виждаше нищо. Дори и дърветата бяха скрити от черния облак.
— Не разполагаме с време — каза тя тихо и погледна бамбуковия си факел, който догаряше. — Не знаем колко време е успял да ни осигури Йоргенсен.
— Трябва поне да се опитаме! — терзаеше се Мани. — Може би е още жив!
Писъците изведнъж спряха. Карера го погледна и поклати глава.
— Вижте! — извика Ана.
Откъм лявата им страна една фигура се измъкна от рояка. Карера я освети.
— Йоргенсен!
Кели изстена и закри устата си с ръка.
Фигурата почти нямаше човешки облик. Бе покрита от главата до глезените с движещи се скакалци. Протягаше ръце. После краката й се подгънаха, препъна се в храстите и се свлече на колене. През цялото време не издаде звук. Само ръцете сякаш умоляваха за помощ. Мани направи крачка напред, но Карера го спря.
Целият рояк се нахвърли върху коленичилия рейнджър и го погълна.
— Късно е за това — каза Карера. — А и нямаме време. Сякаш в потвърждение на думите й собственият й факел изпусна за последен път сноп искри и угасна.
— Трябва да се махнем оттук колкото се може по-скоро, преди да сме изтървали момента.
— Но… — започна Мани. Рейнджърката го прекъсна със суров поглед. Думите й бяха още по- непреклонни.
— Няма да позволя саможертвата на Йоргенсен да отиде нахалост! — Посочи с поглед гората. — Тръгвайте!
Кели погледна през рамо, когато започнаха да се отдалечават от мястото. Роякът остана зад тях, превърнал се отново в безформен черен облак. В центъра му обаче имаше човек, дал живота си, за да ги спаси. Очите й се изпълниха със сълзи. Краката и бяха изтръпнали от умора и отчаяние. Сърцето и се свиваше. И след смъртта на ефрейтора продължаваше да се терзае от една мисъл. Дъщеря й се нуждаеше от нея. Дъщеричката й, изгаряща от треска в леглото, бе непрестанно пред очите й. Ще се върна при теб, миличка, обеща и Кели.
Дълбоко в сърцето си обаче започна да се съмнява дали щеше да и е по силите да изпълни това обещание. Колкото по-навътре навлизаха в гората, толкова повече хора загиваха. Последователно изгубиха живота си Грейвс, Де Мартини, Конджър, Джоунс. Сега ги последва и Йоргенсен. Разтърси глава и реши да не губи надежда. Докато беше жива, все щеше да намери начин да се прибере у дома.
През следващия час групата продължи да напредва в гората, като вървеше по следите на другата част от експедицията. Факлите изгаснаха един по един. Запалиха фенерчета. Нямаше признаци, че роякът ги преследва. Може би вече бяха в безопасност и бяха престанали да представляват интерес за слепите скакалци. Никой обаче не се осмели да изка-же това предположение на глас.
Мани се доближи до рейнджърката.
— Какво ще стане, ако се разминем с другия екип — попита тихо. — Радиостанцията ни бе у Йоргенсен. Това бе единственият начин да поддържаме връзка с външния свят.
Кели не се бе замислила върху това. Наистина без радиостанция щяха да бъдат лишени от всякакви контакти със света.
— Ще ги настигнем — каза решително Карера.
Никой не й възрази. Никой не желаеше да и възразява.
Продължиха похода си из мрачната джунгла, обзети от една-единствена мисъл — да вървят напред. Изминаха часове и общото напрежение премина в смес от безкрайна умора и парализиращ страх. По пътя им се раздаваха странни звуци. Всички бяха напрегнали до крайност слуха си, опасявайки се, че отново ще чуят познатото бръмчене на скакалците.
Заради това до един бяха изненадани, когато малката персонална радиостанция, висяща от якето на Карера, започна да шуми. Първо се чуха паразитни шумове, а после — няколко дрезгави думи.
— Тук… чувате ли ме… радиообхват.
Всички се извърнаха към Карера с широко отворени очи. Тя измъкна от шлема си микрофона и го доближи до устните си.
— Обажда се редник Карера. Как ме чувате? Приемам. Настъпи продължителна пауза. След това отново се чу глас: — …чувам те, Карера… тук Варчак… Какво става с вас?
Рейнджърката набързо му описа случилото се с безстрастен професионален тон. Кели обаче забеляза, че ръцете й трепереха, когато доближаваше микрофона до устните си.
— Тръгнали сме по следите ви. Надяваме се да ви настигнем до два часа — приключи Карера. Този път ефрейтор Варчак не закъсня с отговора:
— Разбрах те. С доктор Ранд вече се придвижваме към вас. Край на предаването.
Рейнджърката притвори очи и въздъхна тежко.
— Всичко ще бъде наред — прошепна, без да се обръща конкретно към никого.
Докато другите не скриха облекчението си, Кели поглед, на към тъмната джунгла.
Тук, в Амазония, нямаше как всичко да бъде наред.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Кървавите ягуари
ХВОЩ
СЕМЕЙСТВО Equisetaceae
РОД Equisetum
ВИД Arvense
ПОПУЛЯРНО НАЗВАНИЕ: полски хвощ.
СВОЙСТВА: кръвоспиращо, противовъзпалително, диуретично, антихемороидално.
12.
Прекосяване на езерото
Дорийн вкара магнитната кодова карта в процепа на бравата на вратата на офиса си и влезе. Този ден за пръв пъти се удаде да посети работното си място. Посещенията й при Джеси и разговорите с членове на МЕДЕА запълваха почти цялото й време. Всъщност единствената причина, поради която си позволи да се отбие в офиса, бе състоянието на Джеси — изглеждаше добре. Не вдигаше температура и настроението и се подобряваше с всеки изминал час.
Дорийн, обхваната от предпазлив оптимизъм, дори започна да се замисля дали не бе сгрешила с първоначалната си диагноза. Може би Джеси наистина не бе пострадала от болестта на джунглата. Сега бе доволна, че не бе споделила опасенията си с Маршал и Кели. Щеше само излишно да ги хвърли в тревога. Може би се бе предоверила на статистическия модел на доктор Алвизио. Не вървеше обаче да кори него за това — той я бе предупредил, че изводите му далеч не са окончателни. Щяха да му бъдат необходими много повече данни, за да излезе с категорични заключения.
За съжаление тези му изводи в голяма степен бяха присъщи и на оценките на останалите изследователи. Болестта продължаваше да се разпространява из Флорида, а ежедневно се появяваха хиляди теории, изобилстващи с различни термини: етиологични агенти, терапевтични протоколи, диагностични параметри, карантинни изисквания. „Инстар“ се бе превърнал в национален център за изследване на епидемията. Именно от него се очакваше, като се заеме с купищата научни догадки и претенциозни епидемиологични модели, да отдели зърното от плявата. Задачата бе изключително трудна,
