— Тръгвай! — нареди той и посочи с глава към вече изчезналата група бегълци. Гласът му вибрираше от отката на собственото му оръжие, докато даваше радиостанцията на Мат. — Четвърти канал.
Мат взе предавателя, готов да побегне.
В този миг първият звяр рухна върху леда, сякаш се бе подхлъзнал, с подкосени крака. Продължи да се пързаля още малко, забил муцуна в леда, докато накрая спря. Очите му продължаваха да гледат напред, все така отразявайки в червено лъча на фенерчето. Но в тях вече нямаше живот.
Беше мъртъв.
Бръмченето в главата на Мат намаля до досаден сърбеж зад ушите. Брат скочи на крака.
— Оттегляме се.
Трупът на звяра блокираше останалите същества, но те приближаваха зад планината от обезобразено месо.
Мат и двамата моряци се оттеглиха до следващото разк лонение. Пушките продължаваха да сочат към мъртвата маса препречваща тунела.
— Това би трябвало да ги задържи засега — каза Гриър.
Трупът се раздвижи и се плъзна към тях, като леко се обърна на една страна. След това отново спря.
— Да бе, как ли пък не — промърмори Мат и отстъпи крачка назад.
— Какво става? — попита Гриър.
Трупът отново се плъзна напред.
— Другите го бутат отзад! — Брат беше повече поразен, отколкото уплашен. — Мамка му!
Бръмченето в главата на Мат, което неотдавна бе отслабнало, отново се засили. Но усети, че този път идва от друга посока, сякаш някой надничаше през рамото му. Обърна се към страничния тунел.
Две червени очи отразиха лъча на фенерчето обратно към него.
Само на десет метра разстояние.
Мат вдигна инстинктивно пистолета, докато съществото се хвърляше към него.
С крайчеца на окото си видя, че затворът все още зее отворен.
12:49
Без да може да разбере какво накара грендела да се махне, Аманда нямаше представа и къде се намира той в момента. Миньорската каска на Конър хвърляше полегат лъч в тунела, осветявайки оранжев маркер, нарисуван със спрей върху стената.
Един от знаците на Лейси Девлин.
Аманда се огледа. „Моля те…“
Върху синия лед се появи друг знак — зелен ромб. Трасе-то на Лейси най-сетне се бе пресякло с друго. Аманда изхлипа, Беше стигнала до картографираните райони на Лабиринта.
Отново вдигна предавателя и натисна бутона.
— Ако някой ме чува, открих маркирана пътека. Зелени ромбове. Тръгвам по нея. Не съм виждала съществото през последния един час. Моля ви, помогнете.
Изключи радиото, за да запази батерията, и започна да се моли. Ако поне някой слушаше…
Ускори крачка в мъртвешката тишина.
Докато вървеше от ромб към ромб, си даде сметка, че би трябвало да се намира в близост до изследваните райони на системата от ледени пещери. Реши да рискува. Завъртя лам-пата на каската и изгаси единствения си източник на светлина.
Тъмнината я обгради отвсякъде — близка, създаваща чувство за клаустрофобия. Сега бе глуха и сляпа едновременно.
След около половин минута очите и привикнаха към мрака и черния лед. Огледа се — първо с очи, а след това бавно започна да върти глава. Откри онова, което търсеше.
Отгоре, дълбоко в леда, светеше слаба звезда. Тук имаше хора с фенерчета.
Докато я гледаше, без да помръдва, светлината изведнъж се раздели на две звезди — по-слаби, но ясно различаващи се. Двете бързо се отдалечиха една от друга.
Едната се издигна нагоре и навън, избледня и накрая изчезна.
Другата се насочи към нея. Ставаше все по-ярка. Движеше се бързо.
Спасители… някой несъмнено я беше чул.
Страхуваше се да извика, особено като знаеше какво друго се спотайваше в тези тъмни тунели. Най- доброто за нея бе Да скъси разстоянието между себе си и движещата се светлина. Отново включи лампата.
В блясъка на крушката й другата светлина изчезна. Никак не искаше да заличи единствения лъч надежда, но беше твърде опасно да върви слепешком в ледения лабиринт. Освен това не смееше да изгуби трасето със зелените ромбове.
Ако спасителите и я бяха чули, те несъмнено я търсеха по него.
Забърза напред, като спираше всяка минута, за да изключи лампата и да провери местоположението си спрямо друга та светлина.
Освен това при всяко спиране търсеше помощ.
12:52
„Следвам зелените ромбове. Но моля ви, внимавайте. Хищникът, който уби Лейси и Конър, все още е някъде из тунелите.“
Радиото в джоба на Мат, дадено му от Гриър, продължаваше да повтаря сагата на изгубилата се жена. Вече се беше опитал да се свърже с нея, но тя или не можеше да прихване сигнала, или радиото и бе повредено. Каквато и да бе причината, самият Мат също си имаше проблеми.
Продължи лудешкия си бяг в ледения тунел с празен пистолет в едната ръка и фенерче — в другата.
Преди пет минути ловецът единак ги бе нападнал при пресечката и бе разделил Мат от двамата моряци. Те бяха открили огън, за да дадат време на Мат да избяга.
Не бяха успели.
След миг колебание звярът го подгони — като лъвица след отделила се от стадото газела.
Останал само с празния пистолет в ръка, Мат се затича презглава в тунела, като се подхлъзваше и пързаляше по стръмните участъци. Едва успяваше да се задържи на крака. Раменете му се блъскаха с всичка сила в ледените стени и издатъци. Но въпреки това нямаше никакво намерение да намалява. Вече бе видял колко бързо се движи раздразненото от раните си чудовище. Не смееше и да си помисли за скоростта, която би развил здрав екземпляр.
В продължение на няколко дълги минути не бе виждал никаква следа от чудовището. Може би се беше отказало. Дори бръмченето в главата му престана. Изглежда от съществата излизаше нещо като звук, който бе отвъд границите на възприятието на човешкия слух.
Сега той бе изчезнал.
Дали да се надява, че звярът също си е отишъл? Радиото отново изпращя. „Моля ви… ако чувате това, доведете помощ. Вземете оръжия! Все още продължавам да се движа по маркировката от зелени ромбове.“
Какво означаваше това, по дяволите? „Маркировката от зелени ромбове.“ Звучеше като реклама на мюсли „Лъки Чармс“.
„През последните четиридесет и пет минути не съм виждала следа от грендела. Сякаш е изчезнал. Може би е избягал.“
Мат се намръщи. „Грендел?“ Така ли наричаха нещото, което го бе нападнало? Ако е така, значи жената явно знаеше за ставащото тук повече от всеки друг.
Стигна тичешком един ъгъл, изпързаля се на пети и се обърна, за да вземе завоя. Тунелът пред него се разделяше на две. Лъчът на фенерчето му освети някакво странно цветно петно на леда. При входа на десния тунел имаше нарисуван син кръг, а на левия — зелен ромб.
