— А и нека не забравяме еволюцията на тукашните бан-али. Както и промените, внесени в техния организъм. Дали подобно нещо не се е случвало и преди с човешкия род? Възможно ли е тези дървета да са играли ключова роля за човешката еволюция? Дали не заради това ги помним в нашите митове?
Коуве присви вежди. Самият той не бе стигнал дотук в изводите си. Хвърли поглед към гигантската котка. Щом дървото бе успяло да усъвършенства умствените способности на ягуара, дали не бе постъпило по същия начин с хората в далечното минало? Възможно ли бе човешките същества да дължат своя разум на прадедите на това дърво? От тази мисъл кръвта му изстина.
Останалите се бяха умълчали.
Коуве се опита мислено да възпроизведе историята на тази долина. Яга навярно бе израсла тук, като бе събирала живи екземпляри в кухата си коренна система в продължение на векове. Бе ги примамвала с мускусното си ухание, а после ги бе пленявала и поставяла в хранилищата. След време в долината попаднали хора — скитаща клонка от племето яномамо, — които открили тунелите на дървото и чудотворните лечебни свойства на мъзгата му. Примамени от дървото, същевременно били пленени от него, досущ като останалите видове, и постепенно започнали да се превръщат в бан-и, човешките слуги на яга. След това бан-али започнали да доставят на дървото други живи образци, за да обогатят неговата биологична база данни. Ако този процес не се прекъсне, докъде можеше да доведе? Дали не до създаването на нов човешки вид — такова предположение бе изказал Карл, след като видял мъртвороденото дете на Джерълд Кларк? Или пък е съществувала възможността да се появи нещо още по-страшно, хибрид, подобен на пираните и скакалците?
Коуве отново погледна виещия се коридор, и изведнъж изпита облекчение, че всичко това щеше да изгори.
Чу се гласът на Дакий. Индианецът им посочи един страничен тунел. От него струеше светлина. Чуваше се бученето на водопад.
— Изходът — зарадва се Коуве.
Натан, като придържаше баща си, ускори ход.
Сержант Костос непрекъснато подканяше и броеше минутите.
Не оставаше много време.
Групата се устреми към лъча от лунна светлина. Бученето скоро премина в рев и непоносим грохот. Покрай изхода се стичаше водопад. Водата му сияеше под лунната и звездната светлина.
— Тунелът навярно излиза на ската на скалата, гледащ към долната долина — допусна Коуве.
Последваха Дакий и стигнаха до влажния изход на тунела. Потокът от бурно стичаща се вода го закриваше. Дакий посочи земята под краката им. Стъпала. В тясното пространство между водния поток и ската в скалата бяха издълбани стръмни и мокри стъпала. Примитивното стълбище се виеше в различни посоки и извеждаше към долната долина.
— Имайте готовност за прикритие! — прогърмя гласът на сержанта. — Слизайте бързо, но когато извикам, спрете и се прилепете колкото е възможно по-плътно към скалата!
Дакий поведе своите хора.
Коуве помогна на Натан да се спусне с баща си. Продължиха по стълбите бързо и предпазливо.
Натан видя как Костос даде знак на Карера и я последва.
Зад тях се появиха двете котки. Ягуарите бързо се измъкнаха от тунела. Личеше, че им е приятно да са на открито пространство. Натан съжаляваше, че не притежава техните нокти.
— Остава още минута — уведоми ги Коуве, превил се под тежестта на Карл.
Ускориха ход. Долината се намираше все още на височина от четири етажа под тях. Падането от такава височина щеше да е смъртоносно.
Рязка заповед заглуши за миг рева на водопада:
— Залегни! Веднага!
Натан притисна баща си към стъпалата и също залегна. Погледна нагоре и видя как цялата група се бе прилепила към камъните. Той също притисна лице към скалата и започна да се моли.
Експлозията бе неописуема. Стори им се, че самият ад се е спуснал върху земята. Звукът бе слаб, не по-шумен от този на фойерверките по случай Четвърти юли. Уви, това не можеше да се каже за цялостния ефект от избухването.
Над хребета се появи внезапно висока километър огнена стена, която после се извиси на три пъти по- голямо разстояние в небесата. Гореща въздушна вълна, изпълнена с пламъци, премина покрай тях. За тяхно щастие водопадът изигра ролята на защитна завеса, която ги опази от сигурно изпепеляване. Водният поток, отклонен от взривната вълна, ги заля. Всички обаче продължиха да се държат за скалите. Горещината намаля и Костос отново извика:
— Продължавайте да слизате, но се пазете от падащи горящи предмети!
Натан се изправи. Всички останали направиха същото, въпреки че бяха все още зашеметени от взрива. Бяха успели!
— Хайде, татко, да се махаме оттук! — подкани го Натан и се присегна към баща си.
Когато хвана ръката му, почувства как земята под тях започна да вибрира и да се тресе. Инстинктът му подсказа, че това е нещо лошо.
— Майната му!
Закри баща си с тялото си и изкрещя:
— Залегнете! Всички залегнете!
Втората експлозия ги оглуши. Натан изрева от болка. Стори му се, че хълмът ще се срине върху тях.
От устието на тунела над главите им излезе огнен реактивен поток и удари по водопада. Върху тях се посипа вряла вода.
Натан погледна нагоре и видя как тунелът избълва огън още веднъж. След това отново. От по-малките процепи на скалата заизлизаха малки пламъчета, наподобяващи стотици огнени езици. До един бяха сини.
През това време земята не престана да трепери и да се тресе.
Натан продължи да закрива баща си с тялото си.
В небесата се понесоха скали и буци пръст. Цели изкоренени дървета, подобно на огнени ракети, прелетяха във въздуха и се сгромолясаха шумно в долината. После и това затихна.
Никой не помръдна, когато върху тях започнаха да падат по-малки камъни. Водопадът отново ги защити, като отнесе встрани някои от падащите предмети, а на други омекоти скоростта в достатъчна степен, за да предизвикат само драскотини и натъртвания, но не и смърт.
След няколко минути Натан вдигна глава, за да огледа щетите. Видя, че Коуве е застанал на стъпалото над баща му. Професорът погледна Натан с пребледняло и ужасено лице.
— Ана… Когато ти извика, не успях да я хвана достатъчно бързо… Експлозията… Тя падна.
— О, Боже! — простена Натан и затвори очи.
Чу около себе си жаловити писъци. Не само Ана бе загинала. Натан се повдигна на колене. Баща му се изкашля и се обърна на хълбок. Лицето му имаше пепеляв цвят.
След малко групата достигна края на стълбището. Всички бяха окървавени и имаха измъчен и шокиран вид.
Събраха се в подножието на водопада и хладните му пръски ги намокриха. Трима бан-али също бяха намерили смъртта си при спускането.
— Какъв беше този втори взрив? — озадачи се Костос. Натан си спомни странните сини пламъчета. Помоли да му дадат една от манерките с мъзга на яга. Изля от нея голяма капка и я запали със запалката на Карера. Появи се същият син пламък.
— Това е като копала — поясни Натан. — Лесно запалимо е. Изгоряло е цялото дърво. С корените и всичко останало, ако съдим по начина, по който се разтресе земята.
Настъпи скръбно мълчание.
— А сега какво ще правим? — попита Карера. Отговори й Натан. Гласът му бе изпълнен с ожесточение.
