— Би трябвало да са „Делта Форс“. От Специалните части разбрах, че отрядите са били разгърнати преди руската атака.
Чарли се вгледа в него. Очите му бяха присвити и в тях се четеше болка. Адмиралът събра кураж за онова, което щеше да чуе. Нещо не беше наред.
— А аз разбрах нещо друго — прошепна приятелят му.
Погледът на адмирал Рейнълдс се стрелна към хората, които събираха и анализираха данните. Чарли не бе споделил за откритието си с никого от другите. Адмиралът чувстваше, че следващите новини са истинската причина, заради която бе извикан толкова спешно. Болката в гръдния му кош стана още по- пронизваща.
Чарли го отведе до странична маса под една от картите. Върху нея имаше титаниев лаптоп. Върху плоския му екран плуваше емблемата на НРС. Чарли въведе паролата си. После постави палеца си върху скенера за пръстови отпечатъци и отвори един файл.
Отстъпи назад и му направи знак да приближи.
Адмирал Рейнълдс се наведе към екрана. Беше паметна записка от Пентагона с гриф „Строго секретно“ отпреди една седмица. Заглавието бе с дебел получер шрифт: ОП. ГРЕНДЕЛ.
Чарли бе получил достъп до този файл чрез НРС по собствените — канали. Организацията му имаше очи и уши навсякъде. С подчертан интерес започна да изучава картата на Азия. Тя нямаше нищо общо със сегашната ситуация, но явно прикова вниманието му.
Адмирал Рейнълдс измъкна от джоба си чифт очила за четене и се наведе напред. Паметната бележка се състоеше от три страници. На първата се описваше онова, което се знаеше за руската полярна станция. Докато четеше, зрението му се замъгли, сякаш тялото му физически се мъчеше да отхвърли онова, което виждаше. Но място за съмнение не можеше да има. Дати, имена — всичко бе там.
Погледът му се спря върху думите „експерименти с хора“ — те го накараха да си спомни разказите на баща му от войната, за освобождаването на затворниците от нацистките концлагери, за зверствата, извършвани в мрачните коридори.
„Как са могли?“
Продължи да чете с отвращение. Последната част от доклада описваше реакцията на Въоръжените сили на САЩ цел, задачи, заключителни сценарии. Прочете какво се криеше в полярната станция и крайната цел на операция „Грендел“.
Чарли отпусна ръка на рамото му, за да го успокои.
— Реших, че трябва да го знаеш.
Изведнъж адмирал Рейнълдс осъзна, че диша с мъка „Аманда…“ Болката зад гръдната кост блъскаше навън обхвана лявата му ръка. Стоманени клещи обхванаха гърдите му и се стегнаха.
— Адмирале?
Ръката на рамото му се стегна и го задържа, когато краката му омекнаха. Като през мъгла видя как другите в помещението бавно се обръщат към тях.
Някак си се бе озовал на колене на пода.
— Извикайте помощ! — изкрещя Чарли, като се мъчеше да го задържи.
Адмирал Рейнълдс се пресегна и стисна ръката му.
— Трябва… трябва да се свържа с капитан Пери.
Чарли гледаше надолу към него. Очите му бяха изпълнени с тревога и мъка.
— Вече е твърде късно.
Надпревара за станцията
9 април, 15:23
Полярна станция „Грендел“
13. Мат потрепери, докато се навеждаше над плана на станцията. Картата бе разпростряна на пода на поредното тясно сервизно помещение, издълбано в леда. Коленичи до листа заедно с Крейг и Аманда от двете му страни. Срещу него бяха приклекнали Уошбърн, Гриър и капитан трети ранг Брат.
Групичката на биолозите се беше скупчила в единия край, Доктор Огден стоеше облегнат на стената, със затворени очи Устните му беззвучно помръдваха, сякаш си говореше сам, залутал се някъде в мислите си. Тримата докторанти — Магдален, Антъни и Зейн — се бяха сгушили един в друг с еднакви изражения на мъка и страх.
От огнената смърт на старшина Пърлсън бе изминал половин час. Подгонена от притока на адреналин, групата бе избягала тук, в едно от сервизните помещения на трето ниво.
Вече бяха обсъдили няколко различни стратегии — да останат заедно или да се разделят и да избягат през плетеницата сервизни шахти, за да намалят риска от залавянето на цялата група, и дори да се опитат да достигнат до повърхността и да отмъкнат паркираните снегомобили. Но след като обмислиха всички за и против, стана ясно само едно: във всеки сценарий щяха да имат по-добри шансове за оцеляване, ако разполагаха с допълнителна огнева мощ.
Ето защо преди да вземат каквото и да било решение, първо трябваше да стигнат до оръжейната. Уошбърн бе инвертаризирала склада от времето на Втората световна война. Там имаше няколко кутии с руски гранати, три немски огнемета и пирамида от смазани и увити в тюленова кожа руски карабини.
— Все още са годни за употреба — каза тя. — Миналата седмица ги изпробвах. Амунициите са складирани в сандъци със слама. Тук и тук — тя посочи с върха на куката за месо два от ъглите в оръжейната.
Мат се приведе и се зае да разучава разположението. Трябваше да премести тежестта от коленете си. Откакто бе оставил панталоните си в ноктите на Малкия Уили, се движеше по дългите си долни гащи. А колениченето върху леда бе сериозно изпитание за термичните качества на плата.
— Бихме могли да се вмъкнем и да излезем за по-малко от минута — продължи Уошбърн. — Проблемът е как да стигнем дотам.
Брат кимна. Гриър току-що се бе върнал от разузнаване на сервизния тунел, който водеше обратно към станцията. На това ниво люкът се намираше в помещението с генераторите и акумулаторите. За лош късмет оръжейната беше от другата страна на нивото и бе открита откъм централната част.
Мат присви очи и се опита да накара мозъка си да се размрази и да мисли. „Трябва да има начин…“ Отново и отново се взираше в картата заедно с останалите.
Помещението с генераторите имаше странична врата, водеща към електрическа станция, но оттам се налагаше да се прекоси откритото централно пространство. Нямаше съмнение, че то се охранява. А с отмъкнатите хирургически инструменти щеше да им е трудничко да се справят с охраната, без да вдигнат по тревога останалата част от базата.
Мат седна и разтърка коленете си.
— Значи няма друг начин да се стигне? Задължително ли се налага да минаваме през генераторите и електростанцията?
— Поне така знаем — сви рамене Брат. — Това са единствените планове, с които разполагаме.
— Е, най-лесният начин да им отклоним вниманието е да изключим генераторите и да се възползваме от тъмнината — обади се Крейг.
Гриър поклати глава.
— Трябва да приемем, че и руснаците знаят къде са главните генератори. Ако изключим захранването, тутакси ще цъфнат точно там, където не трябва — той потупа плана.
Аманда не откъсваше поглед от лейтенанта, докато говореше. Четеше по устните му.
— Освен това — добави тя, — дори да ги изключим, акумолаторите имат достатъчно мощност, за да захранват по-голямата част от осветлението. Зареждат се още откакто екип от НАСА успя да задейства генераторите.
Мат слушаше внимателно всички.
— Ами ако оставим генераторите да работят, но прекъснем само веригата към най-горното ниво? — той посочи с пръст помещението, след което го премести към съседното електрическо отделение. — Ако лейтенант Гриър е прав, това ще привлече вниманието на руснаците към най-горния етаж.
