ватерлинията на умиращата подводница. Сиво метално копие полетя покрай потъващото и туловище и се устреми нагоре във въздуха.
Ракетата летеше, прицелена точно във висящия горе хеликоптер. Беше невъзможно пилотът да успее да отклони машината навреме.
— Христе! — изкрещя Делта Едно, забелязвайки опасността.
Торпедото удари хеликоптера — мина през него като стрела, пронизваща целта си.
Кантър затаи дъх.
Перките удариха острия връх на реактивното торпедо Взривът, усилен от двете останали дълбочинни бомби, все още прикрепени към хеликоптера, пръсна кълбо от огън и метал.
Кантър залегна зад хребета, търсейки прикритие от дъжда от стомана и гориво. През трясъка на експлозията чу издайническия звук на двигателя на втория хеликоптер.
Погледна през рамо.
Товарният хеликоптер се носеше над главата му. Кантър видя как горящите отломки пронизват корпуса му. Въртящата се перка попадна право в пилотската кабина. Хеликоптерът се наклони на една страна и перките му се завъртяха вертикално във въздуха.
Кантър се мъчеше да се изправи, но хлъзгавият лед и силният вятър му изиграха лоша шега. Падна. Опита се да стане отново, забил пръсти в острия лед. С върховете на обувките се мъчеше да се закрепи за нещо.
Отново погледна нагоре. Хеликоптерът падаше неудържимо към него, въртейки се около собствената си ос. Бе невъзможно да се измъкне навреме.
Кантър просто се претърколи по гръб и погледна в лице смъртта си.
— Мамка му…
Не можа да измисли нищо по-мъдро и именно това го вбеси най-много.
15:14
„Полярен страж“
Пери чуваше докладите от всички постове, но умът му почти не ги регистрираше — вниманието му все още бе насочено към онова, което се бе случило.
Малко преди това „Дракон“ бе потънала надолу към дълбокия пролом на океанското дъно, минавайки границата, след която налягането щеше да смачка подводницата като консервена кутия. Пери чу със собствените си уши как руското чудовище пое последен дъх, преди да изчезне завинаги.
Но не си бе отишло само.
Плаващият лед е чудесен барабан, когато предава звука на водата под него. Пери чу всичко, което се случи. След това единият от хеликоптерите се стовари върху леда и го разтърси. Можеше да го види през перископа. Останките му дълго горяха, подпалени от собствените му масло и гориво. После ледът се разтопи от жегата и отпусна хватката си. Смазаният хеликоптер потъна в океана, гонейки „Дракон“ надолу в дълбините.
Сега навсякъде се бе възцарила мъртва тишина.
Пери поддържаше пълно мълчание.
Какво ставаше, по дяволите? Беше откъснат от света и не знаеше какъв да бъде следващия му ход. Трябваше ли да излезе на повърхността и да се свърже с онези, които бяха елиминирали руснаците? Наистина ли това бе отряд на „Делта Форс“, или се бе появил трети съперник? Ами руската полярна станция? Дали тя все още се намираше в ръцете на руснаците?
— Сър? — Лейтенант Лианг го гледаше с очакване. — Да се приготвяме ли за изплаване?
Това бе най-логичната следваща стъпка. Но Пери не бързаше да я направи.
Подводницата е най-ефективна тогава, когато никой не знае, че е там. Все още не бе готов да се лиши от това предимство. Бавно поклати глава.
— Още не, лейтенант, още не…
15:22
Командване на Тихоокеанския подводен флот Пърл Харбър, Хавайски острови
Адмирал Кент Рейнълдс мина през тридесетсантиметро-вата противоударна врата на оперативната зала на командването. Там вече го чакаше подбраният екип експерти, повикани през изминалата нощ. Повечето бяха измъкнати от леглата си.
Тежката врата се затвори зад него и ключалките изщракаха.
В центъра на помещението се простираше дълга заседателна маса от полирано местно дърво коа — истинско хавайско съкровище в богати тъмни тонове, макар че прекрасната и повърхност почти не се виждаше от купищата листа, книги, папки, диаграми и преносими компютри.
Около масата бяха насядали специалистите по комуникация, разузнаване и Русия и работеха самостоятелно или на малки групи. Гласовете им бяха приглушени, стараеха се разговорите да си останат в рамките на групичката. Дори тук отделните фракции с неохота споделяха тайните си.
Висок мускулест мъж пристъпи до една от осветените отзад карти на стената. Носеше костюм „Армани“, но сакото беше на облегалката на стола, ръкавите на ризата му бяха запретнати до лактите. Това бе Чарлз Лендли от НРС — Националната разузнавателна служба. Близък семеен приятел, женен за една от племенниците на Рейнълдс. Изучаваше карта на района на Арктика, изобразен така, че Северният полюс попадаше точно в средата.
Обърна се. Лицето му издаваше умора, но въпреки това се усмихваше приветствено.
— Адмирал Рейнълдс, благодаря, че дойдохте толкова бързо.
— Какво има, Чарли?
Преди пет минути адмиралът бе прекъснат, докато водеше конферентен разговор с командващия Атлантическия подводен флот, но Чарлз Лендли не би го повикал, освен ако въпросът не търпеше отлагане.
— SOSUS е прихванала серия експлозии.
— Къде?
SOSUS бе океанска подслушвателна мрежа от хидрофони. Можеше да улови и китова пръдня във всяко кътче на седемте морета.
Чарли посочи една точка на картата.
— Смятаме с увереност осемдесет и пет процента, че това са координатите на дрейфаща станция „Омега“.
Адмирал Рейнълдс трябваше да си поеме дълбоко дъх. Страхът за дъщеря му Аманда изобщо не го бе напускал през последните часове, а сега пламна в изгаряща болка зад гръдната кост.
— Анализ?
— Смятаме, че става въпрос за серия дълбочинни взривове. Освен това доловихме и сигнали на имплодираща подводница. — Чарли повдигна едната си вежда. — Преди това прихзанахме нещо, което приличаше на двигатели на хеликоптери… но сигналите бяха прекалено слаби, за да се определи със сигурност.
— Ударен отряд?
Чарли кимна.
— Засега така смята разузнаването. Но без картина от сателита „Биг Бърд“ си оставаме слепи.
— След колко време шпионинът ще се измъкне от магнитните бури?
— Най-малко след два часа. Всъщност предполагам че тъкмо затова руснаците се помайваха две седмици след изтичането на информация за откритието. Чакали са удобен момент, за да действат, без да видим.
— А ударният отряд, потопил подводницата?
— Все още работим върху това. Би могъл да бъде втори руски отряд — в такъв случай сме изгубили „Полярен страж“. Или пък екипът от „Делта Форс“ е видял сметката на „Дракон“.
Адмирал Рейнълдс си позволи миг надежда.
