изкрещя:
— Командире! Имаме си компания!
Той се извърна.
Едно от съществата се плъзна през цепнатината в скалата, Последва го второ… и трето…
Краката им трепереха, но въпреки това се движеха неотклонно към тях. А и след петдесет хиляди години сигурно бяха ужасно гладни.
— Много бързо се събуждат — обади се Огден. В гласа му ясно се долавяше възхищение.
Брат посочи изхода.
— Навън! — изкрещя той. — Хайде, размърдайте се!
Трите чудовищни глави се извърнаха едновременно към източника на гласа. Отново усети ултразвуковият лъч да минава през него. Проклетите неща го засичаха с локатори те си.
— Мамка му! — изруга той и вдигна пушката си, отстъпвайки назад. Бяха се превърнали в дивеч!
Още две същества се измъкнаха от цепнатината.
— Уошбърн, всички да отстъпят в тунела. Веднага! Знаеш пътя. Ще се погрижа тези гадини да не се приближават прекалено много. Вдигна пушката си.
— Недейте! — замоли се Огден.
— Професоре, сега не е време за дебати.
11:58
На леда…
Мат усещаше гръбнака си като направен от желе. Вече повече от час водачът на снегомобила Франк О’Донъл караше с пълна скорост, без да обръща внимание на неравния терен. Сякаш беше яхнал пневматичен чук. Всяка костица в тялото му се тресеше и болеше.
Гледаше в бушуващата снежна виелица навън. Ветровете подмятаха машината. Отдавна се бе отказал от надеждите си да убеди моряците да не продължават към руската полярна станция. Единственото, което спечели, бяха опитите на всеки пет минути да се свържат с другия „Сно-Кат“.
Никой не отговаряше.
Опитаха се също така да се свържат с базата по късовълновия канал, но и тук нямаха късмет. Като че ли бяха останали съвсем сами.
Страхът за Джени сякаш се превърна в камък с размери на грейпфрут в корема му. Беше му трудно да преценява какво става непосредствено около него.
— Ето я станцията! — обади се О’Донъл и посочи право напред. В гласа му се долавяха радост и облекчение. — Поне са оставили проклетите светлини включени.
Мат се наведе напред, радостен, че може да се откъсне от безпокойните си мисли. Крейг го погледна с блеснали очи.
Ледени хребети се издигаха като планина пред тях. Снегът се носеше хоризонтално над повърхността и скриваше всякакви подробности. Но недалеч от основата на един връх в сумрака се виждаше светлина.
— Не виждам никаква станция — каза Крейг.
— Под повърхността е — обясни водачът. — Цялата е вкопана отдолу.
Снегомобилът се насочи към блестящия маяк, като подскачаше над неравния лед. Мат забеляза и други превозни средства, наполовина затънали в снега, паркирани на завет между хребетите. Имаше дори закотвена лодка за лед със спуснати платна. Минаха покрай тях и продължиха право към светещия отвор.
— Мамка му!
Възклицанието на лейтенант Гриър ги стресна. Всички се обърнаха в посоката, към която гледаше и той. През снежната виелица Мат видя нещо, което му се стори абсолютно невъзможно. Разбивайки леда, от дълбините се издигаше командна кула на подводница, от която се стичаше вода и се издигаше пара.
— Руснаците! — изсъска Пърлсън. — Изпревариха ни!
Мат огледа полинята, в която изплаваше подводницата.
Беше малка, прекалено малка за огромния руски съд. Имаше място едва ли не единствено за кулата.
— Какво ще правим? — попита той.
— Горивото почти свърши — каза О’Донъл.
Гриър беше най-старши по чин. Човекът мислеше бързо. Изобщо не се поколеба.
— Карай към станцията!
Мат кимна в мълчаливо съгласие. Трябваше им прикритие. Оставането им тук означаваше смърт. Хидрофоните на подводницата със сигурност бяха засекли движещия се по леда снегомобил. Руснаците знаеха, че са тук.
О’Донъл отново натисна газта до дупка. Мат подскочи чак до тавана, когато минаха през един особено висок хребет.
— Дръжте се! — извика О’Донъл.
„Намери кога да го кажеш“ — помисли си Мат, като разтриваше главата си.
Гриър сграбчи седалката пред него. — О’Донъл…
— Виждам ги, сър!
Мат погледна към подводницата. Мъже в бели канадки се изкачваха по подвижния и мост. Към тях се насочиха оръжия.
Снегомобилът рязко зави и се понесе към входа на базата.
— Намали! — извика Крейг от предната седалка, опрял здраво ръце в панела пред него.
Очите на Мат се разшириха, когато разбра какво е намислил водачът.
Полетяха право към тунела.
Стрелбата започна изведнъж. Куршуми влетяха в задната част на снегомобила. Сякаш някой беше взривил пакет фишеци точно до тях. Шумът ги оглуши. Задният прозорец се пръсна.
И в този момент снегомобилът достигна тунела.
О’Донъл се наведе напред и рязко удари спирачките, но набраната инерция изобщо не можеше да бъде намалена. Машината се понесе надолу по стълбите. Задницата и се вдигна високо във въздуха и удари ледения таван. Задната част на кабината се смачка при сблъсъка, после снегомобилът отново удари стълбите. Веригите остро изскърцаха.
Пътниците се превърнаха в кълбо от мятащи се във всички посоки крайници. Отгоре им се посипаха още стъкла.
За миг Мат зърна стоманени врати, носещи се право към тях.
От удара всички полетяха напред. Мат се прекатури през седалката и удари предното стъклото с рамо. Стъклото излетя от рамката си. Той се претърколи през капака, наполовина покрит с парченца стъкло. Плъзна се чак до пода и се строполи пред снегомобила.
Е, поне бяха спрели.
— Добре ли си? — попита Крейг, докато Мат се изправяше на крака.
Репортерът се беше навел навън от кабината, раната на главата му се беше отворила отново.
— По-добре от теб — отвърна Мат, като провери крайниците си.
О’Донъл изстена и опита да се изправи в седалката си. Беше се ударил силно във волана и май бе пукнал ребро. Гриър и Пърлсън вече се бяха изправили и гледаха през задното стъкло в очакване на руснаците.
Мат огледа машината. Снегомобилът се бе забил във вратата като тапа в гърлото на бутилка.
— На това му се казва обслужване от врата до врата.
— Всички навън! — нареди Гриър, вдигна оръжието си от пода и посочи към станцията.
Вратите бяха част от основната конструкция на станцията, но предното стъкло го нямаше и така разполагаха с готов изход. Мат им помогна да пропълзят по капака.
— Бързо надолу! — викна Гриър, който се провря последен. — Катастрофата ще забави руснаците, но не се знае за колко време.
Всички заедно забързаха по коридора. Гриър настигна Мат и му подаде деветмилиметрова „Берета“.
