„А освен това трябва и да се доберем дотам.“
Пери хвърли поглед към спидометъра. Четиридесет и два възела6. За всяка подводница бе трудно да се движи в пълна тишина, но това бе едно от преимуществата на „Полярен страж“. Пък и не смееха да се движат по-бързо. Ако „Дракон“ регистрираше шума на перките им или някакъв друг издайнически сигнал, с тях бе свършено.
Мислено изчисли времето, което щеше да им е необходимо да стигнат до „Омега“, да заемат позиция, да организират спасяването… и да избягат. Не разполагаха с толкова време. Погледна помощника си.
Лианг мълчеше. Той също разбираше. Всички разбираха. За пореден път се приготви да нареди да обърнат. Бяха се опитали, но вече всичко бе безнадеждно. Руснаците ги бяха победили.
Но в същия миг си представи усмивката на Аманда, бръчките в ъгълчетата на очите и, когато се смееше, начинът, по който се движеха устните и — меко, сладко…
— Лианг — каза Пери, — трябва да попречим на „Дракон“ да отплава.
— Да, сър.
— Искам да насочиш към тях активния локатор.
— Сър?
Пери се обърна към хората си.
— Трябва да накараме „Дракон“ да разбере, че във водите му има и още някой. Че някой го наблюдава. — Той замълча, след което започна да излага плана си на глас. — Те предполагат, че сме се махнали, че наоколо няма свидетел на това което ще се случи. Като се издадем, капитанът им ще бъде принуден да се свърже с началника си, да се забави поне малко. Може би това ще ни спечели времето, от което се нуждаем.
— Но те ще бъдат в пълна готовност и нащрек — обади се Лианг — — При това положение няма да можем да се промък-нем под носа им и да извършим спасителната операция.
— Зная. Изпратени сме на север да проверим възможностите на „Полярен страж“. Да докажем бързината и невидимостта му. Тъкмо това се каня да направя.
Лианг пое дълбоко въздух.
— Слушам, сър. Пери кимна.
— Само веднъж… след което пълна тишина.
— Слушам, сър! — Помощникът се обърна към локатора и започна да го настройва.
Пери продължи:
— Веднага щом изключим локатора, искам кормчията да насочи кораба на четиридесет и пет градуса встрани от сегашния курс. Не искам да ни прихванат. Ще продължаваме бързо и тихо.
— Като призрак, сър — Лианг направи кръгом и се върна на мястото си.
Един от техниците внезапно скочи на крака.
— Сър! Прихващам отваряне на клапани! От „Дракон“ е!
Пери изруга. Руската подводница се готвеше да се потопи, изхвърляше въздух и пълнеше резервоарите си с вода. Бяха закъснели. Евакуацията вече бе приключила.
Помощникът му го гледаше напрегнато. Изражението му питаше — „Да продължаваме или да се отказваме?“ Пери срещна погледа му, без да трепне.
— Позвънете им на вратата.
Лианг се обърна и отпусна длан върху рамото на главния техник, който завъртя ключовете и натисна копчето.
Свърши се. Токущо се бяха издали. А сега трябваше да чакат реакцията. И без това дългият миг се проточи сякаш безкрайно. Палубата се наклони, докато поемаха по новата траектория.
Пери стоеше, стиснал юмруци.
— Пълненето спря, сър — прошепна техникът.
Обаждането им бе чуто.
— Сър! — друг техник бе скочил на крака и трескаво се мъчеше да привлече вниманието му. — Долавям друг сигнал през хидрофоните — изсъска той и посочи слушалките си „Друг сигнал?“ Пери забърза към него.
— Откъде?
Очите на техника посочиха нагоре.
— Точно над нас, сър.
Пери взе слушалките и ги притисна до ушите си. Чуваше се нещо като бавно биещи барабани… повече от един… темпото бързо се увеличаваше.
Навремето Пери също бе служил като хидролокаторен техник. Знаеше какво барабани върху леда над главите им.
— Ротори — прошепна той. Техникът кимна.
— Имаме две птички във въздуха.
14:56
На борда на „Дракон“
Миковски получаваше същата информация от своите техници. Само преди миг към подводницата бе насочен локаторен лъч — преднамерено и точно. Очевидно под водата не бяха сами, а сега се бе присъединила и компания в небето.
„Дракон“ бе засечен и хванат в капан.
Ако лъчът идваше от друга подводница, тя със сигурност вече ги бе взела на прицел. Почти усещаше торпедото, насочено към задника му. Фактът, че наоколо все още нямаше „рибки“, означаваше, че лъчът е само предупреждение: не мърдайте или ще изкараме лодката ви от водата.
Нямаше никакъв начин да се защити. Заклещен в полинята, „Дракон“ нямаше възможност да маневрира и да избяга от вражеската атака. Заобиколени отвсякъде от лед, дори нямаше как да определят мястото на противника. Докато се намираха на повърхността, бяха като наполовина слепи.
И все пак не това беше най-голямата заплаха.
Погледна през рамото на помощника си към радарния екран. Снежната виелица и магнитната буря в района превръщаха показанията му в същински хаос. Към тях се носеха два хеликоптера, летящи ниско над леда, което правеше контакта труден, а прицелването — невъзможно, особено при носещите се навън вихрушки.
— Приближават покрай хребетите — предупреди Григор.
— Регистрирам изстрелване на ракета! — извика един от дежурните на радара.
— По дяволите! — Миковски погледна към мониторите на външните камери. Едва различаваше смътните очертания на ледените хребети около езерото. Останалият свят бе потънал в непроницаема белота. — Въздушни контрамерки. Изстреляйте защитата!
Подводницата бе най-уязвима на повърхността. Би предпочел да лежи на дъното на някой дълбок пролом в океана, отколкото да се намира тук. И тъкмо това смяташе да направи… Майната му на онзи, който го бе засякъл! По-добре да поеме риска под водата.
— Потапяне! — изкрещя той на Григор. — Включи алармата!
Разнесе се вой на сирена. Подводницата забоботи, когато резервоарите и започнаха да се пълнят.
— Продължавайте с въздушната защита, докато не се потопим! — Миковски се обърна към пулта за управление на огъня. — Искам да знам кой е долу с нас. Офицер, трябва ми прицел и отговор веднага щом се озовем под леда.
Кимвания отговориха на заповедите му.
Вниманието на Миковски отново се насочи към видеомонитора. От палубата във въздуха се носеха парчета нарязан станиол, предназначени да заблудят приближаващата ракета и да я отклонят от действителната и цел. Но свирепите пориви на вятъра отнасяха станиола в мига, в който биваше изхвърлен от отворите, и оставяха подводницата незащитена.
Щом резервоарите се напълниха, „Дракон“ започна да потъва като камък… но не и преди Миковски да забележи движение на монитора.
Снежна спирала… идваща право към тях. Ракета „Сайд-Уиндър“.
