жаби, ако не бяха започнали да разкъсват дивото прасе и да мъкнат останките му към водата.
— Какво, по дяволите… — промърмори Натан.
— Какво? Какво виждаш? — разтревожи се Кели. Натан фокусира отново телеобектива. Още няколко жабоподобни създания изскочиха от водата и се нахвърлиха върху трупа. Към тях се присъединиха и други. Скачаха високо над брега и изчезваха в храсталаците до него. Докато наблюдаваше това зрелище, от джунглата изскочи едра капибара и се затича по калния бряг. Приличаше на петдесеткилограмово морско свинче. Внезапно падна като препъната и тялото й започна да се гърчи. От реката заизскачаха нови жабоподобни същества и се нахвърлиха върху новата плячка.
Натан внезапно съобрази какво наблюдава. Това, което очевидно бяха видели и жителите на селището. Спомни си думите на шамана: „Тя каза, че самата джунгла ги нападнала“. Междувременно капибарата престана да се гърчи. Кели не бе ли говорила за смърт, предшествана от гърчове, след като направи аутопсия на трупа?
Свали очилата от лицето си. Кипящата вода бе вече само на десетина метра от тях.
— Трябва веднага всички да се отдалечим от реката! И от всички водни пътища!
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — сряза го сержант Костос.
Ефрейтор Конджър прибра очилата.
— Може би трябва да се вслушаме в думите на доктор… почна, но не успя да довърши мисълта си. Нещо се блъсна тялото му и шумно пльосна до тях. — Боже мой! Натан освети съществото. В калта бе застанало странно здание. Изглеждаше леко замаяно. Приличаше на чудовищно голяма попова лъжичка във фазата, когато се бяха развили задните й крака.
Преди да успеят да реагират, съществото направи още един скок и захапа бедрото на ефрейтора с челюстите си. Ефрейторът го отблъсна от себе си с приклада на карабината си и направи няколко колебливи стъпки встрани.
— Проклетата гадина има зъби!
— Вече няма — каза сержант Костос, след като настъпи създанието с все сила. То цялото бе размазано и вътрешностите му изскочиха.
Всички бързо се отдалечиха от реката. Конджър докосна ухапаното място. В тъканта на панталоните бе направена дупка. Натан забеляза, че ръката на ефрейтора е окървавена.
— Гадината всъщност отхапа част от мен — каза Конджър с нервен смях.
За нула време всички се оказаха при входа на постройката.
— Какво става? — попита редник Карера.
— Това, което е видяло сметката на индианците, е тръгнало към нас. Трябва да се махаме оттук — отвърна Натан и посочи реката.
— Засега остани на поста си — нареди й сержант Костос. — Конджър, ти иди да си прегледаш крака, докато докладвам на капитан Уоксмън.
— Аптечката ми е вътре — каза Кели. Конджър се облегна върху бамбуков ствол.
— Сержанте, не се чувствам добре. Всички се обърнаха към него.
— Всичко пред погледа ми е размазано.
Кели се опита да се притече на помощ на ефрейтора. Натан забеляза, че от устата му потече струйка кръв. После той провеси безпомощно глава и тялото му започна да се гърчи.
— Конджър! — извика сержант Костос и го подхвана.
— Вкарайте го вътре! — разпореди Кели и се вмъкна в постройката.
Сержантът понесе войника към входа, но се затрудни, тъй като мъжът бе обхванат от гърчове. Редник Карера реши да му помогне и остави пушката си.
— Не напускай поста си, редник! — изкомандва Костос и се обърна към Натан. — Хвани го за шибаните крака!
Двамата успяха да прекарат войника през тесния вход. Появиха се други членове на експедицията, събудени от крясъците.
— Какво става? — попита Дзейн. Сержантът неволно се блъсна в него, докато носеше ранения.
— Отмести се! — изрева Костос.
— Оставете го тук! — извика Кели. Вече бе отворила аптечката си и държеше спринцовка в ръка. — Положете го и го дръжте здраво!
След като остави Конджър на пода, Натан бе Изблъскан встрани. Неговото място бе заето от двама рейнджъри, които стиснаха здраво краката на колегата си.
Костос затисна раменете на ефрейтора с колене, за да го обездвижи. Човекът обаче продължаваше да блъска главата си с все сила в земята, сякаш искаше да я разбие. От устата му започна да излиза пяна. Бе кървава, тъй като почти бе прехапал долната си устна.
— Конджър! За Бога!
Кели разряза бързо десния ръкав на войника със скалпел и бързо заби иглата в ръката му. Инжектира съдържанието й в тялото му и коленичи до него, за да изчака резултата. Стисна Конджър за китката.
— Хайде… Хайде…
Гърчовете внезапно престанаха и тялото се отпусна.
— Слава Богу! — въздъхна Костос. Кели обаче бе на друго мнение.
— Дявол да го вземе!
Сложи ръка на шията му в търсене на пулс, а после отблъсна войниците и започна да масажира сърцето му.
— Някой да започне дишане уста в уста! Рейнджърите за миг останаха вцепенени от изненада. Натан отмести Костос с ръка, избърса кървавата пяна от устните на Конджър и започна да прилага изкуствено дишане уста в уста, синхронно с движенията на Кели. Съсредоточи цялото си внимание в тези усилия и престана да чува разтревожените приказки на присъстващите.
— Беше някаква шибана жаба или риба — обясняваше Костос. — Скочи и ухапа Конджър по крака.
— Отровен е! — изпъшка Кели. — Животното е било отровно.
— Не съм чул за подобно същество — каза Коуве. Натан изпита желание да каже, че и той не бе чувал, но бе твърде зает със спасяването на войника.
— Бяха хиляди — продължи Костос. — Унищожават всичко по пътя си и са тръгнали насам.
— Какво ще правим? — попита Дзейн.
Гласът на капитан Уоксмън заглуши гласовете на всички останали:
— Преди всичко не трябва да изпадаме в паника. Ефрейтор Грейвс, редник Джоунс, идете при Карера и подсилете охраната!
— Почакайте… — успя да изпъшка Натан между две издишвания.
— Какво има? — попита Уоксмън.
Натан говореше накъсано, тъй като не преставаше да се опитва да съживи Конджър.
— Прекалено близо сме до потока… Минава едва ли не досами постройката…
— И какво от това?
— Те ще се появят откъм потока… Както се е случило с индианците… — Натан се бе замаял от интензивното вдишване и издишване. Вдъхна въздух в устата на ефрейтор Конджър и след това продължи: — Трябва да се махаме оттук. Да се отдалечим от водните пътища. Да навлезем навътре в сушата, преди да се зазори. Те нападат през нощта. — Наведе се отново над рейнджъра.
— Какво искаш да кажеш?
Вместо него отговори професор Коуве:
— Индианците са били нападнати през нощта. И сегашното нападение е нощно. Натан смята, че тези създания са нощни животни. Ако успеем да се откъснем от тях преди зазоряване, би трябвало да сме в безопасност.
— Но ние тук сме защитени. Имаме укрепление. Те нали бяха нещо от типа на риби или жаби?
Натан си спомни видяното с очилата за нощно виждане. Създанията излизаха от реката и скачаха високо в дърветата.
— Тук не сме в безопасност! — изпъшка. Наведе се, за да продължи с изкуственото дишане, но бе спрян от ръка, която го докосна по рамото.
— Няма смисъл — каза Кели, като му помогна да се изправи. — Той умря — добави и бавно се обърна
