минути. Пери споделяше разочарованието на хората си.
— Някакви новини за причината за експлозията? — попи-та мрачно командир Брат.
— Прекалено рано е — поклати глава Пери. — В момента се мъчат да потушат пожарите.
Собственият му екипаж обаче вече бе обсъдил какви ли не сценарии — екотерористи, решили да спасят дивото северно крайбрежие на Аляска от по-нататъшни проучвания и сондиране, араби — заради интерес да откъснат Аляска от нефтодобива, тексасци — по същата причина. Естествено, китайците и руснаците също получиха своя дял от обвиненията. По трезвите умове предположиха, че става въпрос за най- обикновена промишлена злополука — но подобно мнение не бе достатъчно интересно.
— Значи трябва просто да седим тук на замръзналите си задници — още по-мрачно каза Брат. Пери се изправи. Не можеше да позволи по-нататъшен упадък на морала.
— Командире, докато не получим други заповеди, ще изпълняваме задълженията си тук. — Гласът му стана по-твърд.
— Ще поддържаме това корито в пълна готовност. Не трябва да пренебрегваме сегашното си назначение. Руската делегация ще пристигне след три дни, за да прибере телата на сънародниците си. Да не би да искате да оставим учените сами да се справят с руския генерал и хората му?
— Не, сър. — Брат заби поглед във върховете на обувките си. Той бе един от малцината на борда на „Полярен страж“, които знаеха какво се криеше на ниво 4 в базата „Грендел“. Разговорът им бе прекъснат от дежурния радист, който се втурна в помещението. В ръката си носеше папка.
— Капитан Пери, получи се спешно съобщение от командването. По извънредния канал. Адресирано е лично до вас.
Той направи знак на лейтенанта да се приближи и взе папката с гриф „Строго секретно“.
— Извънреден канал? Да не би да се е оправила връзката с НАВСАТ?
Лейтенантът кимна.
— За късмет получихме съобщението цяло. Сигурно са го предавали непрекъснато, за да мине през някое от затишията на слънчевата буря. Предават го и по-бавно на дълги вълни.
„По всички канали. Какво ли е толкова важно?“
— Успях да предам потвърждение, че сме получили съобщението — добави радистът.
— Много добре, лейтенант!
Пери обърна гръб на любопитните офицери и отвори папката. Съобщението беше от адмирал Рейнълдс. Докато четеше съобщението, по гръбнака му запълзяха ледени тръпки от ужас.
СПЕШНО ### СПЕШНО ### СПЕШНО ### СПЕШНО
384749zAPR
ОТ: КОМАНДВАНЕ НА ТИХООКЕАНСКИЯ ПОДВОДЕН ФЛОТ, ПЪРЛ ХАРБЪР HI//N475
ДО: ПОЛЯРЕН СТРАЖ SSN-777 //ТЕКСТ//
ИЗХ №КТПФ 37-6722А ОТ 8 АПР. ОТН. ГОСТИТЕ ПОДРАНЯВАТ
СТРОГО СЕКРЕТНО — ОМЕГА
ЛИЧНО ЗА К.О.
(1) ПОЛЯРНИЯТ САТЕЛИТ ПОТВЪРЖДАВА, ЧЕ РУСКА ПОДВОДНИЦА КЛАС АКУЛА II СЕ Е ПОЯВИЛА НА ПОВЪРХНОСТТА С ИЗВАДЕНА АНТЕНА В 14:25, КООРДИНАТИ АЛФА ПЕТ ДВЕ ТОЧКА ОСЕМ ЧЕРТА ТРИ СЕДЕМ ТОЧКА ЕДНО.
(2) ЕДИНИЦАТА Е РАЗПОЗНАТА КАТО „ДРАКОН“ РУСКА ФЛАГМАНСКА ПОДВОДНИЦА. НА БОРДА Е АДМИРАЛ ВИКТОР ПЕТКОВ.
(3) РУСКИТЕ ГОСТИ ПОДРАНИХА. РАЗУЗНАВАНЕТО ЗАСЕГА НЕ МОЖЕ ДА ОБЯСНИ ПРОМЯНАТА В ГРАФИКА. С ОГЛЕД НА СКОРОШНИТЕ СЪБИТИЯ В ПРУДОУ ПОДОЗРЕНИЯТА СА ГОЛЕМИ. ПОТВЪРДЕН САБОТАЖ. ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ СА ВСЕ ОЩЕ НЕИЗВЕСТНИ.
(4) „ПОЛЯРЕН СТРАЖ“ ДА ОСТАНЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ПОВИШЕНА БОЙНА ГОТОВНОСТ И ДА ПАТРУЛИРА.
