— Сега ще накараме това копеле да ни плати за всичко. За Мани и за Олин. За Ана и за всички хора от племето.
— Те имат автоматично оръжие, а ние разполагаме само с дискомета — напомни сержант Костос. — Освен това са два пъти повече от нас.
— Няма значение — каза решително Натан. — Разполагаме с коз, който обезсмисля предимствата им.
— Какъв? — замисли се Костос.
— Мислят, че сме мъртви.
19.
Среднощно нападение
Очите на Кели бяха пълни със сълзи. Тъй като ръцете й бяха вързани зад гърба, не можеше да ги избърше. Бе вързана за един от коловете на навес от палмови листа, който ги пазеше от започналото ръмене. От небето се бяха спуснали гъсти облаци, което устройваше напълно бандитите.
— Колкото е по-тъмно, толкова по-добре за нас — прецени Фавр. Движеха се по разписание и сега се намираха в гъстите джунгли на юг от тресавището.
Въпреки гъстия мрак и голямото разстояние можеха да видят как северният хоризонт гореше в огненочервен цвят, сякаш слънцето се опитваше да се появи оттам. Експлозиите осветиха ярко околното пространство и всички видяха как в небето се издигна огромно огнено кълбо, последвано от безброй горящи предмети.
Това уби всякаква надежда у нея. Другарите й бяха мъртви.
След експлозиите Фавр ускори темпото. Бе сигурен, че не след дълго към пламъците щяха да се устремят правителствени хеликоптери. Засега обаче бе чисто. Не се чуваше бръмченето на военни летателни средства. Фавр не престана да наблюдава небето. Там не се появи нищо. Може би Олин все пак не бе успял да подаде сигнала. А може би хеликоптерите все още бяха далеч.
Така или иначе бе решил да не рискува. Пътуваха на тъмно, единствено с помощта на очилата за нощно виждане. Кели естествено не получи такива очила. Цялото й тяло бе ожулено и издраскано от безброя препъвания в мрака. Нещо, което забавляваше пазачите й. Тъй като не можеше да омекотява паданията с ръце, разкървави коленете си. Краката я боляха. Раните й привлякоха комари и мухи, които тя не можеше дори да отпъди.
Зарадва се на дъждеца. Също и на едночасовата почивка. Погледна още веднъж северния хоризонт и се помоли приятелите й да не бяха пострадали.
Наемническата шайка бе започнала да празнува победата си. Бутилки с алкохол преминаваха от ръка на ръка, вдигаха се весели наздравици и се коментираше как ще бъдат похарчени спечелените пари, главно за проститутки, Фавр се разхождаше сред групата, като позволяваше на хората си да се веселят, но следеше това да се прави с мярка. От мястото на срещата с моторните лодки все още ги деляха километри.
В момента Кели се радваше на относително спокойствие. Франк се намираше в средата на лагера. Тук единствената й компания бе нейният охранител. Маската, помощникът на Фавр с обезобразеното лице. Разговаряше с друг наемник, с когото си деляха бутилка.
Отнякъде се появи силует. Бе Цуи, индианската любовница на Фавр. Все още бе гола и дъждът очевидно не и правеше впечатление. Вече не носеше главата на ефрейтор Де Мартини на шията си. Навярно се бои да не намокри зловещото си колие, помисли си мрачно Кели.
Събеседникът на Маската си тръгна, след като видя жената. Подобна бе реакцията и на повечето от останалите наемници при среща с нея. Дори Маската отстъпи няколко крачки.
Индианката приклекна до Кели. В едната си ръка държеше раница. Седна на земята и започна да се рови в нея. След малко измъкна оттам малко глинено гърне и повдигна капака.
В гърнето имаше гъст восъчен мехлем. Вещицата отгреба с пръст от него и протегна ръка към Кели.
Тя се отдръпна.
Индианката улови Кели за коляното. Хватката й бе желязна. Разтри мехлема върху разранените й колене. Болката веднага затихна. Кели престана да се дърпа и позволи на жената да я лекува.
