— Карера, ти ни прикривай откъм тил с… Нареждането на капитана бе прекъснато от пистолетен изстрел. Дзейн насмалко не падна на гръб от отката на димящия си пистолет.
Една от котките подскочи и сърдито Заръмжа. Другите ягуари се отзоваха на ръмженето й и се насочиха към групата.
— Сега! — изкомандва Уоксмън.
Костос коленичи, насочи своята карабина М-16 към склона на хълма и стреля. Карера използва новото си оръжие и към джунглата полетя широка сребърна дъга.
Един от ягуарите се подготви за скок, но коремът му бе буквално разпран от сребърен диск. Животното изрева и като се гърчеше, опита се да се скрие в джунглата.
Болезненият му рев секна, когато започнаха да избухват гранатите, хвърлени от Костос. Върху главите им се посипаха песъчинки и чакъл.
Отвсякъде закънтяха изстрели. Франк защищаваше сестра си и професора, коленичили зад мъртвото тяло на ефрейтор Варчак. Мани бе до Тортор. Ягуарът бе разтворил широко очи и козината му бе настръхнала. Дзейн и Олин, застанали до Ана Фонг, стреляха слепешком в мрака.
Натан не изпускаше от прицел гигантското животно върху скалата. Въпреки шума и писъците, раздаващи се наоколо, то не бе помръднало. Няколко сенчести силуета се измъкнаха от обстрелвания склон. Други, вече мъртви, останаха да лежат неподвижно.
— Тръгвайте! — заповяда Уоксмън с глас, който заглуши взривовете. — Към пещерата!
Групата прекоси храсталаците в края на джунглата и се устреми към отвора в подножието на хълма. Натан продължи да държи пръста си върху спусъка. Даже само да помръдне опашката си…
— Влизайте, преди да са се прегрупирали! — продължи Уоксмън и отиде при Карера. Глутницата се насочи към пътеката, по която бяха дошли. Някои от животните куцаха. Други започнаха да душат мъртвите си събратя. Така или иначе вече се държаха на разстояние.
Натан се отдръпна, без да откъсва поглед от застиналата котка. Допусна, че тя е водач на глутницата. Зад студения и поглед очевидно се криеше хладна пресметливост. Натан реши, че животното се опитва да разбере какво представляват непознатите му пришълци.
Карера бе настроила оръжието си за единична стрелба, за да пести боеприпаси. Стреля по самотна котка, която се бе доближила до нея. Не улучи обаче. Сребърният диск отряза крайчеца на ухото на ягуара и изчезна в джунглата. Раненият звяр се изтърколи по корем и започна да ръмжи от гняв и болка.
— Не спирайте! — изкрещя Уоксмън.
Отворът на пещерата вече бе съвсем наблизо. Групата започна да се движи по-припряно. Водеше я Костос. Той извади сигнален пистолет и стреля в отвора. Пещерата се изпълни със светлина. Бе осветена от край до край.
— Чисто е! — изрева Костос. — Влизайте!
Първи се вмъкнаха в отвора Олин, Дзейн и Ана. Сержантът застана до входа със своята карабина М-16 в ръка.
— По-бързо… По-бързо… По-бързо…
Франк блъсна Кели към пещерата. Последва я професор Коуве.
Когато светлината започна да гасне, Натан зае позиция от другата страна на входа с пушка в ръка.
Към пещерата се насочиха и Мани и Тортор, следвани от Уоксмън и Карера.
От мрака обаче внезапно изскочи ягуар, който се приземи върху скала, разположена непосредствено вдясно на двамата рейнджъри. Карера приклекна и зае позиция, но преди да успее да стреля, котката протегна лапа и я заби в гърдите на капитана.
Тялото на Уоксмън описа дъга във въздуха. Ноктите на звяра пробиха якето му и потънаха дълбоко в гърдите му. Той нададе вик и стреля наслуки, като успя да го улучи в рамото. Животното отскочи назад, влачейки капитана със себе си. Тялото му прелетя над скалата, като риташе с крака.
