Освободен от оковите на бъдещето, сега Виктор имаше една единствена цел — да прибере тялото на баща си и да вземе наследството, принадлежащо на семейството му.
При настъпващия край на света нищо друго нямаше значение.
— Господин адмирал? — повтори Миковски. — Сър? Виктор погледна капитана и прочисти гърлото си.
— „Дракон“ получи нови заповеди.
09:02
„Полярен страж“
Пери стоеше в командната зала и се взираше през перископ номер едно. Преди десет минути бавно се бяха издигнали на перископска дълбочина в една отворена цепнатина между ледените хребети. Оглеждаше през тръбата ширещата се наоколо ледена пустош. Ветровете отново кръстосваха замръзналите равнини.
Както им бе заповядано, през цялата изминала нощ патрулираха между дрейфащата станция и руската база, като си отваряха очите и ушите на четири за някакъв знак за „Дракон“. Но океанът оставаше пуст. Екраните на локаторите не показаха нищо, освен стадо белуги, преминало на самия край на обхвата им. Изглежда единственият съд наоколо бе „Полярен страж“.
Въпреки това хората му оставаха напрегнати. Бяха воини в корито без зъби, тръгнало на лов за подводница клас „Акула 2“. Пери се бе запознал с данните за въоръжението на „Дракон“. Подходящо име. Бе оборудвана не само с обичайния набор торпеда, но и с реактивни оръжия — бързите като мълния торпеда „Шквал“ и дълбочинните ракети СС-Н-16 за унищожаване на подводници. Беше труден противник дори за най-доброто в американския флот, а ако се озовеше срещу мъничкия „Полярен страж“, срещата щеше да прилича на двубой между попова лъжичка и морски дракон.
В командната зала влезе дежурният радист.
— Сър, свързах се с командващия в Дедхорс. Не зная колко време ще издържи връзката.
— Много добре.
Пери сгъна дръжките на перископа и хидравличните двигатели започнаха да прибират стоманената тръба. Последва мичмана в свързочното отделение.
— Успях да отразя УКВ сигнала в йоносферата — обясни радистът по пътя. — Но не мога да обещая, че това ще продължи дълго.
Пери кимна и отиде до приемника. Бяха се издигнали до перископска дълбочина, за да извадят антените си и да предадат доклада за изминалата нощ, но Пери бе поискал от свързочника да се опита да се свърже с Прудоу Бей. Хората му с нетърпение очакваха новините.
Вдигна слушалката.
— Капитан Пери слуша.
— Тук е командир Трейси — прошепна призрачен глас в ухото му. Звучеше така, сякаш идваше от Луната — слаб, заглъхващ и появяващ се отново. — Радвам се, че успяхте да се свържете с нас.
— Как върви спасителната операция?
— Все още е пълна бъркотия, но успяхме най-сетне да потушим пламъците. И може би попаднахме на първата следя от саботьорите.
— Наистина ли? Имате ли представа кои са?
Последва дълга пауза.
— Надявах се, че вие ще можете да отговорите на този въпрос.
Пери повдигна вежда.
— Аз ли?
— Опитвах се да се свържа с „Омега“, когато се обадихте. Преди час получихме от анонимен подател филм, на който се вижда малък самолет, летящ над Прудоу мигове преди взрива. Образът е зърнест, черно-бял… сякаш е направено камера за нощно виждане.
— Какво общо има това с „Омега“?
— Охраната в базата се е свързала с шерифския отдел във Феърбанкс с въпрос за един от техните самолети и за самоличността на един от шерифите им. Разбрахме това, когато различихме опознавателните знаци и на свой ред също се свързахме с Феърбанкс. Става въпрос за един и същи самолет.
— И къде е той сега? — Пери подозираше какъв ще е отговорът. Миг по-късно дойде и потвърждението.
— Тази сутрин е кацнал до базата ви.
Пери затвори очи. Дотук с идеята да дремне час-два след изтощителната нощ.
— Молбата ми е хората от самолета да бъдат прехвърлени в Дедхорс, за да бъдат подложени на разпит.
— Нима мислите, че те са взривили помпената станция?
— Това ще се опитаме да разберем. Както и да е, трябва да бъдат държани под стража, независимо кои са.
Пери въздъхна. Но ако те бяха саботьорите, защо бяха отишли в базата? А ако не са, веригата от съвпадения бе прекалено дълга, за да се обясни с обикновено стечение на обстоятелствата. Първо експлозията в Прудоу Бей, след това подозрителното поведение на руснаците, а сега и ненадейното пристигане на тези загадъчни гости. Несъмнено те бяха въвлечени във всичко това по някакъв начин. Но как точно.
— Ще трябва да се посъветвам с командването на флота, преди да транспортирам задържаните — завърши Пери. — Дотогава ще ги държа на сигурно място.
— Много добре, капитане. Успешен лов! — Командир Трейси прекъсна връзката.
Пери затвори слушалката и се обърна към радиста.
— Трябва да се свържа с адмирал Рейнълдс веднага щом се върнем в „Омега“.
— Слушам, сър, ще направя всичко възможно.
Пери се върна обратно в командната зала. Командир Брат го погледна от мястото си.
— Какви са новините от Прудоу?
— Май цялата бъркотия се е стоварила в ръцете ни.
— Какво искате да кажете, сър?
— Искам да кажа, че се връщаме в дрейфащата станция. Трябва да забавляваме едни новопристигнали гости.
— Руснаците ли?
Пери бавно поклати глава.
— Просто поемете към станцията.
— Слушам, капитане!
Брат даде заповеди за потапяне.
Пери се мъчеше да подреди парчетата от пъзела, но много от тях все още липсваха. Накрая се отказа. Може би щеше да успее да дремне преди да стигнат до станцията. Усещаше, че скоро няма да има такава възможност.
Тъкмо отвори уста, за да предаде командването на Брат, когато дежурният на локатора докладва:
— До командира на мостика, имаме контакт Сиера Едно!
Всички застинаха. Сонарен контакт.
Командир Брат отиде при локатора BSY-1, където освен дежурния вече се бяха струпали и специалистите по електроника. Пери погледна мониторите и зелените водопади от данни, течащи по тях.
Дежурният се обърна към него.
— Друга подводница, сър. При това голяма.
Пери се взираше в екрана.
— „Дракон“.
— Прав сте, капитане — обади се Брат от оръжейната станция наблизо, докато задаваше курса и скоростта на целта. — насочва се право към „Омега“.
