираше защо редакторът е пратил на север именно Крейг. Репортерът се бе опитал да представи командировката си като наказание за престъпването на установени граници — заради това, че е излизал с племенницата на шефа си. Мат обаче не му бе повярвал. Човекът просто разбираше от занаята си. Имаше остър ум и развит усет за политическите игри.
— И какво предлагаш да правим сега? — попита той. Крейг го изгледа.
— Сега летим към Кактовик. Какво друго ни остава? Мат сви вежда.
— Ако смяташ, че ще отида на оная замръзнала станция, жестоко се лъжеш — изсумтя Крейг. — Предпочитам да съм колкото се може по-далеч от нея.
— Но ако си прав?
— Научил съм се прекалено много да си харесвам кожата.
Огненото шоу на копелетата може и да не ме заблуди, но това не означава, че не разбирам намека им.
— Значи нямаме избор. Някой трябва да иде там.
Крейг поклати глава.
— Или просто да се скрие в малкото рибарско селце и да чака всичко това да се разлети във въздуха.
Мат се замисли за упоритостта на преследвачите им и експлозията в Прудоу Бей.
— Наистина ли смяташ, че ще ни оставят на мира? Ако печелят време, за да прикрият поразиите си, това може да включва и нашето ликвидиране. Познават самолета ни.
Решителното изражение на Крейг се изкриви.
— И ще бъдем живи примамки в Кактовик — завърши Мат.
Крейг затвори очи.
— Мразя Аляска… Честна дума.
Мат се облегна в седалката си и погледна към Джени. Бе чула всичко.
— Е? — попита я той.
Тя хвърли поглед към уредите.
— Ще се наложи да презаредим, ако ще пътуваме толкова далеч.
— При Бени в Кактовик.
— Ще стигнем там след около час. И ще излетим след още толкова.
Той кимна и се загледа на север. В главата му отекнаха думите на Крейг — „Там нещо ще се случи. Нещо, за което светът не трябва да научава“.
Но какво, по дяволите?
23:02
„Полярен страж“
— Наредено ни е да сме в пълна готовност, но да не се разгръщаме. Пери стоеше на стенда на перископа. Офицерите му се бяха събрали в командната зала. Думите му се посрещнаха със стонове. Всички бяха флотски хора, професионални подводничари. Бяха научили за атаката в Прудоу Бей, на шестстотин и четиридесет километра оттук, и горяха от желание да действат.
Новината бе дошла преди половин час благодарение на свръхнискочестотни звукови вълни, които се разпространяваха бавно с широки километър и половина амплитуди през океанските вълни и предаваха съобщението буква по буква, Комуникационната мрежа НАВСАТ или УКВ обхватът, позволяващи връзка в реално време, в момента бяха извън строя заради магнитната буря.
Хората му се надяваха, че ще се отправят към крайбрежието, за да вземат участие в разследването и да помогнат за изясняването на случая. Наглеждането на групичка учени в подобна ситуация изглеждаше недопустимо. При наличието на криза — буквално в задния им двор — всички се надяваха да пристъпят към действие.
Последните заповеди от командването на Тихоокеанския подводен флот бяха пристигнали преди пет