Карера скочи и заобиколи скалата, опитвайки се да се притече на помощ на капитана. Изчезна от погледа на Натан, но той успя да чуе странния звук, издаван от оръжието й.
След това тя внезапно отново се появи в полезрението му. По петите й вървяха два ягуара. И двата кървяха, и от телата им стърчаха сребърни дискове. Оръжието й бе засекло или бе останала без боеприпаси.
Натан се отблъсна от склона на пещерата и се затича към нея. Достигна я и намести цевта на двуцевката си на по-малко от трийсет сантиметра от озъбената муцуна на един от приближаващите се ягуари. Натисна спусъка. Животното изрева и отскочи назад.
Карера извади от кобура своя деветмилиметров пистолет и изстреля цялата пачка по другия ягуар. Той падна и после застина неподвижно.
Двамата с несигурни стъпки тръгнаха по ската.
Откъм другата страна на скалата се появи пълзящият капитан. Едната му ръка липсваше, а лицето му се бе превърнало в безформена окървавена маса.
— Аз пък… Аз пък си помислих, че е мъртъв — каза шокирана Карера и направи крачка към капитана.
Той се опита да продължи пълзенето, но отнякъде се подаде лапа и се заби в бедрото му. Бе издърпан отново към сенките. Продължи да крещи и се опита да се захване с пръсти в чакъла.
Чу се изстрел. Главата на капитана отскочи и се удари шумно в скалата. Бе мъртъв. Натан се обърна и видя как сержант Костос държи пред окото си снайперския мерник на своята карабина М — 16. Сержантът бавно отпусна ръцете си. Лицето му издаваше болка и чувство за вина.
— Всички вътре! — изкрещя.
Групата се бе струпала в близост до входа.
Натан и Карера се затичаха към пещерата.
Франк и Костос застанаха пред входа й с оръжия, готови за стрелба. Силуетите им ясно се очертаваха на светлината на угасващия огън в пещерата.
— Побързайте! — провикна се Франк.
Натан, застанал на няколко метра встрани, забеляза как една плътна сянка се промъкваше покрай основата на скалистия хълм. Бе от лявата страна на входа на пещерата.
— Пази се!
Това бе най-големият ягуар. Този, който Натан забеляза още в началото.
Той скочи към входа на пещерата. Франк бе блъснат, полетя във въздуха и падна на гръб. Костос бе отхвърлен върху стената. После котката изчезна в сенките, откъдето бе дошла.
— Франк! — извика Кели.
Франк се гърчеше върху глинестата повърхност. Братът на Кели не само бе съборен. Двата му крака от коленете надолу ги нямаше. Върху земята зашуртя кръв. Само за секунди гигантският ягуар бе срязал крайниците му като с гилотина.
Коуве веднага коленичи до Франк. Олин му помогна да довлече стенещия човек до пещерата. Последва ги Кели, като започна да измъква в движение турникети от раницата си. Няколко пластмасови опаковки морфин паднаха върху земята. Натан се наведе и ги прибра.
Близо до входа се чу изстрел и пещерата се изпълни със светлина. Натан подаде опаковките морфин. Чувстваше се замаян и безполезен. Коуве ги пое.
— Иди да ни прикриваш откъм тила. — Кимна към изхода. Олин и Кели вече се бяха заели с ранения. Лицето на Кели бе покрито със сълзи, но и изпълнено с решимост. Очевидно не допускаше възможността да загуби брат си.
Натан, въоръжен с пушката си, се присъедини към Костос и Карера, застанали при входа на пещерата. Забелязаха, че джунглата все още бе изпълнена със сенки. Котките бяха намерили укритие зад скалите.
Мани се присъедини към тях с пистолет в ръка. Тортор подуши кръвта на Франк, разляла се по земята, и изръмжа.
— Наброих поне още петнайсет — каза Карера. Половината от лицето и бе закрита от очилата за нощно виждане.
— Ако се нахвърлят върху ни, няма да можем да ги спрем — каза Костос и изруга. — Останали са ни една гранатохвъргачка, две карабини М — 16 и няколко пистолета.
— И двуцевката ми — добави Натан.
