младежа. Зейн и Том бяха отхвърлени назад, когато ледът започна да се разцепва и надига. Половинтонният звяр изчезна обратно в дупката, повличайки Антъни със себе си.
Студентът изчезна, без да успее дори да извика.
Сред крясъци и викове всички побягнаха напред, но вече несигурно. Заради снега беше невъзможно да се различат местата, където ледът е по-тънък.
— Вървят заедно с нас — каза Огден, като дишаше тежко. — Проследяват ни под леда по стъпките ни.
— Не можем да спрем — каза Ковалски.
А и никой не искаше. Продължиха нататък, но вече по-бавно. Ковалски храбро подбираше къде да стъпи. Всички останали се движеха в стъпките му — не искаха да поемат никакви ненужни рискове.
Джени бе виждала как полярните мечки ловуват по подобен начин — промъкват се отдолу, за да сграбчат нищо неподозиращата жертва. Районът несъмнено бе пълен с прясно замръзнали отвори за дишане и постоянни цепнатини в леда, пазени от многобройните ледени хребети.
Трябваше да внимават.
Джени забеляза как пред тях се издига купчина сняг, сякаш някой я буташе силно отдолу. Чу скърцане и трясък от разчупване на лед. Гренделите продължаваха да ги следват.
— Зад следващия хребет! — извика отзад Том. — Паркингът на станцията е точно отпред!
Предпазливо ускориха крачка.
Джени заобиколи и видя, че Том е прав. Безразборно разположените пикове отстъпваха пред ледена равнина. Почти се бяха измъкнали от коварните ледени хребети.
Докато си пробиваха път към откритото, през воя на вятъра се чуха изстрели. Ковалски стигна до ръба на хребета и вдигна ръка, за да спрат, докато огледа напред. Дочуха се още изстрели, този път по-близо. Сякаш се водеше истинска престрелка.
Том се промъкна до тях.
— Някой се бие с руснаците.
— Дали е отрядът на Делта? — обърна се Аманда към Крейг.
Той поклати глава.
Ковалски изсъска. Всички се придвижиха напред и се събраха при него. Той посочи с ръка. Само на десетина метра от скривалището им се намираше един „Сно-Кат“, а до него бяха паркирани снегомобили и други превозни средства.
Отвъд паркинга Джени видя две фигури върху леда, които стреляха към върховете отляво. Оттам също се разнасяше стрелба. Куршумите се забиваха в ниския хребет, зад който се бяха скрили двамата.
Беше невъзможно да се определи кой какъв е. Въпреки че снеговалежът почти бе спрял, вятърът продължаваше да вдига снежни вихрушки, прикривайки всички подробности.
Внезапно Бейн се дръпна напред и побягна от групата. Втурна се между паркираните машини към откритото пространство.
Джени понечи да скочи след него, но Ковалски я сграбчи за лакътя и изсъска, посочвайки и с ръка.
Зад полесражението входът на базата светна в сумрака на бурята. Отвътре тичешком се появиха фигури, ясно очертани на фона на светлината. Тепърва щеше да започне сериозно сражение.
Отново се заоглежда наоколо, но Бейн бе изчезнал сред паркираните превозни средства.
Стрелбата ставаше все по-ожесточена. — А сега какво ще правим? — попита Том.
17:14
От позицията си зад ледения хребет Мат гледаше как Уошбърн бе хваната и съборена от трима мъже. Тя риташе и се бореше, но нямаше смисъл. Появиха се още войници, които заградиха входа. Други пък заеха позиции за стрелба под прикритието на стените при входа.
Не след дълго и двамата с Брат щяха да бъдат обградени и застреляни. Мат покриваше противниците при входа, за да им попречи да излязат на позиция и да стрелят директно към тях. Брат правеше същото с групата, криеща се сред палатките.
Само че патроните привършваха.
— Ще се опитам да ги отвлека — викна Брат. — Тръгвай към машините. Опитай да отмъкнеш някоя и изчезвай.
— А ти?
— Ще задържам, за да се отдалечиш колкото се може повече.
Мат се поколеба.
Брат се обърна към него с изкривено лице. Очите му горяха.
— Това не е твоя война!
„Нито пък твоя“ — искаше да отвърне Мат, но моментът не бе подходящ за дебати. Кимна примирено.
Брат отново насочи вниманието си към противника и измъкна граната от джоба си. Приготви се да я хвърли.
— Готов?
Мат пое дълбоко дъх и се надигна от леда, заемайки позиция за нисък старт.
— Давай!
Брат метна гранатата. Нямаше достатъчно замах, за да стигне групата при палатките — особено при вятъра, който духаше откъм ледените планини. Но въпреки това свърши идеална работа. Експлозията в леда скри от поглед всичко.
Това бе възможността за Мат. Спринтира с всички сили.
Зад него Брат откри огън по войниците, заели позиции при входа на станцията.
Планът можеше и да проработи, ако руснаците при палатките не бяха успели да заредят базуката си. Мат чу гърмежа, последван от характерния издайнически писък.
Хвърли се напред, извъртя се и падна на рамо, като се плъзна няколко метра напред. Острият лед раздра канадката му. Видя как Брат се обръща, готов да се метне настрани но разстоянието бе прекалено малко, а ракетата — прекалено бърза.
Мат прикри лице — и за да се предпази, и за да не гледа.
Ракетата падна с разтърсващ взрив. Ледът под Мат се разтресе. Свали ръка и се надигна. На мястото на доскорошното им прикритие зееше димяща дупка.
От Брат нямаше нито следа.
До него се стовари една обувка и се заби в снега.
Ужасен, Мат скочи на крака. Втурна се с всички сили към машините, за да не допусне саможертвата на матроса да се окаже напразна.
17:16
Джени се взираше в самотната фигура, тичаща през леда. Носеше бяла канадка… руснак. След това порив на вятъра вдигна облак сняг и закри гледката.
— Трябва да действаме веднага — обади се Крейг до нея, привличайки вниманието и. — Да използваме момента и да се доберем до която машина успеем.
— Кой може да кара „Сно-Кат“? — попита Ковалски. Голямата машина беше само на десет метра от тях. Толкова близо…
— Аз — вдигна ръка Огден.
Ковалски кимна.
— Двамата с Том ще вземем два скутера и ще играем ро-лята на ескорт и отвличащи примамки. Снегомобилът би трябвало да побере всички ви. Останали са ми два коктейла — той хвърли единия на Том. — Ще направим каквото можем да задържим руснаците настрана.
— Да вървим — каза Крейг.
Групата се затича към близкия снегомобил. Том и Ковалски се разделиха и побягнаха към двата „Ски- Ду“.