— Благодаря — каза Кели, макар да не бе сигурна за какво точно я лекуват. За нейно добро ли, или за да се уверят, че ще е по силите й да извърви останалата част от пътя. Така или иначе почувства се по- добре.
Индианката бръкна отново в раницата си и извади оттам къс ленена тъкан. Внимателно го разстла върху мократа пръст. В малки джобчета, ушити върху тъканта, имаше различни инструменти. Едни бяха от неръждаема стомана, други, от жълта кост. Цуи измъкна дълъг нож със сърповидна форма. Имаше още пет като него. С нож в ръка се приведе към Кели.
Кели отново се отдръпна, но жената я хвана за косата. Индианката бе изключително силна.
— Какво правиш?
Цуи не отговори. Допря кривото острие на ножа до челото на Кели, точно на мястото, където започваше косата й. След това го върна на мястото му, извади друг крив нож и го опря на тила и.
Кели съобрази какво прави тя и се ужаси. Взима ми мерките! Вещицата подбираше сечивата, с които най-лесно да и свали скалпа. Индианката продължи заниманието си, като допираше различни остри инструменти до нейната брадичка, бузи и нос.
Започна да подрежда необходимите инструменти до коляното си. Броят им нарасна: дълги ножове, остри шила, криви костни сечива.
Чу се шум. Някой се изкашля и привлече вниманието на двете жени.
Индианката пусна главата на Кели. Тя се изви и започна да се отмества с крака. Опита се да се отдалечи колкото се може повече от вещицата. Инструментите се разпиляха по земята.
Пред тях бе застанал Фавр.
— Виждам, че Цуи се грижи да не скучаете, госпожице О’Брайън. — Намести се под навеса. — Опитах се да получа от брат ви малко информация за ЦРУ. Информация, която да ни бъде от полза както за сегашното ни изтегляне, така и за бъдещи мисии. Информацията е поначало важна стока и не вярвам от „Сен Савен“ да ми се разсърдят, ако се опитам да си набавя малко от нея от техния пациент. Не мога обаче да си позволя да причиня и най-малкото неудобство на Франк. Моите благодетели не биха се отнесли безразлично към подобно нещо. В края на краищата плащат ми добри пари за доставката само на здраво морско свинче. — Фавр коленичи до Кели. — С вас обаче, мила моя, нещата стоят иначе. Боя се, че ще трябва да демонстрирам на брат ви уменията на Цуи. Не се притеснявайте. Нека Франк чуе вашите писъци, при което ви моля да не проявявате сдържаност. Сигурен съм, че когато Цуи му подаде вашето ухо, ще стане по- отзивчив и разговорлив. А сега ви моля да ме извините. Самият аз не обичам да наблюдавам подобни неща. — Фавр й се поклони и изчезна в дъждовния мрак.
Кръвта на Кели се вледени. Не разполагаше с много време. В ръцете си бе стиснала малък нож. Бе един от инструментите, които преди малко бе разпиляла по земята. Започна да реже с него въжетата, стягащи ръцете зад гърба й.
Цуи започна да подрежда нещата си и дори извади парче бинт. Очевидно, за да превърже остатъка от ампутираното ухо на Кели. Без съмнение щяха да я изтезават, докато измъкнат от брат и цялата възможна информация. След това да я захвърлят като непотребен багаж.
Кели реши да не позволи това да стане. Бързата смърт бе за предпочитане пред мъчителната. Ако можеше да вярва на Фавр, никой нямаше да стори зло на Франк поне преди да бъде предаден на специалистите от „Сен Савен“.
Продължи да реже усърдно въжетата. За да прикрие движенията си, мяташе се и стенеше. Стоновете й бяха престорени само наполовина.
Цуи се доближи до нея с крив нож в ръка. Кели все още не бе прерязала въжето. Вещицата се надвеси над нея, хвана я за косата и отметна главата й назад. Вдигна ножа си. Кели започна да движи още по- усърдно своя нож. От очите й потекоха сълзи.
Нощта бе разкъсана от сърцераздирателен вой. Котешки вой, изпълнен с мъка и гняв.
