имаха пистолети. Мани държеше пистолета си „Берета“ в едната ръка, а другата бе положил върху дръжката на камшика си. Тортор притежаваше собствени оръжия — зъби и нокти. Единствено професор Коуве и Ана Фонг не бяха въоръжени.
Професорът се доближи до Натан.
— Тази работа никак не ми харесва — започна той.
— Пещерите ли имаш предвид?
— Не, обстановката.
— Какво искаш да кажеш?
Коуве отмести поглед към тресавището под тях. Там все още се виждаше огънят от двата горящи сала.
— Тези пламъци миришеха на керосин.
— Сигурен ли си? Може да е било копалово масло. То мирише като керосин, а тук го има колкото искаш.
— Не знам. Огънят, който привлече скакалците, бе оформен като символа на бан-али. Последният пожар бе мърлява работа.
— Ние обаче бяхме поставили часовои. Индианците са се видели принудени да бързат. Нямало е как да действат иначе.
Коуве погледна Натан в очите.
— Това не са индианци.
— Кой е бил в такъв случай според теб?
— Този, който ни следи от самото начало — отговори Коуве и се приведе към него. — Тези, които запалиха огъня, дето привлече скакалците, се промъкнаха до лагера ни посред бял Ден. Не оставиха и следа от преминаването си. Не видях никъде дори настъпена клечка. Били са страхотно сръчни. Съмнявам се дали на самия мен подобно нещо щеше да ми бъде по силите.
Натан започна да разбира това, което Коуве искаше да му сподели.
— Искаш да кажеш, че тези, които вървят по петите ни са мърляви, така ли?
— Да. Това си личи по саловете — отвърна професорът и кимна към тресавището.
Натан си спомни за странния проблясък на върха на едно дърво, който бе видял през вчерашния следобед.
— Какво мислиш?
— Тук ще трябва да водим битки на повече от един фронт — процеди през зъби Коуве. — Каквото и да има пред нас, било то средство за възстановяване на крайници, или лекарство срещу епидемията, ще струва милиарди. Мнозина биха дали мило и драго, за да получат достъп до знанията, скрити тук.
— Значи смяташ, че ни преследва някаква друга експедиция? И че тя е предизвикала пожара? Защо й е трябвало да го прави?
— За да ни накара да се паникьосаме и да ускорим ход, както и се получи. Те не искат да рискуват и да изчакат да получим подкрепления. Вероятно ни използват като човешки щит, който да ги опази от страшните природни капани, поставени от бан-али. Един вид като пушечно месо. Решили са да ни пожертват, докато загинем всички или достигнем до бан-али. След това смятат да дойдат и да откраднат наградата.
— Защо не сподели всичко това с останалите, преди да тръгнем?
„Коуве го погледна право в очите. Натан съобрази какво иска да му каже.“
— Значи предател… — промълви. — Някой, който работи за преследвачите ни.
— Видя ми се много странно, че системата ни се повреди тъкмо когато наближихме земите на бан-али. Че и отгоре на всичко изпрати фалшив сигнал за местонахождението ни.
— И по този начин ще изпрати подкрепленията ни за зелен хайвер.
— Точно така.
— Кой би могъл да бъде?
— Всеки един от нас. На първо място в списъка бих сложил руснака. Именно той отговаря за оборудването. На него би му било най-лесно да инсценира повреда. От друга страна пък, когато Олин се отдалечи от оборудването, там веднага започват да се навъртат Дзейн и госпожица Фонг. Братът и сестрата О’Брайън са семейно свързани с ЦРУ, което открай време играе двойни игри, за да постигне целите си. Освен това не бива да изключваме и рейнджърите.
— Правиш си майтап с мен.
— Натан, почти няма хора, които да не могат да бъдат изкушени от много пари. Знай, че рейнджърите получават мно-го добра подготовка по свързочно дело.
— Значи може да имаме доверие само на Мани.
— Сигурен ли си в това?
— Моля ти се! Та Мани е приятел и на двама ни!
— Така е, но той е и служител на бразилското правителство. Можеш да бъдеш сигурен, че то ще пожелае да обсеби откритието. То би се превърнало в манна небесна за тукашната икономика.
Натан усети, че го обхващат тягостни чувства. Дали професорът бе прав? Дали наистина нямаше никого, комуто да могат да се доверят?
Преди да успее да зададе нов въпрос на Коуве, нощта бе разкъсана от ужасяващ писък. Отгоре към тях полетя нещо голямо. Разпръснаха се, за да не се стовари върху главите им. То с глух удар падна точно в средата на групата.
Ана изпищя.
Лъчите на фенерчетата осветиха покритото с кръв тяло на ефрейтор Варчак. Ръката му потрепна като на удавник. Той се опита отново да извика, но от гърлото му се разнесе само слабо изхъркване.
Натан застина. Не можеше да откъсне поглед от тялото на нещастния ефрейтор.
От кръста надолу тялото на Варчак го нямаше. Нещо бе отхапало долната му половина.
— Приготви се за стрелба! — изкрещя Уоксмън, излязъл от вцепенението си.
Натан коленичи и насочи пушката си към тъмната джунгла. Кели и Коуве понечиха да окажат помощ на ефрейтора, но това бе съвършено безсмислен жест. Рейнджърът бе мъртъв.
Прицели се. На светлината на фенерчетата им заиграха тъмни сенки. Натан знаеше, че те не му се привиждат. До една се насочваха към тях.
Един от рейнджърите изстреля ракета. Тя се взриви високо и освети цялата джунгла с ярка магнезиева светлина. Джунглата сякаш посребря. Внезапната светлина накара тези, които се приближаваха, да спрат.
Натан установи, че гледа право в очите чудовище, осветено от ракетата. Бе застанало върху скала на склона на хълма. Бе огромно, с размерите на бик, но с гъвкаво и красиво тяло. Котка. Котка с очи, черни и студени, като парчета обсидиан. Други котки бяха заели позиции на склона на хълма и в джунглите около тях. Бяха най-малко двайсет.
— Ягуари — промълви шокираният от гледката Мани. — Черни ягуари.
Натан забеляза, че телосложението им бе като това на Тортор. Бяха обаче поне три пъти по-големи и навярно тежаха по половин тон. Размерите им бяха праисторически.
— Обградили са ни отвсякъде — прошепна Карера. Натан съобрази, че тези думи по смисъл се покриват с последното радиопослание на баща му. „Няма да издържим дълго. Обградени сме отвсякъде“. Нима наистина го бе сполетяла такава съдба?
Никой от хората не помръдна. Натан затаи дъх. Искаше му се нощните хищници да се уплашат от светлината и да се оттеглят. Някой от рейнджърите очевидно разсъждаваше като него, тъй като в небето се устреми втора ракета. След миг започна да се спуска с малък парашут, като осветяваше с ярка светлина цялата околност.
— Спокойно — нареди Уоксмън.
Положението не се промени. Глутницата остана на мястото си.
— Сержант, като ти дам знак, хвърли гранати по хълма — продължи Уоксмън. — Останалите запазете позиции за стрелба. Като ви подам сигнал, устремете се към централната пещера.
Натан погледна към входа на пещерата. Ако успееха да се доберат до нея, щяха да бъдат уязвими само от една посока. В пещерата можеха да се отбраняват. Тя бе единствената им надежда.
