— Не ми харесва съвпадението. Появяват се точно след като видяхме знака на бан-али.
— Не вярвам да има някаква връзка между тези неща — каза Ана.
До тях се доближиха Мани и Тортор. Котаракът бе в игриво настроение и обикаляше около господаря си.
— Професоре, не допускате ли, че и тези скакалци може да са нещо като пираните? Някаква нова и непозната заплаха от джунглата?
Коуве погледна биолога.
— Как да ти кажа… В селото първо се появил знакът върху жилището, а после се появили и пираните. Тук също се появи първо знакът, а сега този странен рояк — размишляваше Коуве и тръгна към раницата си. — Не трябва да изключваме тази възможност.
Кели реши, че професорът е прав.
— Какво да правим? — попита Йоргенсен. До него бе застанала редник Карера. Авангардът на рояка изчезна над главите им и се сля с нощния мрак.
— Преди всичко трябва да се укрием — посъветва Коуве и погледна нагоре. — Съвсем близо са до нас. Всички да се настанят в люлките си! Затворете плътно мрежите против комари и не се допирайте до тях.
— Но… — започна да протестира Дзейн.
— Веднага! — настоя Коуве и започна да се рови в раницата си.
— Правете каквото ви казва! — заповяда Йоргенсен и прибра безполезното си оръжие.
Кели веднага се скри под мрежата против комари, доволна, че бе съобразила да я опъне по-рано. Закри процепа и притисна краищата й с камък. След това се намести в люлката си, като притисна ръце и крака кьм тялото си и отдалечи главата си от горната част на мрежата.
Огледа се. Останалите членове на групата правеха същото. Всяка отделна люлка се бе превърнала в самотно островче, покрито с мрежа. Само един член на групата не бе направил това.
— Професор Коуве! — обади се Йоргенсен и понечи да излезе от укритието си.
— Стой там! — нареди му Коуве и продължи да се рови из раницата.
— Какво правите? — попита нерешително Йоргенсен.
— Ще се опитам да унищожа огъня с огън. Изведнъж от ясното небе започна да вали. Всички чуха добре познатия им шум на тежки капки, падащи върху листа. Този път обаче от небесата не падна вода. От гъстите корони на дърветата започнаха да се стоварват върху тях едри черни насекоми.
Скакалците ги бяха нападнали.
Кели видя как едно от насекомите падна върху мрежата и. Бе дълго почти десетина сантиметра и черната му броня лъщеше като петрол на светлината на огъня. Крилцата му затрептяха, когато се опита да запази равновесие. Кели се притисна още по-плътно към люлката. Дотогава бе виждала много скакалци и цикади, но никога нещо, подобно на това чудовищно насекомо. Нямаше очи. Лицето му бе образувано само от челюсти, които хапеха въздуха. Макар и сляпо, не бе лишено от сетива. През мрежата се промъкнаха две дълги антени, които започнаха да кръжат. Други събратя на насекомото паднаха върху мрежата и се закачиха за нея с черните си членести крака.
Някой наблизо изохка болезнено. Коуве, на пет метра от нея, все още бе приклекнал до огъня. Отърси се от скакалец, кацнал на ръката му.
— Професоре! — извика Йоргенсен.
— Стой на мястото си! — нареди Коуве, докато се опитваше да развърже кожена торбичка. Кели видя, че мястото на ръката му, където допреди малко бе кацнал скакалецът, кървеше. Дори от това разстояние можеше да се забележи, че раната бе дълбока. Започна да се моли на Бог насекомите да не са отровни като пираните. Коуве се доближи още повече до огъня. Горещината и димът прогонваха повечето скакалци от него.
Цялата гора се изпълни с летящи и цвърчащи скакалци. Броят им се увеличаваше.
— Прегризват мрежата! — разнесе се ужасеният глас на Дзейн.
Кели погледна насекомите. Първият нападател бе прибрал антените си и бе започнал наистина да прегризва мрежата с острите си като бръснач челюсти. Преди обаче да успее да се вмъкне при нея, Кели го удари с опакото на ръката си и той падна встрани. Не успя да го убие, но той поне престана да поврежда мрежата й. По същия начин се справи и с останалите насекоми.
