— Заредих дискомета с нов пълнител — уведоми го Карера. — Последният е.
— В дъното на пещерата има клони, сухи листа и какво ли не — съобщи им Мани, като приклекна до тях. — Бихме могли да запалим огън пред входа.
— Запали го — разпореди Костос.
След като Мани се запъти към дъното на пещерата, раздаде се продължително глухо ръмжене. Всички застинаха. Върху скалистото възвишение се появи огромна фигура. Някои насочиха оръжията си към нея.
Натан разпозна сянката. Бе най-голямата котка.
— Самка — процеди през зъби Мани.
Тя не се опита да се скрие. Продължи да ги наблюдава и изучава. Да ги предизвиква. Джунглата зад нея бе изпълнена с пъргави тела, мускулести и ноктести.
— Какво ще правим? — попита Карера.
— Тази мръсница се опитва да ни уплаши — възнегодува Костос и се прицели.
— Не стреляй — спря го Натан. — Ако сега стреляш, цялата глутница ще се нахвърли върху ни.
— Натан е прав — каза Мани. — Зажаднели са за кръв. И най-малкото предизвикателство би могло да ги накара да ни нападнат. Нека първо да накладем огъня.
Котката сякаш го разбра. Нададе ужасяващ рев и скочи към тях с изумителна скорост.
Рейнджърите стреляха, но женският звяр се измъкна с фантастична лекота, сякаш бе призрак. Няколко куршума предизвикаха снопове от искрици, като се удариха в отсрещните скали. Един режещ диск също удари на камък и падна безобидно върху земята.
Натан коленичи и зае позиция с двуцевката си.
— Хайде, котенце, ела насам — промърмори. Изчака животното да се доближи.
Карера се прицели отново, но преди да успее да стреля, бе съборена. Събори я Тортор, който излезе с бързи движения от пещерата и се устреми към ската под тях.
— Тортор! — извика Мани.
Малкият ягуар се спусна на няколко метра по ската и спря, като препречи пътя на голямата котка. Изръмжа, прилепи предната част на тялото си до земята и засъска. Опашката му се размята застрашително и козината му настръхна. Оголи дългите си жълти нокти и острите си зъби.
Гигантският черен ягуар се устреми към него, но в последния момент спря и също започна да ръмжи. Двете котки засъскаха една срещу друга.
— Ей сега ще ти видя сметката, гадино — разяри се Костос и повдигна пушката си.
— Почакай! — каза му Мани.
Двете котки започнаха да се опознават. Делеше ги само около метър. По едно време гигантската самка застана с гръб към тях. Натан едва успя да убеди двамата рейнджъри да не стрелят.
— Какво правят? — попита Карера. Отговорни Мани.
— Тя не може да разбере защо животно от собствения й вид, макар и дребно, ни защищава. Просто е объркана.
Двете котки бяха престанали да ръмжат. Внимателно се доближиха една към друга и муцуните им почти се опряха. Продължиха да се опознават. Настръхналата им козина се слегна и отново стана гладка. Голямата котка започна да души странния малък ягуар.
След малко прекратиха танца и заеха първоначалните си позиции. Тортор отново застана между входа на пещерата и гигантската котка. Големият ягуар изръмжа за последно и отри буза в бузата на Тортор. Очевидно постигнаха някакво разбирателство или поне установиха примирие. След това гигантската котка се спусна отново по ската.
Тортор бавно се изправи. Погледът му бе златист. Облиза небрежно едно място, където козината му бе разрошена, и се обърна към тях. После се отправи спокойно към входа, сякаш се завръщаше от разходка.
Карера наклони оръжието си и свали очилата за нощно виждане.
— Те се отдръпват — каза удивена.
— Глупак такъв — промърмори Мани и погали домашния си любимец.
— Какво всъщност стана? — попита го Костос.
— Тортор е на път да достигне полова зрялост — започна да обяснява Мани. — Женската котка, макар и много по-едра, изглежда, е на приблизително същата възраст. Ако съдя по това, което видяхме, действията на Тортор могат да се възприемат не само като предизвикателство, но и като демонстрация на желание за полово общуване.
— Един вид дали е да разбере, че и е мераклия — вметна Костос.
— И тя прие това — добави Мани и потупа гордо ягуара си по хълбока. — След срещата си с Тортор тя вероятно го възприема като вожд на нашата глутница. Сиреч като съвсем приемлив партньор.
— А сега какво ще правим? — попита Карера. — Те се отдръпнаха, но не се изтеглиха. Ако съдя по мястото, което заеха, препречват ни пътя за отстъпление към тресавището.
— Не знам какво правят, но Тортор ни спечели малко време — каза Мани. — Редно е да го оползотворим. Хайде да запалим огъня.
Натан забеляза, че основната част от глутницата се спусна в гористия пролом. „Каква бе причината?“
— Не сме сами — съобщи Карера с напрегнат глас и посочи едно място в обратната посока, нагоре по пролома.
Натан погледна в тази посока, но не видя нищо освен джунгла и скали.
— Какво…
Преди да завърши изречението, забеляза, че нещо помръдна.
Една тъмна фигура се отдалечи още повече от джунглата и стъпи върху голата глинена повърхност. Бе човешка фигура. Фигурата на мъж. И тя бе черна от главата до петите и наподобяваше сянка, досущ като котките. Човекът вдигна ръка, след което се обърна и тръгна нагоре по каньона. Движеше се така, че да може да бъде наблюдаван. Всички го проследиха с изумени погледи.
— Това е някой от бан-али — съобрази Натан. Фигурата спря, извърна се към тях и сякаш ги зачака.
— Струва ми се, че иска да го последваме — разтълкува действията му Мани.
— Ягуарите не ни предоставят особен избор откъм посока — намеси се Карера. — Заели са позиция пред джунглата под нас.
Отдалечената човешка фигура не помръдна.
— Какво да правим? — попита Карера.
— Според мен трябва да го последваме — предложи Натан. — Нали за това дойдохме? За да открием бан-али. Може би тези ягуари бяха последното изпитание, на което ни подложиха.
— Или пък сега ни гласят нов капан — допусна Костос.
— Нямаме избор — категорична бе Карера. — Трябва да продължим нагоре или глутницата ще ни види сметката.
Натан се обърна и погледна назад. На десетина метра зад него Кели, Коуве и останалите се бяха надвесили над Франк, сега съблечен по гащета. Изглеждаше упоен. Ана бе изправена и държеше съд с хранителен разтвор на височината на рамото си. Кели вече бе бинтовала един от осакатените крайници на брат си и превързваше другия. Коуве, коленичил до нея, й подаваше бинтове. Върху пода на пещерата се търкаляха опаковки от спринцовки и празни бутилки от лекарства.
— Искам да разбера дали Франк може да бъде преместван.
— Няма да изоставяме никого — разпореди Костос.
— Как е Франк? — обърна се Натан към Коуве.
— Изгубил е много кръв. Когато състоянието му се стабилизира, Кели ще му прелее кръв.
— Ще се наложи да тръгнем още сега — въздъхна Натан.
— Какво? Та той не може да се движи — въпротиви се Кели, която привършваше зашиването на кръвоносен съд.
Думите й издаваха страх, умора и неверие.
Натан приклекна до Кели и Коуве, когато те започнаха да бинтоват втория крак. Франк тихо изстена.
