Натан инстинктивно я сграбчи със свободната си ръка и продължи да плува напред.
— Зад теб е! — чу се гласът на сержант Костос. Натан се извърна.
Водата зад него първо се раздвижи, после на повърхността се подаде върхът на муцуната, а след това и огромната глава, покрита с черни люспи. Погледите на Натан и на звяра се срещнаха. Той осъзна, че в този поглед имаше разум. Това не бе тъпо животно. Не биваше да се преструва на умрял. Тук този номер нямаше да мине. Продължи да гребе с напалмовата бомба по посока на островчето. Краката му докоснаха калното дъно.
Страхът му даде сила. Грабна Кели под мишница, достигна брега и се закатери по него.
— Точно зад теб е!
Този път Натан не си направи труда да се обръща. Затича се към плетеницата от мангрови корени, тикна Кели между тях и бързо се пъхна при нея. Зад основните корени на дървото се бе образувала естествена кухина.
Кели започна бавно да идва в съзнание. Изплю вода и изплашено се заозърта. Натан се хвърли върху нея.
— Какво…
Тя очевидно успя да види през рамото му кой ги преследва и очите й се разшириха.
— Дявол…
Натан се извърна и видя как животното се измъква от езерото и започва да изкачва брега. Ударът бе като удар на локомотив, блъскащ вагони по релсите. Цялото дърво се разтресе. Натан за миг си помисли, че чудовището ще се стовари върху им. Дървото обаче издържа на удара. Кайманът със зинала уста и застрашително блестящи зъби се втренчи в Натан. Изгледа го, а след това даде заден ход и отново се скри във водата.
— Ти ме спаси — каза му Кели.
Той я погледна в очите. Носовете им почти се докоснаха в малкия затвор.
— Или насмалко не причиних смъртта ти. Всичко е относително — каза Натан и се изправи на колене. После се залови за един от корените, за да стане по-лесно на крака. — А и все още не сме се измъкнали оттук.
Огледа внимателно повърхността, търсейки следи от движенията му. Водата бе спокойна. Той обаче чудесно знаеше, че се крие някъде в нея и го дебне. Пое си дълбоко въздух и се запъти към брега.
— Къде отиваш?
— Във водата има още хора. Включително и брат ти.
Пъхна напалмовата бомба в пазвата си и започна да се катери по дървото, обмисляйки нещо. Когато се изкачи достатъчно високо, избра дебел клон, намести се върху него и започна постепенно да се спуска към мястото, където той докосваше повърхността. Клонът започна да се извива под тежестта му. Той продължи да се придвижва по-предпазливо.
Най-после достигна място, откъдето не можеше да продължи по-нататък. Огледа се. Трябваше да се задоволи с тази позиция.
Измъкна бомбата от пазвата си и се извърна към другия сал.
— Някой от вас знае ли как се задействат тези бомби? Отговори му сержант Костос.
— Настрой времето на ръка. После натисни червеното копче.
Обади се и Уоксмън. Натан изпита уважение към спокойствието му, когато изслуша допълнителната информация.
— Взривната вълна има радиус на поразяване от двеста метра. Ако не я използваш както трябва, ще избиеш всички ни.
Натан кимна и погледна бомбата. Имаше малка водонепроницаема клавиатура, напомняща тази на калкулатор. Натан се помоли на Бог да не е повредена. Нагласи таймера на петнайсет секунди. Реши, че това е достатъчно. Притисна бомбата към гърдите и измъкна ножа си. Като стисна зъби, заби острието в палеца си и направи дълбок разрез в него. Трябваше му рана, която силно да кърви.
След това се хвана за друг клон и се изправи. Хвана бомбата с окървавената си ръка и провери дали няма опасност да се изплъзне от пръстите му. Протегна ръка над водата, като държеше бомбата. По повърхността на оръжието започна да се стича кръв, която закапа във водата на едри капки. Те започнаха да образуват кръгчета върху повърхността. Продължи да стиска здраво бомбата, положил пръст върху копчето.
— Хайде, идвай, дявол да те вземе!
Някога в Австралия бе посетил един национален парк и бе видял как дресиран десетметров крокодил, живеещ в солена вода, скачаше във въздуха, опитвайки се да глътне току-що обезглавена кокошка, закачена на висок прът.
Планът на Натан не се различаваше от това, което бе видял. Само дето този път той щеше да играе ролята на кокошката.
Леко разтърси ръка, за да паднат повече капки.
— Къде си, по дяволите? — просъска. Ръката му бе започнала да изтръпва.
Видя как върху повърхността на водата започна да се образува малко петно от собствената му кръв. Кайманите можеха да усетят кръвта във водна среда на разстояние от километри.
— Хайде, идвай!
Присви очи и си позволи да отмести поглед към другите, които все още плаваха сред остатъците от сала. На другите два сала не знаеха къде точно се намира животното, така че не се осмеляваха да предприемат спасителна акция.
Натан леко се разсея и насмалко не пропусна да забележа голямата сянка, промъкваща се към плитчината.
— Натан! — извика Кели.
Той го видя.
Кайманът изскочи от водата и се устреми към него с широко разтворени челюсти. Издаде застрашителен рев.
Натан натисна копчето и след това пусна окървавената бомба в широко разтворената уста. Едва тогава си даде сметка, че не бе имал истинска представа за размерите, които може да достигне един блатен крокодил.
Приклекна върху клона и после отскочи направо нагоре, изтласкан както от мускулите на краката си, така и от клона. Като премина през листата, успя да се залови за друг, по-висок клон. Присви крака тъкмо в момента, когато челюстите на чудовището щракнаха непосредствено под бедрата му. Усети горещия му дъх на гърба си. То не успя да залови плячката си и се пльосна във водата. Пръските достигнаха височината на скока му.
Натан погледна надолу и видя клона, на който допреди малко бе стъпил. Нямаше го. От него бе останало само чуканче. Бе срязан като с бръснач от могъщите челюсти. Ако бе останал върху него…
Видя как кайманът отново преминава от плитчината към по-дълбоките води. Чудовището остана на повърхността и той успя да прецени дължината му. Ве дълго не по-малко от четирийсет метра.
Като продължаваше да виси от клона, Натан забеляза как то извърна поглед към него. Този поглед издаваше безсилие. После бавно заплава към спътниците му. Очевидно бе решило да не се занимава с него, преди да види сметката на по-лесната плячка.
Натан видя как кайманът внезапно потрепери, преди да успее да направи завой. Съобрази, че бе забравил да брои секундите.
Коремът му се разду като балон. То отвори уста, за да изреве, но оттам излязоха само пламъци. Бе се превърнал в истински огнедишащ дракон. Извърна се на хълбок и потъна в мрачните води. След това се чу гръм и над повърхността се издигна стълб от вода, пламъци и парчета кайман.
Натан продължи да се държи на клона с ръце и крака. Някъде долу, скрита между корените, Кели изпищя.
Експлозията не бе продължителна. В езерото заваляха съвсем безобидни парченца горящо месо. Бронираното туловище на великана бе успяло да поеме силата на взривната вълна.
Всички нададоха победен вик.
Натан бързо се спусна по дървото и отиде при Кели.