(5) ГОСТИТЕ ДА СЕ ТРЕТИРАТ КАТО ПРИЯТЕЛИ ДО РЕШАВАНЕ НА ОБРАТНОТО.
(6) ЗАЩИТАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДРЕЙФАЩА СТАНЦИЯ ОМЕГА И НА БАЗАТА ГРЕНДЕЛ СИ ОСТАВАТ ПЪРВОСТЕПЕННА МИСИЯ ЗА „ПОЛЯРЕН СТРАЖ“.
(7) ЗА ПОДКРЕПА НА ТЕЗИ ИНТЕРЕСИ В РАЙОНА НА АРКТИКА СА ИЗПРАТЕНИ ЧАСТИ НА ДЕЛТА ФОРС. КОНТРОЛИРАЩИЯТ ОПЕРАЦИЯТА Е ИЗПРАТЕН ПО-РАНО В РАЙОНА ОТ РЛ. ОЧАКВАЙТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ.
(8) КЪСМЕТ И СИ ДРЪЖ ОБУВКИТЕ ЛЪСНАТИ, ГРЕГ.
(9) АДМ. К. РЕЙНЪЛДС
Пери затвори папката, стисна очи и повтори наум бележките.
Адмиралът бе закодирал и свое лично съобщение. „РЛ“ означаваше „Разузнаването на Лангли“, което означаваше, че е замесено и ЦРУ. Значи ли това, че „Делта Форс“ са задействани под тяхно командване? Лоша работа. Това можеше да доведе дотам едната ръка да не знае какво върши другата. По време на една от официалните флотски сбирки адмирал Рейнълдс бе използвал този израз, когато в залата се бяха появили хора от командването на Атлантическия подводен флот. Тихоокеанската и атлантическата групи яростно се съревноваваха помежду си, което водеше до предизвикателства, военни игри и непрекъснати надпревари, които често излизаха извън рамките на позволеното. „Дръж си обувките лъснати“ означаваше „отваряй си очите, защото всекии момент лайното ще уцели вентилатора“.
Пери се обърна към помощника си.
— Командир, цивилните да напуснат кораба. Върнете ги в „Омега“ и приберете хората на брега.
— Слушам, сър.
— Веднага щом сме готови, очаквайте потапяне по моя заповед.
— Значи тръгваме към Прудоу Бей? — обади се старшият вахтен от мястото си.
Пери огледа изпълнените с надежда лица на хората си. Знаеше, че няма да се наложи да отиват до Прудоу Бей, за да действат. Скоро и те щяха да го разберат. Потупа бедрото си с металната папка.
— Просто си дръжте обувките лъснати, господа. Скоро ни очакват пируети.
23:32
Кактовик, Аляска
Джени обикаляше около отера и го оглеждаше под лъча на фенерчето. Дупки от куршуми бяха избродирали едното крило, без да причинят сериозни повреди. Нищо друго не се нуждаеше от незабавни мерки, а самите пробойни можеха да се запушат и с фолио. Завърши прегледа и отпи кафе от чашата си.
Бяха се приземили на мъничката тъмна писта на Кактовик преди половин час. Мат и останалите бяха отишли в близкия хангар — там в единия ъгъл се разполагаше импровизирана гостилница. Видя през изцапаното с грес стъкло на прозореца, че разговарят с младата сервитьорка инуит. Само Бейн бе останал при нея, докато се занимаваше с презареждането и проверката на самолета. Едрият вълк направи своя лична обиколка на мястото, като вдигаше от време на време крак и оцветяваше снега в жълто. Сега я следваше по петите с изплезен език и размахваше опашка.
Зави покрай опашката на самолета и се върна от страната на Бени Хейдън. Якият мъж с телосложение на ескимос се бе облегнал на фюзелажа, захапал пура между зъбите. Държеше маркуча за гориво с една ръка. Шапката му беше нахлупена ниско над сънените му очи.
— Трябва ли да пушиш тук? — попита Джени.
Той сви рамене и отговори, без да вади пурата от устата си:
— Жена ми не дава да пуша вътре — и кимна ухилен към сервитьорката.
Бени също бе работил в полицията и извършваше патрулни полети, докато не спести достатъчно пари, премести се тук с жена си и отвори собствен сервиз. В същия хангар се помещаваше и фирмата му за разглеждане на забележителности — Бени разхождаше туристи със свръхлеките си самолети над намиращия се недалеч Национален резерват Аляска. Малките пъргави летателни апарати — всъщност планери с двигатели от сенокосачки и с перки — бяха идеални за прекосяване на дивата пустош по въздух,
