сякаш изплува нагоре по стълбата, осветен от две фенерчета. Беше висок, с бяла коса, с разкопчан шинел. Носеше момче, увито в одеяло. Детето плачеше и запушваше ушите си с ръце.
Това беше абсолютно безсмислено.
— Долу! — извика му Брат и натисна главата му към пода.
Гриър метна граната над останките на машината към скритите снайперисти. Уошбърн търкулна втора към основното помещение.
— Не! — изкрещя Мат.
Двете експлозии отново го оглушиха. Снегомобилът подскочи и се плъзна на цяла педя към тях. Разхвърчаха се парчета лед, коридорът се изпълни с дим.
Брат му направи знак. Нямаха друг избор, освен да продължат напред. Скочиха като един. Налагаше се да приемат, че гранатата е очистила всичките им противници отпред.
Брат водеше, следван от Уошбърн и Мат. Гриър тичаше последен, стреляйки сляпо към централното помещение Изстрелите звучаха далечни, сякаш от някаква играчка.
После Гриър подхвана Мат, опитвайки се да му помогне да побърза, но всъщност почти го стовари на пода. Мат с мъка запази равновесие и го изгледа свирепо.
Гриър бе паднал на коляно. Не беше бутнал Мат. Бе улучен.
Мат спря, пързаляйки се по ледения под, с намерението да му се притече на помощ. Лицето на Гриър се бе превърнало в маска на ярост и болка. Махна на Мат да продължи, крещейки беззвучно.
Мат видя причината. Под Гриър се образуваше локва кръв. Яркочервената течност изтичаше на тласъци от крака му. Артериална кръв. Морякът се стовари на пода с пушка на коленете.
Уошбърн сграбчи Мат за ръката, моментално схванала положението. Дръпна го рязко, принуждавайки го да я последва.
Погледите на Мат и Гриър се срещнаха, след това матросът направи най-странното нещо. Сви разочаровано рамене, сякаш просто беше изгубил бас. Вдигна пушката си, насочи я към станцията и отново започна да стреля.
Пук… пук… пук…
Мат се остави да го помъкнат навън през взривената врата. Навсякъде лежаха трупове. Не срещнаха никаква съпротива.
Мат забеляза познат предмет в нечия откъсната ръка. Грабна го тичешком и го пъхна в джоба си. Можеше да се окаже полезен.
Щом се озова извън станцията, вятърът сякаш издуха глухотата му. Чу рева на бурята.
— Оттук! — изкрещя Брат и се насочи към паркираните снегомобили. Смятаха да отмъкнат едно „Ски-Ду“ и да се насочат към предавателя ПЕТ, скрит сред ледените върхове.
Но първо трябваше да се доберат дотам.
Да пробягат сто метра.
Спринтираха през откритото пространство към машините, наполовина погребани от наветия сняг. Прекалено наивно бе да се надяват, че никой не ги охранява.
Разнесоха се изстрели. Куршуми се забиваха в леда, откъртвайки остри парчета.
Брат и Уошбърн се хвърлиха по корем и се прикриха зад един леден хребет. Мат ги последва. Снайперистите се бяха скрили в ниското между два ледени върха. Бяха добре защитени. Мат забеляза оранжеви палатки.
— Там са труповете от станцията — изсъска Уошбърн. — Знам един заобиколен път. Остана ми една граната. Прикривайте ме.
Брат насочи пушката си към палатките. Мат се претърколи и приготви своя АК — 47. Прицели се, дебнейки снежните сенки. Стреляше всеки път, когато нещо помръднеше.
Отстрани Уошбърн се добра до тясното дере в леда, готова да излезе в гръб на снайперистите.
И тогава, както си бе тръгнал целият ден, всичко отиде по дяволите.
17:11
Джени се подготви заедно с останалите при отвора на шахтата. Държеше Бейн за врата. Бурният вятър продължаваше да духа свирепо, но снеговалежът бе намалял.
— По мой знак! — извика Ковалски, който се намираше на няколко крачки напред. Двамата с Том бяха начело, вдигнали запалени коктейли Молотов над главите си.
Пет грендела напредваха към тях. Бяха спрели, когато се разнесоха една след друга две приглушени експлозии от другата страна на съседния леден пик. Съществата, чувствителни към вибрациите, се бяха объркали от сътресенията.
— От станцията е — бе казал Том. — Някой напада.
— Да, май са гранати — съгласил се бе Ковалски.
Моментното объркване на зверовете им даде време да запалят двата коктейла и бързо да измислят някакъв план.
Не беше майсторски. А просто низък и гаден. Ковалски пристъпи към най-близкия грендел и размаха горящата бутилка към него.
В отговор животното оголи зъби като куче. Другите грендели отстъпиха назад, изнервени и предпазливи. Водещия мъжкар остана на мястото си, без да се впечатли особено от представлението.
— Този е доста охранен — прошепна Огден до Джени, като едва не се буташе в нея. — Несъмнено е някой от стражите на стадото. При пазенето на територията той ще бъде най-агресивен.
В това беше надеждата им. Виж сметката на водача и останалите може и да се разбягат.
Ковалски направи още една крачка. Том се промъкваше след него.
Гренделът внезапно и бързо скочи към тях, като изрева.
— Мамка му! — изкрещя Ковалски и метна коктейла право към отворената паст на чудовището. Полетя назад и се блъсна в Том. И двамата паднаха.
Мерникът му обаче се оказа точен. Летящата бутилка по-падна точно в устата на създанието.
Ефектът бе зашеметяващ. Експлозия от горящо масло и нафта блъвна от челюстите му и то заприлича на огнедишащ дракон. Изрева, като кашляше и плюеше огън. Замята се от агония и ярост. Останалите се разбягаха във всички посоки.
Малката долина се изпълни с миризма на горяща плът.
— Сега! — изкрещя Ковалски и скочи на крака заедно с Том.
Младият мичман бе съумял някак си да задържи своя Молотов над снега. Сега го метна със силата на състезател в националната лига. Бутилката прелетя над мятащото се чудовище и се пръсна нататък по пътя, бълвайки още пламъци и прогонвайки останалите грендели.
— Да вървим! — извика Ковалски и ги поведе.
Раненият звяр рухна върху леда с изгорели дробове. Пламъците все още танцуваха от устните му и от двете ноздри разположени високо на главата му. Не помръдваше.
Ковалски го заобиколи отдалеч просто за всеки случай. Том направи знак на останалите да го последват. Джени тичаше до Крейг и доктор Рейнълдс. Вече свободен, Бейн се носеше пред нея редом до Ковалски. Зад тях бяха биолозите и Том.
Тичаха с всички сили, минавайки през огън и лед.
Последните коктейли Молотов бяха у Ковалски, който ги мяташе напред като огнена пътека. Гренделите се разбягваха от пътя им.
И тогава се разнесе вик…
Джени се обърна. Антъни лежеше — единият му крак бе пропаднал в дупка в леда. Том и Зейн помогнаха на обхванало от паника момче да се измъкне.
Ковалски бе спрял на няколко метра напред и ги изчакваше.
— Ама че гадост!
Всички трябваше да внимават за подобни капани. Лесно можеха да си счупят крак… или врат.
Зейн помогна на приятеля си да се изправи.
— По дяволите, ама че студ! — оплака се Антъни.
Ледът зад него се разпука. От дупката изскочи грендел, промъкнал се отдолу, и захапа крака на
