известен.
Мъжът й не каза нищо.
— Идвам веднага — успя да смотолеви тя, изпусна слушалката и се помъчи да я върне на мястото й.
Ханк се обърна към нея и забеляза реакцията й.
— Доктор О’Брайън, какво ви е?
Лорийн не отговори. Джеси… увеличеният брой базофили… другите деца. Мили Боже, болестта бе дошла и тук!
Погледна със стъклени очи монитора, върху който САЩ бяха напълно почервенели. Теорията на епидемиолога не бе погрешна. Нито неоснователно песимистична.
— Добре ли сте? — попита разтревожено Ханк. Лорийн бавно поклати глава, без да откъсва поглед от монитора.
Оставаше един месец.
Кели и брат й бяха приклекнали от двете страни на Олин Пастернак. Руският компютърен експерт завинтваше капака на спътниковата комуникационна система. Бе се занимавал с нея цял следобед.
— Дано да проработи — промърмори. — Разглобих я до последния елемент и после пак я сглобих. Ако и сега не проработи, не знам какво друго да опитам.
— Включи я — каза Франк.
Олин провери за последен път връзките, намести спътниковата антена. Включи слънчевото захранване. След кратък интервал оперативната система се активира и екранът светна.
— Направихме връзка със спътника Хермес! — каза Олин и въздъхна с облекчение.
Всички около тях нададоха радостни възгласи. С изключение на двамата рейнджъри, останали на пост до тресавището, цялата група се бе събрала около Олин и оборудването му.
— Връзка с Щатите ще има ли? — попита Уоксмън.
— Стискайте палци — отвърна Олин и започна да пише на клавиатурата.
Кели затаи дъх. Непременно трябваше да се свържат с някого в САЩ. Вярно е, че искаха да извикат подкрепления. Кели обаче просто не можеше да остава повече време в неведение за състоянието на Джеси. Обезателно трябваше да научи нещо за нея.
— Почваме — каза Олин и натисна последователно още няколко клавиша. На екрана се появи добре познатото им намаляващо число.
— Моля ти се, работи… — промърмори застаналият зад гърба й Ричърд Дзейн.
Всички се молеха за същото.
Най-после на екрана се появи нулата. Компютърният екран застина за една мъчително дълга секунда, а след това на него се появиха майката и бащата на Кели. И двамата изглеждаха едновременно уплашени и облекчени от контакта.
— Слава Богу! — възкликна баща й. — От един час се опитваме да установим връзка с вас.
Олин се отмести, за да стори място на Франк.
— Имахме проблеми с компютъра — отвърна той. — Пък и не само с него.
Кели се притисна до рамото му. Не и се чакаше повече.
— Как е Джеси?
Научи отговора, като погледна изражението на лицето на майка си. Лорийн сведе поглед и не й отговори веднага.
— Ами… добре е… Добре е, мила.
Образът върху монитора затрептя, сякаш компютърът се бе превърнал в детектор на лъжата. Екранът се покри със снежинки. Следващите думи на майка й прозвучаха неясно. — …лечение… приони… изпращам данни, докато си говорим…
В разговора се включи баща и и сигналът се влоши още повече. Не личеше да си дават сметка, че посланието им се приема все по-трудно. — …хеликоптерът тръгва… бразилската армия…
— Можеш ли да оправиш приема? — изръмжа Франк на Олин. Свързочникът се приведе и натисна клавиш.
— Не знам какво му става. Не мога да разбера. Току-що получихме файл. Може би той се преплита с основното послание…
С всеки натиснат клавиш сигналът се влошаваше все повече и повече. Говорителят започна да съска и пращи. Различаваха се само отделни думи.
— Франк… нарушава се връзката… утре сутрин… Джи Пи Ес…
След това връзката бе напълно прекъсната. Екранът просветна още веднъж и застина.
— Мамицата му! — изруга Олин.
— Възстанови връзката — нареди Уоксмън. Олин се наведе над оборудването и поклати глава.
— Не знам дали ще успея. Оправих цялата дънна платка и презаредих целия софтуер.
— Какъв е проблемът в такъв случай? — попита Кели.
— Не знам. Бих казал, че цялата система за спътникова връзка е засегната от компютърен вирус.
— Нищо, опитай пак — настоя Уоксмън. — Разполагаме с още половин час, преди спътникът да излезе от обсега ни.
Франк се обърна към всички.
— Дори и да не възстановим връзката, останах с впечатлението, че насам е тръгнал бразилски хеликоптер. Или че ще тръгне утре сутрин.
— Боже мой! — възкликна Олин, като погледна застиналия екран.
Всички погледи се обърнаха към руския свързочник. Той посочи с пръст няколко цифри в горния десен ъгъл на монитора.
— Това е сигналът на нашата Джи Пи Ес…
— Какво има? — попита Уоксмън. Олин го погледна.
— Подадена е погрешна информация. Вирусът, повредил системата за спътникова връзка, е поразил и сигнала на нашата Джи Пи Ес — констатира Олин и отново погледна екрана. — Уведомил ги е, че сме петдесет километра по на юг от мястото, където в действителност се намираме.
Кели почувства как пребледнява.
— Та те така дори няма да знаят къде се намираме!
— Ще трябва да задействам това устройство — каза Олин. — Най-малкото, за да съобщя действителното ни местонахождение — добави. Зае се отново с презареждането.
През следващия половин час Олин проверяваше оборудването, като ругаеше и псуваше яростно на английски и руски. Всички останали също откриха начини да си запълват времето. Никой не легна да си почива. Кели помогна на Ана да сготви последния ориз, който им бе останал. От време на време поглеждаха към Олин и се молеха да успее.
Въпреки неговите усилия и техните молитви нищо не се получи.
След известно време Франк отиде до Олин и сложи ръка на рамото му. Повдигна и другата си ръка и му показа ръчния си часовник.
— Вече е късно. Комуникационните спътници отдавна са извън обсега ни.
Олин въздъхна тежко. Имаше вида на човек, претърпял поражение.
— Ще направим нов опит утре сутрин — каза Франк с малко пресилена бодрост в гласа. — Ти по-добре сега си почини, за да може утре да работиш на свежа глава.
Натан, Коуве и Мани се завърнаха от риболовна експедиция до брега на блатото. Богатият им улов, нанизан на връв, бе оставен до огъня.
— Аз ще я почистя — каза Коуве и седна на земята.
— Не възразявам — въздъхна Мани.
Натан избърса ръцете си и погледна към Олин и компютъра му.
— Сетих се за нещо, докато ловяхме риба. Ти спомена нещо за някакъв файл.
