Полярна станция „Грендел“
Докато се катереше с мъка по поредния леден хребет, Джени бе благодарна, че баща и беше останал на „Омега“ Теренът тук беше жесток. Ръкавиците и вече бяха нарязани от острия като нож лед. Пръстите и горяха, прасците се сковаваха от болка. Останалата част от тялото и бе замръзнала до мозъка на костите.
С тежка въздишка — по-скоро стон — тя се издърпа на ръба на хребета.
Ковалски вече се бе покатерил и и помогна да се изправи Двамата заедно се спуснаха по задници по другия склон.
— Добре ли си? — попита я той, докато я издърпваше на крака. Тя кимна, като дишаше тежко в ледения въздух, и се обърна назад за да види как Бейн и мичман Помаутук преодоляват хребета. Младежът избута кучето, за да му помогне да се покатери. След това двамата се плъзнаха надолу.
— Още колко ни остава? — попита Джени.
Том погледна часовника си, в който имаше и компас. Посочи с ръка.
— Още стотина метра.
Джени погледна натам, където сочеше. Изглеждаше непреодолимо. Беше им необходим цял час, за да успеят да минат през първия пояс ледени хребети, които се извисяваха над погребаната станция. Теренът пред тях бе нагънат, напукан и набразден. Сякаш трябваше да минат през камари от натрошено стъкло.
Но нямаха друг избор.
С мъка продължиха напред. Вятърът бушуваше над главите им, сякаш някъде горе се разбиваха вълни в скалист бряг. Снегът се виеше около тях от резките пориви.
Джени продължаваше да използва широкия гръб на Ковалски като щит. Якият матрос беше като някакъв глинен Голем, проправящ си спокойно път през снега и леда. Съсредоточи се върху раменете и гърба му, мъчейки се да върви в крачка с него.
Изведнъж Ковалски рязко залитна и се отпусна на едно коляно, размахвайки ръце.
— Мамка му!
Кракът му бе стъпил върху тънък лед, под който имаше малко езерце. Потъна до бедрото, преди да се хване за ръба. Изтъркаля се настрани, като сипеше порой ругатни, и измъкна мокрия си крак от ледената вода.
— Страхотно, мамка му! Май все ми е писано да падам в проклетата вода.
Въпреки приповдигнатия тон Джени забеляза истински страх в очите му. Двамата с Том му помогнаха да се изправи.
— Не спирай да се движиш — каза тя. — Топлината на тялото ти и движението ще те предпазят от замръзване.
Ковалски се отърси от ръцете им.
— Къде е шибаната вентилационна шахта?
— Съвсем наблизо! — Том поведе, следван неотлъчно от Бейн. Ковалски тръгна след тях, като сърдито мърморещ нещо.
Джени, която вървеше на крачка зад него, чу слабо пляскане някъде отзад. Хвърли поглед през рамо. Парчетата лед се поклащаха във водата, развълнувана от нещо отдолу. „Просто течение.“
Продължи след останалите.
След още пет минути обещанието на мичман Помаутук се сбъдна. Заобиколиха един леден пик и се озоваха пред истински планински връх, който запречваше пътя им.
Джени зяпна в краката си. Не можеше да повярва, че се движи върху айсберг. Същинско чудовище, продължаващо километър и половина под водата.
— Къде е вентилационната шахта? — попита Ковалски. Зъбите му тракаха от студа.
— Ето там — Том посочи черния отвор на тунел, започващ в основата на планината. Беше прекалено правоъгълен, за да е с естествен произход. Страните му бяха с дължина около метър. Месинговата врата, която някога се беше затваряла, сега зееше наполовина погребана в снега.
„Полярни мечки — помисли си Джени. — Търсели са убежище.“ Приближи предпазливо.
Том измина разстоянието, без изобщо да се страхува, и застана на четири крака.
— Трябва да внимаваме. Доста е стръмно. Към четиридесет и пет градуса. Най-добре да използваме въжето.
Джени изрови фенерчето от джоба си и му го подаде. Тон го включи и освети вътрешността на тунела.
— Май прави внезапен завой на около десетина метра надолу — каза той и посочи с фенерчето. Смъкна намотаното въже от рамото си. — Прилича на входовете на нашите снежни къщи.
Джени се наведе напред. За входните коридори на иглуто на инуитите бе типично да правят един или два остри завоя, преди да стигнат до основното помещение. Така носеният от ветровете сняг не можеше да проникне направо в дома.
— Мамка му! Давайте да влизаме вътре — Ковалски трепереше целият.
Докато се изправяше, косъмчетата на врата и изведнъж настръхнаха. Като шериф бе развила остри възприятия — бяха и необходими, за да може да оцелее. Не бяха сами. Рязко се извъртя, стряскайки с неочакваното си движение Ковалски.
— Какво… — Той също се обърна.
Нещо изпълзя иззад ледения пик. Беше тежко, с подобна на куршум глава и черни очи. Ноктите му се забиваха в леда. Вдигна муцуната си и подуши въздуха към тях.
Джени зяпаше, замръзнала на място. Какво беше това, по дяволите?
Бейн скочи напред и предупредително излая.
Съществото се извъртя към внезапната заплаха. Устните му с цвят на боровинка се изтеглиха назад, разкривайки челюсти на белуга.
За Джени това бе повече от достатъчно. Беше израснала в Аляска и знаеше, че ако нещо има зъби, непременно ще се опита да се нахрани с теб.
— Бързо вътре! — извика тя и сграбчи Бейн за козината на шията. — Хайде!
Том нямаше нужда от допълнително подканване. Знаеше как да изпълнява заповеди и сега чудесно демонстрира уменията си. Хвърли се по корем в шахтата и се плъзна надолу по леда.
Джени отстъпи към отвора, като дърпаше Бейн.
Ковалски и направи знак да влиза вътре. Когато се обърна, изпусна Бейн. Вълкът се отдалечи на няколко крачки и отново залая. Пресегна се да го хване, но бе спряна.
— Остави кучето! — изръмжа Ковалски и я натика вътре.
Последва я по петите, оставяйки я без избор.
Плъзна се надолу по стръмната ледена шахта.
— Бейн! — рязко извика тя. — Тук!
Погледна през рамо, но масивното тяло на Ковалски изпълваше тунела. Скоростта им леко се забави, когато приближиха острия завой.
— Пълзи! Давай напред! — подкани я той.
Шахтата зад тях внезапно притъмня.
— Мамка му! След нас е!
Джени стигна завоя и погледна назад. Създанието се спускаше надолу по шахтата, като се извиваше и плъзгаше бързо върху гладкия си корем.
Бейн се носеше само на метър-два пред него.
— Мърдай! — извика Ковалски и се опита да я бутне напред.
Но този път тя се удържа на място, като трескаво се мъчеше да намери нещо в канадката си. Накрая измъкна сигналния пистолет.
— Залегни! — и го насочи нагоре в шахтата.
Матросът се залепи за пода.
Джени се прицели над ухото на вълка и стреля. Ракетата полетя напред, накара Бейн да изскимти уплашено и екс-лодира право в муцуната на звяра.
Той изрева, когато светлината избухна около него и го заслепи напълно. Започна да търка с крайниците
