изведен насилствено от охраната.
— Не зная кой е шеф на изследователите, но се обзалагам, че и него го няма. — Мат кимна към пазачите. — Едва лицивилният управител на станцията би имал проблеми да мине през онези двамата.
Сякаш в отговор на казаното вратата рязко се отвори — но новодошлият не беше шефът на базата, а капитан трети ранг Пол Сюел, началник на охраната. Запъти се към масата. Бейн се надигна от мястото си, но Мат опря длан върху главата му. Вълкът седна, но остана нащрек. Военният остави значката и идентификационната карта на Джени на масата.
— Вашите документи са проверени — каза той и изгледа останалите. — Но шефовете ви във Феърбанкс очевидно нямат никаква представа какво търсите тук. Казаха, че сте в отпуск.
Той върна и документите на останалите — значката на Мат, шофьорската книжка на Джон и журналистическата карта на Крейг. Джени прибра значката и картата си.
— А пистолета и пушката ми?
— Остават при нас до пристигането на капитана — тонът му ясно показваше, че място за спорове не може да има. Мат оцени по достойнство учтивото, но същевременно дистанцирано поведение на военния към цивилните.
Но не и Джени. Тя се навъси още повече. Не обичаше да остава невъоръжена.
— Сър, не сме дошли, за да причиняваме неприятности — каза Крейг. — Чухме за откриването на някаква изоставена полярна станция.
Военният се сепна.
— За руската база? — изненадано попита той.
Мат буквално се задави с кафето си. Руска… Очите на Джени се разшириха от удивление. Джон много бавно остави собствената си чаша на масата.
Само физиономията на Крейг си остана спокойна и непроницаема. Продължи, без да се забави нито миг:
— Да, именно за нея. Командироваха ме от вестника да направя репортаж за откритието. Тези хора се съгласиха да ме съпроводят дотук, след като се натъкнах на… да кажем, известни проблеми в Аляска.
Мат успя да се овладее и кимна.
— Някой се опитваше да го убие.
Сега беше ред на капитана да повдигне въпросително вежди.
— Група полувоенни командоси саботирали самолета му и успяха да го свалят — продължи Мат. — После бяха спуснати парашутисти, които да довършат започнатото. Едва успяхме да се измъкнем и да стигнем до… шериф Аратук — и посочи към Джени.
— Как? — Веждите на Сюел се извиха като дъги. — Чакайте! Кой ви каза за руската полярна станция?
— Източниците ми са поверителни — отвърна Крейг, като гледаше напрегнатия капитан трети ранг право в очите. — Мога да разговарям по този въпрос единствено с някой от началниците ви. С човек, който може да взема решения и да действа.
Лицето на капитана се навъси също като на Джени. Естествено, в качеството си на шеф на охраната той гледаше на новодошлите с подозрение. Мат забеляза, че Крейг също го наблюдава, сякаш се мъчи да прочете мислите му.
— Преди да предприема каквото и да било, ще трябва да се консултирам с капитан Пери, когато се върне — отвърна накрая Сюел.
Предава горещия въглен нагоре по веригата, помисли си Мат.
— И кога предстои да стане това? — попита Крейг.
Сюел го изгледа, без да отговори.
— Тогава кой командва станцията сега? — попита Джени.
— Къде е шефът на изследователския екип? Или някой друг с когото да можем да разговаряме?
Капитанът въздъхна, като явно се мъчеше да бъде вежлив, без да загуби авторитета си.
— Доктор Аманда Рейнълдс. Тя… тя ще отсъства известно време.
— Тогава какво става с нас? — настойчиво попита Джени. — Не можете да ни държите тук.
— Страхувам се, че мога, госпожо — той им обърна гръб и излезе. Стражите останаха при вратата.
— Е, доникъде не стигнахме — обади се Мат след дълго проточилото се неловко мълчание.
— Напротив — Крейг се наведе напред и заговори тихо. — Руска полярна станция. Нищо чудно, че ме пратиха тук. Явно са открили нещо в нея. Политически горещ картоф. — Той започна да изброява на пръсти. — Флотата се настанява в дрейфащата станция. На учените им е забранено да си отварят устата. Някой е научил за пътуването ми. И се е опитал да ми попречи да се добера дотук.
— Руснаци? — попита Джени.
Крейг кимна.
— Ако бяха нашите, можеха да ме спрат по хиляди законни начини. А преследвачите пълзяха ниско над земята, за да не ги засекат радарите.
— Може и да си прав — кимна Мат. — Командосите несъмнено имаха военна подготовка. Нищо чудно да е бил малък ударен отряд, изпратен да извърши хирургическа операции.
— Но защо са набелязали тъкмо мен? — промърмори Крейг.
— Та аз съм обикновен репортер.
Мат поклати глава.
— Може да са решили, че си единственият извън базата или брънка от правителствената верига, която има известна представа за откритото в базата. — Той прехвърли наум сценария. Нещо не се връзваше. Какво можеше да бъде толкова важно, че да е необходима такава смъртоносна реакция?
Погледна към стражите. Стояха напрегнати, без характерната небрежност, която биха си позволили, ако се занимаваха с обикновени цивилни. Беше виждал войници да се държат по същия начин, преди да влязат в битка. А и мълчанието на Сюел, когато го попитаха кога ще се върне подводницата и капитанът… Всичко това опъна нервите на Мат като струни. Ако екипажът бе тръгнал към Прудоу Бей, за да участва в спасителните операции, можеха да се забавят с дни. Сюел трябваше да се погрижи да бъдат настанени някъде. Фактът, че все още се намираха тук, означаваше, че се очаква капитанът скоро да се завърне. Но ако това е вярно, защо подводницата не е повикана в Прудоу Бей? В края на краищата гореше собственият им заден двор. Защо подводницата е останала тук? Защо е било нужно да остане?
— Трябва да разберем какво става — обади се Крейг, изричайки на глас очевидното.
— Приемам всякакви идеи — каза Мат.
Джени го погледна.
— Първо трябва да измислим начин да се доберем до руската полярна станция. Каквато и да е причината за всичко, тя се намира там.
— Но как да го направим? — попита Мат. — Едва ли ще ни позволят да си тръгнем просто така. Освен това държат самолета под охрана.
Никой нямаше отговор, но всички осъзнаваха, че времето им изтича.
Мат усещаше, че над ледения остров са надвиснали сили, Далеч по-големи от всеки от тях. Руснаци… американци… изгубена база, криеща тайни…
В каква ли подмолна война се бяха забъркали?
Замлъкване
9 април, 08:38
На борда на „Дракон“
7. Виктор Петков надушваше нетърпението, което се излъчваше от младия капитан. Бяха спрели напълно през последния час и се спотайваха с изключени двигатели на два метра под повърхността. Ледът бе още по-близо — на не повече от метър. Преди час бяха открили малък отвор в него — прекалено тесен, за да излязат на повърхността, всъщност най-обикновена пукнатина. Но тя бе достатъчна, за да издигнат антената.
Както бяха инструктирани, очакваха код „мълния“ от генерал-полковник Ченко от ФСБ, но връзката с
