Нямаше да успеят да се измъкнат.
В този момент морето погълна външните камери и скри гледката.
Експлозията беше оглушителна. „Дракон“ подскочи сякаш ударена с гигантски чук, наклони се и видеокамера отново се подаде над водата. Мониторът показваше половина та от полинята откъм кърмата. В края и се бе образувало заливче. Кнехтите летяха високо във въздуха. Над леда водата гореше огън.
Ракетата бе пропуснала! На косъм, но въпреки това бе пропуснала. Сигурно някой щастлив порив на вятъра бе запратил станиола нагоре и бе отклонил ракетата с няколко градуса.
Но от силното сътресение „Дракон“ бе преобърната на една страна и принудена отново да се появи малко над повърхността. Но не за дълго. Подводницата се стабилизира и продължи потапянето. Външните палуби изчезнаха под кипящата вода.
Миковски благодареше на всички богове на моретата и хората и се извърна от екрана.
В същия миг нещо привлече вниманието му на съседния видеомонитор. Камерата вече се намираше на метър под водата и бе насочена към повърхността. Образът бе слаб, но изпъкваше живо през чистата вода на Северния океан на фона на пламъците от експлозията на ракетата.
Войник, облечен в полярни камуфлажни дрехи, се бе изкатерил на близкия хребет. На рамото си бе закрепил дълга черна тръба, насочена право към камерата.
Базука.
От края на тръбата блъвна огнен език.
— Готови за удар! — изрева Миковски.
Още по време на вика „Дракон“ се разтресе от попадение то. Този път нямаше пропуск.
Тъпанчетата му изпукаха, когато ракетата се взриви някъде в кърмата, пробивайки отвор в обшивката. Бронебойна глава.
Пълнеха се с вода. В мостика нахлу дим. Вече с пълни резервоари, „Дракон“ се изправи с носа нагоре, когато в задната част започна да нахлува още вода. Навигаторът се мъчеше с всички сили да изправи подводницата. Григор се бе навел над него и крещеше нещо.
Ушите на Миковски пищяха. Не можеше да чуе думите му.
Подводницата продължи да се накланя. Силен метален звън проби временната глухота на капитана. Ръчно и автоматично се затваряха херметически люкове, изолирайки всички наводнени секции.
Миковски се наведе, за да запази равновесие. Подът се бе наклонил на тридесет градуса.
Гледаше на монитора как носът на „Дракон“ се показва над повърхността, издигнат високо във въздуха като муцуна на кит, докато натежалата кърма продължаваше да потъва надолу.
Отново бяха изложени на прицел.
Миковски бързо се огледа за самотния войник, който бе изстрелял ракетата. Мъжът тичаше с все сили към противоположната страна на хребета.
„Защо бяга?“
Отговорът се появи от снежната вихрушка миг по-късно. Два хеликоптера, бели като виелицата — „Сикорски Сийхоук“ и „Сикорски Н-92 хелибъс“. От втория увиснаха въжета и по тях започнаха да се спускат хора с оръжия на гърба. След това хеликоптерът направи широка дъга и се насочи към дрейфащата станция.
Миковски можеше да се досети кои бяха новопристигналите. Белият призрак го бе запознал със ситуацията.
Американските „Делта Форс“.
Другият хеликоптер полетя към подводницата, бръмчейки като муха под носа на умиращ бик. Миковски гледаше втренчено. Знаеше, че са обречени. „Дракон“ потъваше в океана с кърмата надолу. Най-доброто, което можеше да направи капитанът за екипажа си, бе да моли противника за милост.
Тъкмо се готвеше да нареди на хората да напуснат подводницата, когато хеликоптерът застана точно над тях. Миковски примижа към монитора. Имаше нещо странно в долната част на летателния апарат. Отне му цяла секунда, докато Разбере какво вижда.
Барабани… няколко сиви барабана бяха прикрепени към Корема на сийхоука, подобно на грозд стоманени яйца.
Разпозна ги веднага. Всички командири на подводници можеха да ги разпознаят.
Дълбочинни бомби.
Гледаше как първият цилиндър се откачва от хеликоптера и полита надолу към ранената подводница.
Миковски знаеше каква ще бъде съдбата на екипажа му. Нямаше да има милост.
15:02
„Полярен страж“
Пери стоеше в помещението на „Циклоп“ сред водите на Северния океан. „Полярен страж“ се бе отдалечила на безопасно разстояние от мястото на сражението и оставаше безмълвна под водата. Дори двигателите бяха изключени.
При първото ракетно попадение Пери бе наредил да се потопят още по-дълбоко. Очевидно „Дракон“ се намираше под атака от повърхността. Това бе потвърдено миг по-късно, когато дежурният на локатора съобщи за успешна ракетна атака. От осемстотин метра разстояние бяха чули експлозията и последвалото бълбукане от улучената подводница.
— Май кавалерията най-сетне пристигна — бе казал с мрачно облекчение лейтенант Лианг, изразявайки мнението на всички.
Помощник-капитанът по всяка вероятност бе прав. Нападателите несъмнено бяха отрядът на „Делта Форс“, споменат в последното съобщение на адмирал Рейнълдс.
Въпреки това Пери искаше потвърждение, преди да допусне който и да било да разбере за присъствието им в тези води. Времето на атаката бе избрано прекалено точно. Как са успели „Делта Форс“ да минат през бурята и да пристигнат тъкмо когато трябваше? И защо досега не бяха чули двата хеликоптера? Дали не са летели прекалено високо, за да бъдат засечени с хидрофоните, преди да се спуснат рязко и да атакуват?
Пери не обичаше въпроси, на които не можеше да даде отговор. А и в подводницата параноята е средство за оцеляване. Тя държи съзнанието нащрек.
Така че сега стоеше в носовата част и наблюдаваше битка та през прозореца на „Полярен страж“. Искаше му се да види с очите си какво става. Беше се опитал да използва външните камери от мостика, но те нямаха достатъчно увеличение, за да преодолеят разстоянието.
Ето защо Пери гледаше битката през най-обикновен бинокъл.
„Дракон“ бе вдигнала носа си над водата, откроен на фона на светлината, проникваща от откритото езеро отгоре. Беше се наклонила на повече от шестдесет градуса, почти вертикално.
Пери гледаше и знаеше, че колегата му там сигурно чуваше алармата за евакуация. Битката вече бе приключила. Руският екипаж имаше една-единствена възможност — да напусне кораба.
В този миг ярка светкавица подпали водата и прогори образа в ретината му, преди временно да го ослепи. Примигваше замаян, докато до него достигна глухият рев на експлозията. Звучеше точно като гръмотевица, последвана от разтърсване на палубата от ударната вълна.
Зрението му се избистри. „Дракон“ се бе изправила вертикално нагоре, оградена от водовъртеж от мехурчета. Парчетата лед, потопени от взрива, изплаваха обратно към повърхността.
Интеркомът избръмча.
— Капитане, тук е мостикът. Прихващаме дълбочинна бомба!
Пери забърза към изхода и пътьом натисна бутона.
— Изчезваме! — нареди той, промуши се през люка и се затича към мостика.
Втора експлозия разтресе подводницата. Ледените води тук бяха станали прекалено горещи.
15:03
Дрейфаща станция „Омега“
