— Проклета кучка!
Тя само се усмихна, целуна върховете на пръстите си и ги притисна към стъклото.
— Чао, сладур. Благодаря, че ме докара дотук.
Грей й обърна гръб. Ругаеше под нос — и мислеше трескаво. Раул беше взел сака му и го беше дал на един от подчинените си. Бяха го обискирали и му бяха взели оръжията от презраменчия и наглезенния кобур.
Откъм килията на Рейчъл се чу разговор. Отвори се врата.
Раул изръмжа на един от хората си:
— Заведи мадам Камила при камионите горе. Всички да са в готовност. Тръгваме към летището след няколко минути.
— Ciao, Рейчъл, bambina.
Рейчъл не отвърна на баба си. Какво ставаше?
Чу отдалечаващи се стъпки.
Но усещаше, че пред другата врата все още има някой.
И отново гласът на Раул:
— Само ако имах повече време — ледено прошепна гигантът. — Но заповедите са си заповеди. Всичко ще свърши в Авиньон. Императорът ще се върне тук с мен. Иска да гледа, когато те взема за пръв път. След това ще останем само двамата… до края на живота ти.
— Да ти го начукам — изсъска Рейчъл.
— Обратното е много по-вероятно — изсмя се Раул. — Смятам да те обуча как да пищиш и да доставиш наслада на господаря си. И ако не правиш всичко, което поискам, няма да си първата кучка, на която Алберто е направил лоботомия по поръчка на Двора. Не ми трябва умът ти, за да те чукам.
Тръгна си с последно нареждане към пазача:
— Отваряй си очите. Ще ти се обадя по радиото, когато сме готови за американеца. Ще се позабавляваме малко, преди да тръгнем.
Грей се заслуша в отдалечаващите се стъпки на Раул.
Не чака и миг повече. Ритна силно с върха на ботуша си масивната каменна стена. Осемсантиметрово острие изскочи от тока му. Той клекна и сряза връзките, стягащи китките му. Действаше бързо. Всичко зависеше от времето.
Бръкна в предницата на панталоните си. Сейчан беше мушнала миниатюрен спрей зад катарамата на колана му, когато той се хвърли върху стъклената стена. Беше промушила лявата си ръка през един от вентилационните отвори, докато с другата му пращаше целувка за сбогом, отвличайки по този начин вниманието на евентуалните наблюдатели.
Грей извади спрея, пристъпи към вратата и напръска пантите. Стоманените болтове започнаха да се топят. Поне това трябваше да признае на Гилдията. Имаха интересни играчки. Грей не можеше да се свърже с командването си, но нищо не пречеше на Сейчан да изиска доставка от своето.
Грей изчака цяла минута, после викна на пазача, който стоеше на пост няколко крачки по-нататък:
— Хей! Какво става?
Приближаващи стъпки. Грей се дръпна от вратата. Пазачът се приближи.
Грей посочи съскащия дим, къдрещ се около вратата, и изкрещя:
— Какво е това, мамка му? Опитвате се да ме задушите, а? Пазачът свъси вежди и пристъпи към бронираното стъкло. И така ставаше.
Грей скочи напред и връхлетя върху вратата. Тя излетя от пантите и се стовари върху пазача. Той отлетя към отсрещната стена и си удари главата. Посегна да извади пистолета си.
Грей бутна вратата настрани и я използва като опора, около която да се засили и завърти. Острието в тока на ботуша му се заби в гърлото на мъжа и отнесе половината му шия.
Грей се наведе, извади пистолета от кобура на пазача, после и връзка ключове. Хукна към килията на Рейчъл.
Тя вече чакаше при вратата.
— Грей!
Той отключи.
— Нямаме време.
Отвори вратата и Рейчъл се хвърли на врата му. Притисна го към себе си, устните й бяха до ухото му, дъхът й — във врата му.
— Благодаря на Бога — прошепна тя.
— Всъщност е редно да благодариш на Сейчан — каза Грей. Въпреки тиктакащия в главата му часовник отпусна на прегръдката още миг, усетил, че Рейчъл се нуждае от нея.
А може би и той.
Накрая все пак се разделиха. Грей си погледна часовника. Две минути.
Сейчан стоеше до стълбите. Знаеше, че единственият път за бягство е през предния вход. Стоманени врати затваряха задния изход под замъка.
В ярко осветения двор кипеше трескава дейност. Десетина-петнайсет души товареха в пет високопроходими джипа някакви сандъци. Кучета лаеха в клетките си.
Сейчан наблюдаваше всичко това с периферното си зрение, насочила вниманието си към един определен човек сред тълпата. Колкото повече врява се вдигнеше, толкова по-добре. Вече си беше осигурила ключове за последния джип — сребрист мерцедес. Любимият й цвят.
От врата зад нея излезе Раул с бабата на Рейчъл.
— Ще те закараме до летището. Оттам самолет ще те откара до Рим.
— Внучката ми…
— Ще се погрижим за нея. Обещавам. — Последното беше казано с ледена усмивка.
Раул забеляза Сейчан.
— Мисля, че повече няма да ни трябват услугите на Гилдията.
Сейчан сви рамене.
— Тогава ще тръгна с вас и ще си продължа по пътя. — И кимна към сребристия джип.
Раул помогна на старицата да слезе по стълбите и тръгна към първия джип, където чакаше доктор Алберто Менарди. Сейчан продължи да наблюдава мишената си. Движение покрай една от стените привлече погледа й.
Отвори се врата. Грей. С пистолет. Добре.
В другия край на двора Раул вдигна към устата си радиостанция. Най-вероятно се обаждаше на пазача в подземието с килиите. Мъжът, когото наблюдаваше Сейчан, не беше толкова близо до Раул, колкото се беше надявала… но пак беше в центъра на събитията.
Тя впери очи във войника, който все още носеше сака на Грей през рамо. Винаги можеше да се разчита на алчност сред пехотинците. Този тип не изпускаше от поглед плячката си. Сакът беше натъпкан с оръжия и скъпо електронно оборудване.
За нещастие на войника, под подплатата имаше и четвърт килограм пластичен взрив. Сейчан натисна предавателя в джоба си и се прехвърли със скок зад балюстрадата на стълбището.
Експлозията взриви средните джипове.
Резервоарите на две от колите се подпалиха. Огнена топка лумна и се затъркаля нагоре. Пламтящи отломки заваляха из целия двор.
Сейчан не губи време. Махна на Грей и посочи с пистолета си към сребристия джип. Предното му стъкло се беше напукало, но иначе му нямаше нищо. Грей и Рейчъл излязоха от укритието си и тримата хукнаха едновременно към джипа.
Двама души се опитаха да ги спрат. Грей свали единия, Сейчан — другия. Стигнаха до колата.
Рев на двигател привлече погледа им към портата на замъка. Водещият джип подскочи напред. Раул се измъкваше. Обсипа ги стрелба откъм войниците, качващи се на втория джип. Двигателят му вече работеше.
