малко поколение, социалната група като цяло ще пази гнездото си с нокти и зъби.
„Но къде са те сега?“ — питаше се Аманда. Огънят не би ги държал надалеч завинаги, особено ако защитаваха гнездото си.
Том се завъртя, очевидно привлечен от някакъв шум.
Тя също се обърна. Групата при вентилационната шахта се бе размърдала. Моментално видя причината — от отвора се подаваше краят на червено въже. Явно Джени бе стигнала догоре.
Събраха се на едно място.
Крейг вдигна ръка. Устните му се осветяваха от фенера, който държеше в ръката си.
— За да издържи въжето, ще трябва да се изкачваме на групи по трима. Ще тръгна с двете жени — той посочи Аманда и Магдален. — След мен са доктор Огден и двамата докторанти. Накрая матросите и кучето.
Огледа се за възражения.
Аманда също се огледа. Като че ли нямаше несъгласия. А и тя самата със сигурност не би се противопоставила. Беше в първата група. При липсата на възражения Крейг помогна на Магдален да се покатери нагоре, след което предложи и на нея.
Махна му да тръгва.
— Цял живот се катеря.
Той кимна, хвана въжето и се издърпа нагоре.
Аманда го последва. Изкачването бе трудно, но страхът ги гонеше нагоре, далеч от ужаса на тунелите. Никога не бе изпитвала по-голямо щастие при вида на дневната светлина. Забърза след другите двама и скоро се изтъркаля навън.
Вятърът я блъсна в мига, в който се изправи. Джении помогна да се задържи на крака.
— Бурята утихва — каза тя, загледана в небето.
Аманда се намръщи към носения от вятъра сняг, но не можеше да различи нищо на повече от няколко метра разстояние. Студът вече щипеше неприкритите и бузи. Щом бурята утихва, каква ли е била в разгара си?
Крейг приклекна до шахтата — очевидно викаше останалите долу. После се изправи и се обърна към тях.
— Ще трябва да побързаме. Ако бурята отминава, ще имаме по-малко прикритие.
Зачакаха биолозите. Не след дълго и те се измъкнаха от вентилационната шахта. Крейг отново коленичи до отвора.
Аманда усети как малките косъмчета на врата и настръхват. Глуха за бурята и приказките на останалите, тя го усети първа. Завъртя се в пълен кръг.
„Сонар…“
— Спрете! — извика тя. — Грендели!
Всички застинаха тревожно.
Крейг все още стоеше до отвора. Затършува из канадката си за коктейл Молотов. Видя устните му да се мърдат:
— … вик от шахтата. Атакуват и отдолу.
Хенри Огден се мъчеше да запали друг коктейл, но вятърът непрекъснато гасеше запалката му.
— … координирана атака. Използват сонара, за да общуват помежду си.
Аманда се взираше в непрогледната белота. Бяха попаднали в засада.
От дълбокия сняг към тях пълзяха смътни фигури, плъзгайки се като тежки призраци от сърцето на бурята.
Хенри най-сетне успя да запали парцала и метна бутилката към групата. Тя се понесе във въздуха, падна в една снежна купчина и изгасна. Зверовете продължиха към тях.
Аманда забеляза движение и от съседния леден връх от дясната им страна. Още един грендел… и още един. Наближаваха ги от всички страни.
Крейг пристъпи напред, вдигнал в ръка горяща бутилка.
— Внимавай със снега — предупреди го Аманда. — Още е мокър.
Крейг кимна и хвърли огнения заряд. Той прелетя през снежната виелица и удари острия ръб на един леден хребет. Пламъци избухнаха на пътя на по-голямата група.
Зверовете се дръпнаха уплашени и спряха.
Бягайте, мислено им извика Аманда.
Вместо отговор усети как сонарът става по-интензивен — гренделите ревяха от безсилие и ярост. Очевидно на открито не се плашеха толкова от огъня.
Крейг се обърна към нея и останалите.
— Обратно в шахтата!
Аманда се обърна към отвора в мига, в който от него изскочи Бейн, озъбен и лаещ, яростен като чистокръвен вълк. Но Джени успя да го хване и се мъчеше да го спре да не се хвърли срещу гренделите.
Наоколо всички крещяха. Аманда не чуваше нищо. Всички бяха прекалено уплашени, за да може да разбере какво казваха. Защо никой не се спускаше в шахтата?
И тогава разбра отговора.
Ковалски се измъкна от отвора, целият почервенял, и изкрещя. Успя да разчете по устните му.
— Махайте се! По петите ни са!
Появи се и Том. Левият ръкав на канадката му бе изгорен и пушеше. Изтъркаля се навън и пъхна ръката си в снега. От шахтата излизаше дим.
— Затрупах я с последния Молотов. Шахтата е блокирана.
Ковалски зяпна към пламъците сред бурята и лицето му помръкна.
— Мамка му!
Аманда се обърна. Пламъците от коктейла на Крейг угасваха в разтопения сняг. Подчинявайки се на някакъв сонарен сигнал, чудовищата отново тръгнаха към групата, прегазвайки през пламъците.
Групата се събра на купчина.
Спасение нямаше.
17:03
Руснакът стреля от упор със своя АК — 47 в главата на Мат. От дулото изригна пламък. Все още оглушен от взрива на гранатата, Мат не чу изстрела — не чу и другия, който повали стрелеца.
Лявото му ухо гореше. Видя как дясната половина от главата на войника експлодира в дъжд от кости и мозък. Всичко стана в мъртва тишина. Мат се стовари на пода, приземявайки се върху рамото си. По врата му се стичаше кръв Видя Брат, Гриър и Уошбърн да тичат към него. Карабината на Брат още димеше.
Вторият войник в коридора се опита да реагира и насочи оръжието си, но Гриър и Уошбърн стреляха едновременно. Един куршум удари пазача в рамото и го завъртя като пумпал. Втори прониза врата му, плискайки кръв по стената.
Звуците отново започнаха да се връщат към Мат. Викове, още изстрели. Двойната врата на камбуза внезапно експлодира навън, крилата и се отскубнаха от пантите и полетяха през помещението. Вътре изригнаха пламъци и дим — по-редният капан.
Сред целия този хаос Мат се опитваше да се изправи, когато групата стигна до него. Брат го сграбчи за качулката и го издърпа нагоре, крещейки в здравото му ухо:
— Следващия път ще залепя шибаната граната с лейкопласт за задника ти!
Заедно спринтираха към снегомобила.
— Още войници! — задъха се Мат и махна напред, опитвайки се да ги предупреди.
Разнесоха се изстрели — от другата страна на снегомобила. Приклекнаха, използвайки останките като щит. Куршуми разтърсиха разбитата машина.
Мат бе клекнал с гръб към снегомобила и гледаше назад към основното помещение, изпълнено с дим. Все още не бяха ги открили. Трябваше да изчезват.
Димът се раздвижи и той забеляза някакво движение недалеч от центъра на помещението. Някакъв мъж