— Ударете ги така, че да паднат! — посъветва ги тя. — Не им давайте шанс да прегризат мрежата!
Наблизо чу друго изохкване, придружено от ругатня. Бе Мани. Последва удар, придружен от нови ругатни.
Кели не можа да го погледне, тъй като неговата люлка бе зад нейната.
— Добре ли си?
— Един успя да се промъкне под мрежата — отвърна Мани. — Внимавай! Хапят много лошо. В слюнката им има някаква киселина.
Тя отново се помоли на Бог насекомите да не са отровни. Извърна се и се опита да погледне Мани, но видя само Тортор, който се разхождаше пред палатката на стопанина си. Пълчища от черни насекоми се разхождаха по козината на котката и създаваха впечатлението, че самите петна на ягуара се движат. Той въобще не им обръщаше внимание, тъй като гъстата му козина бе естествена защита. Един скакалец кацна на носа на котката, но бе просто пометен с лапа.
Цялата местност бе покрита от крилатите създания. Дразнещото им жужене нервираше Кели. По едно време облакът стана сякаш по-гъст. Не можеше да види какво става извън мрежата. Сякаш пространството бе обвито с черна мъгла. Насекомите се навираха навсякъде, като не преставаха да дъвчат и хапят. Кели продължаваше да събаря скакалците, озовали се върху мрежата й, и за миг й се стори, че започва да губи битката. Насекомите бяха изпълнили цялото пространство около нея.
По слепоочията й започна да се стича пот. Продължи да удря нападащите я насекоми и започна да губи надежда. Внезапно обаче си представи Джеси, лежаща в болничното легло, плачеща и протягаща ръце към нея.
— Мамицата ви! — изруга и започна да отблъсква насекомите още по-настървено, като отказа да се признае за победена.
Няма да умра тук. Не по този начин. Не, преди да съм видяла Джеси.
Почувства остра болка по бедрото. С опакото на ръката си размаза насекомото. Друго кацна върху ръката и. Тя с погнуса се отърси от него. Трето се заплете в косите й.
Докато водеше битката, в гърдите й се спотаи вик. Насекомите бяха проникнали през мрежата. Чу виковете на спътниците си. Всички бяха нападнати.
И бяха претърпели поражение.
Джеси… Кели изстена и събори скакалец от шията си. Прощавай, мила. Усети нови ухапвания по бедрата и глезените. Започна да рита и да плаче, обхваната от болка и скръб.
След малко стана трудно да се диша. Започна да кашля. Залютя й в очите. Усети остра и силна миризма, подобна на миризмата на сурови иглолистни цепеници, хвърлени в огъня. Закашля се. Какво ставаше?
През сълзи видя как гъстият облак от насекоми се разпръсна, сякаш го бе подхванал могъщ въздушен поток. Пламъците на огъня бяха станали по-ярки. Коуве размахваше над него огромно палмово листо. Така от пламъците се издигаше много повече дим.
— Прах от ток-ток — обясни Коуве. Цялото му тяло бе изпохапано и кървеше. — Това е лекарство против главоболие, което при изгаряне се превръща в могъщ репелент против насекоми.
Скакалците, все още захванали се за мрежата й, размахаха криле и избягаха, прогонени от миризмата. Кели си спомни нещо, казано и от Натан. Бе и обяснявал как индианците изгаряли някакъв прах в градините си, за да опазят реколтата. Кели безмълвно благодари на индианците за тяхната съобразителност.
След като почти всички скакалци се махнаха, Коуве даде знак на спътниците си да отидат при него.
— Елате тук! Бързо!
Тя слезе от люлката и след моментно колебание отметна мрежата, вече разкъсана и парцалива. Като се привеждаше, отиде при огъня. Другите я последваха.
Димът бе неприятен и задушаващ, но отблъскваше насекомите. Скакалците не се бяха махнали. Роякът продължаваше да лети и бръмчи над главите им. Отделни скакалци пикираха към тях, но веднага се отдалечаваха, отблъснати от дима.
